Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №540

гр. Русе, 07.12.2017 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  гражданска колегия, в открито заседание на 7 ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                              Председател:         АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                      Членове :        ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА  

                                                                      НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА                                                                    

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В. гр. дело № 707 описа за 2017г., за  да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

В.Д.Д., чрез пълномощника си адв. П.Г. ***, е  обжалвала Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 1699/2017г.,  в частта, с която е признато за установено, че дължи на ЕС на сграда в гр. Русе, бл. „ Нягол“ вх.Г, сумата от 306,44 лева, представляваща разходи за извършен през м. май 2016г. ремонт на общи части на ЕС - покривна конструкция, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от  09.03.2017г., по гр. дело № 1401/2017г. по описа на РС – Русе, както и в частта, с която са й възложени разноски в исковото производство в размер на 93,75 лева.

Твърди, че решението противоречи на събраните по делото доказателства, необосновано е и е постановено в нарушение на процесуалните правила, като се излагат подробни съображения.

 Иска се отмяна на съдебния акт в атакуваната част и постановяване на нов, с който изцяло се отхвърли предявеният иск и на жалбоподателката се присъдят направените  в производството разноски.

Ответникът по в.жалба оспорва основателността й и моли тя да не се уважава, иска присъждане на разноските.

Постъпила е и частна жалба от пълномощника на ЕС на бл.  „Нягол „, вх.Г, адв. Е.Ч. – Д. ***, срещу Определение № 4292/05.09.2017г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена молба за изменение на  съдебното решение в частта за разноските. Иска се отмяната на атакуваното Определение и  уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

В.Д.Д., чрез пълномощника си адв.П.Г., изразява становище за неоснователност на ч. жалба и развива съображения, че при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 ал.2 от ЗА то не е съобразно уважената/ отхвърлена част от иска, а следва да е поне в минималния, нормативно предвиден размер.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, ч. жалба, доводите на страните в депозираните отговори, и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, разгледани по същество – въззивната жалба е неоснователна, а ч. жалба – частично основателна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя мотивите на районния съд в обжалваното решение относно установените фактически положения и развитите правни доводи, и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото е иск по чл. 422 от ГПК.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че  жалбоподателката / ответница в първоинстанционното производство / В.Д. притежава  ¾ ид.ч. от апартамент № 7 бл. „Нягол”, вх. Г в гр. Русе. На 09.05.2016г. на проведено Общо събрание на собствениците на отделни обекти в ЕС на бл. „Нягол”, вх. Г в гр. Русе било взето решение за извършване на ремонт на покрива, избран бил изпълнител - „ Услуги Русе „ ЕООД, както и двама съсобственици за упражняване на контрол по ремонта.

Съгласно сключения между ищеца и  изпълнителя договор за текущ ремонт, цената на услугата била определена на  6720 лева, със срок на изпълнение - 10 работни дни, и гаранционен срок от 10 години.

След приключване на ремонта, на 02.06.2016г. бил съставен Приемо -предавателен протокол, с който работата на изпълнителя била приета без възражения .

Съобразно дела на собствениците на самостоятелни обекти, разходите за ремонта били разпределени съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, като на съсобствениците на процесния апартамент № 7  се припадала сумата от 408,58 лева, включваща 213,59 лева - за труд и 194,99 лева - за вложени материали.

На 01.03.2017г. ответницата била уведомена, с известие, че дължи процесната сума , като била поканена в 7- дневен срок да я заплати.

След като не платила припадащата й се част от извършените  разходи за ремонт, от ЕС било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК, като било образувано частно гр.дело № 1401/2017 г. по описа на РРС. Ответницата възразила, че не дължи претендираната сумата и в указания срок от ЕС било инициирано образуването на производството по реда на чл. 422 от ГПК.

 Въззивната инстанция споделя становището на районния съд по наведените и пред него доводи от страна на ответницата относно липсата на регистрация в КСРБ на изпълнителя по договора. Последното е ирелевантно по делото обстоятелство, доколкото е установено, че при избора на изпълнител такова условие не е било поставяно, като и че липсата на такава регистрация сама по себе си не обуславя  некачествено изпълнение.

При анализа на свидетелските показания първоинстанционният съд ги е ценил в съвкупност с останалия доказателствен материал, като не се установява, както се твърди във въззивната жалба, да е неглижирал тези на св. Балтаджиев.

Лицата, упражняващи контрол върху изпълнението на договора, са избрани с решение на ОС на ЕС, и са осъществили такъв, видно и от изготвения приемо- предавателен протокол. Що се касае за качеството на ремонта, в самия договор е уговорен гаранционен срок от 10 години, който следва да се съобрази при констатация за некачествено изпълнение. Последното не може да е основание ответницата да не заплати припадащата й се част от направените разходи за ремонт, за което има влязло в сила решение на ОС на ЕС, и които фактически са заплатени.

Неоснователно е направеното възражение за прихващане на процесната сума и разходи, които са необходими за отстраняване на повреди в дома на ответницата. От ангажираните доказателства - свидетелски показания и заключение по съдебно- техническа експертиза, не се установява безспорно, в условията на пълно и главно доказване от ответницата, че тези вреди са настъпили именно в резултат на извършения ремонт на покрива.

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е приел предявения иск за частично основателен до сумата от 306,44 лева и е признал за установено задължението на ответницата към ищеца до посочения размер.

С оглед изхода от делото на жалбоподателката не се дължат разноски за въззивната инстанция, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 225/2017г. по ч.т.д. № 294/2017г.

Ответната по в. жалба страна претендира разноски - за адвокатско възнаграждение и заплатена д.т., каквито следва да й се присъдят в размер на  615 лева, съгласно представения списък. Неоснователни са възраженията за прекомерност, тъй като се касае за два отделни съдебни акта, във връзка с обжалване на които от адвоката е изготвен отговор на в.жалба, съответно частна жалба , и е осъществено процесуално представителство.

 По ч. жалба :

С атакуваното Определение районният съд приел, че съобразно уважената част от иска – ¾, разноските на двете страни в производството следва да се определят по компенсация, като е съобразил реално направените разноски               / съобразно представените писмени доказателства / и разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този извод е правилен и законосъобразен.

Въззивната инстация не споделя становището на районния съд, че  независимо от изхода от спора за процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА се дължи от насрещната страна адвокатско възнаграждение в минималния нормативно определен размер – чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Действително, съгласно чл. 38 ал.2 от ЗА при присъждане на разноски на насрещната страна, съдът определя на адвоката възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата и осъжда другата страна да го заплати. Адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА обаче представлява разноски в производството и при присъждането му се прилагат чл. 78 от ГПК и чл. 80 от ГПК, тъй като в ЗА не са уредени специални процесуални правила/ в този смисъл е трайната  практика на ВКС – Определение  № 195/2017г. по ч.гр.д. № 1033/2017г.,  Определение № 225/2017г. по т.д. № 294/2017г.,  Определение № 41/2016г.- по ч.т.д. № 3671/2015г., Определение № 9/2016г. по ч.т.д. № 3590/2015г./ . Поради което за процесуалното представителство на ответницата в първоинстанционното производство, по чл. 38 от ЗА се дължи, съобразно отхвърлената част на предявения срещу нея иск , сумата от 90 лева  / с ДДС /.

Мотивиран така, Окръжният съд

 Р     Е       Ш       И :

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906/13.07.2017г., постановено по гр.д. № 1699/2017г. по описа на Русенския районен съд.

ОТМЕНЯ Определение № 4292/05.09.2017г., постановено по същото дело И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Решение № 906/13.07.2017г., постановено по гр.д. № 1699/2017г. по описа на Русенския районен съд В ЧАСТТА,  с която ЕС на бл. „Нягол”, вх. Г в гр. Русе  е осъдена да заплати на адв. П.Г. ***  сумата над 90 лева.

ОСЪЖДА В.Д.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ  на  ЕС на бл. „Нягол”, вх. Г в гр. Русе сумата от 615 лева – разноски пред въззивната инстанция.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: