Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N401

                                 

гр.Русе, 31.10.2016 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ           в

публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                                МАРИЯ ВЕЛКОВА

                               

                                                                                  

 

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N619 по описа за  2016   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

Община Русе обжалва решение №930/08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1819/2016 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от Т.  Т.Б. *** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат отхвърлени, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответницата по жалбата Т.Т.Б. оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да й се присъдят направените от нея разноски.

 

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано по предявените от Т.Т.Б. против жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ- за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата длъжност.

От фактическа страна е установено, че страните са били в трудово правоотношение като Т.Т.Б.  е заемала длъжността „ Главен специалист“ в отдел „Общинска собственост“ към Дирекция „Икономика и управление на собствеността“. Същата е била уведомена, че се променя щатното разписание, считано от 01.02.2016 г. като се съкращава заеманата от нея длъжност с предизвестие, връчено й на 02.02.2016 г. От Б. е  била  изискана от  информация по Наредба №5/20.02.1987 г. за болестите, при които боледуващите имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ.

Със заповед №6/02.02.2016 г. на Кмета на Община Русе е било прекратено трудовото правоотношение с Б. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ- поради съкращаване на щата.

Установено е също, че съгласно длъжностното разписание, в сила от 20.01.2016 г. в отдел „Общинска собственост“ са били налице 3 щ.бр. на длъжността „Главен специалист“, заемани по трудово правоотношение, код по НКПД 33593026, длъжностно ниво 11, ниво специалист 1 и минимални изисквания за образование- средно.  По предложение на Директора на Дирекция „Икономика и управление на собствеността“ с цел оптимизиране на работата в отдел „Общинско собственост“ със заповед на Кмета на община Русе е извършена промяна в утвърденото длъжностно разписание, считано от 01.02.2016 г. като длъжността „главен специалист“ 3 бр. се премахва и се създава нова длъжност „Старши експерт“- 3 бр. Длъжността „Старши експерт“ в измененото длъжностно разписание се заема по трудово правоотношение, същата е с код по НКДП 24226046, длъжностно ниво 10, експертно ниво 6 и минимална образователна степен- бакалавър.

До промяната в ДР на длъжността „главен специалист“ в отдел „Общинска собственост“ съгласно поименно разписание са работели Т.Б., Венелина Христова и П. Топалова. Последните са били преназначени на новосъздадената длъжност съгласно допълнително споразумение № 54/02.02.2016 г. и и №55/02.02.2016 г., тъй като са притежавали изискуемата се образователна степен бакалавър.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове като е възприел изцяло доводите на ищцата, че не е налице реално съкращение на щата и че  трудовото правоотношение е прекратено при нарушение на чл.8 от КТ.

Решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице реално съкращаване на щата.

Съкращаване на щата не може да се свързва само с изцяло отпадане на трудовата функция. Съкращаване на щата е налице и в случаите, в които работодателят е извършил трансформация на длъжността, в който смисъл са и доводите на жалбоподателя.

В решение №404/06.01.2014 г. на ВКС, по гр.д.№ 1968/2013 г. , съставляващо задължителна съдебна практика, е прието, че работодателят може да съчетае съществено различаващите се трудови функции на две длъжности по щатното си разписание в една нова, както и да възложи трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност на работници и служители с друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или да разпредели трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност между работници и служители с други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В тези случаи той извършва трансформация, като общото между двете форми е, че от старото щатно разписание се премахват една или повече длъжности, а разликата - в това, че при първата форма се създават, а при втората не се създават нови длъжности. Характерното за трансформацията е, че новосъздадените или запазените в новото щатно разписание длъжности имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите по старото щатно разписание. Има реално съкращение при наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции.

В настоящият случай е налице реално съкращаване на щата. Доказателствата по делото сочат, че в отдел „Общинска собственост“ по длъжностното разписание, действало до 01.02.2016 г. е имало 3 щ.бр. за длъжността „ Главен специалист“, които в новото длъжностно разписание са премахнати изцяло и е била създадена нова длъжност „Старши експерт“- 3 бр.

Изводът на районния съд за наличие на идентичност между двете длъжности е неправилна. Двете длъжности са съществено различни- налице е различие в длъжностното ниво, посочено в КДА/КДД, неговото наименование  по КДА и минималните изисквания за образователна степен.

Съгласно НПКДА и представените от жалбоподателя длъжностни характеристики съкратената длъжност е експертна длъжност със спомагателни функции, а новосъздадената - експертна длъжност с аналитични и контролни функции.

Съгласно чл.6 от НПКДА изпълнението на експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции е свързано с  изготвяне на становища по проекти на нормативни актове, на стратегии, концепции и проблеми;  участие в разработването на проекти на стратегии, концепции, програми и на нормативни актове; изготвяне на анализи и прогнози; събиране и обработка на информация, поддържане на регистри и бази данни; прилагане на законодателството, анализиране и разработване на предложения за решения на управленски проблеми; осъществяване на контролни функции както по отношение на дейността на администрацията, така и спрямо дейността на други физически и/или юридически лица, когато това е определено с нормативен акт; изготвяне на анализи на практиката по прилагане на нормативни актове и на предложения за решаване на възникнали проблеми; предоставяне на административни услуги.

В чл.9 от НПКДА е посочено, че изпълнението на експертните длъжности със спомагателни функции е свързано с подпомагането и осигуряването на дейността на служителите на ръководна длъжност, както и на служители, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива в съответната администрация.

Нормативно установените различия в двете длъжности налагат категоричния извод, че е налице реално съкращаване на щата.

Доводите на ищцата за липсата на реално съкращаване на щата и изцяло възприети от районния съд са несъстоятелни, което обосновава основателност на наведеното оплакване на неправилност на обжалваното решение.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразно уволнение и поради нарушаване на нормата на чл.8 от КТ.

Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му. В тази проверка се включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за злоупотреба с право по  чл. 8, ал. 1 КТ. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата обаче съобразно разпоредбата на  чл. 8, ал. 2 КТ е в тежест на ищцата.

В настоящият случай ищцата не е навела конкретни фактически твърдения, които да обосновават нарушение на разпоредбата на чл.8 от КТ от страна на жалбоподателя.  Същата е обосновала твърдението си за злоупотреба с право с липсата на обективна нужда, която да налага промяна в длъжностното разписание, тенденциозно и неравноправно третиране.

За да обоснове нарушение по  чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.

Липсата на конкретни факти, обосноваващи твърдението за злоупотреба с право, дава основание да се приеме, че не е налице заявената незаконосъобразност.

Както се посочи по- горе преценката на работодателя да извърши промяна в длъжностното разписание чрез съкращаване на съществуващи длъжности и създаването на нови е извън съдебен контрол, поради което е ирелеватно за спора твърдението за липса на обективна необходимост от такава промяна.

По делото не са релевирани доказателства за наличие на тенденциозно и неравноправно третиране от страна на работодателя при упражняване на работодателската си власт.

Обстоятелството, че на новосъздадената длъжност са преназначени другите двама служители, заемали съкратената длъжност, не дава основание да се приеме, че е налице заявеното от ищцата твърдение. Същите са преназначени на новосъздадената длъжност, тъй като са отговаряли на изискванията за образователен ценз, какъвто ищцата не притежава. Други доказателства за заявините твърдения по делото не са събрани, поради което и въведената в чл.8, ал.2 от КТ презумпция за добросъвестност не е надлежно оборена.

С оглед на изложеното съдът приема, че уволнението е законосъобразно, тъй като е налице реално съкращаване на щата и не е нарушена императивната разпоредба на чл.8 от КТ.

Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново решение, с което исковете се отхвърлят.

Разноските по делото са в тежест на ответницата по жалбата. Същата следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за двете инстанции- юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. общо  и платена държавна такса за въззивното производство.

 

 

 

 

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТМЕНЯ  изцяло решение №930/08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1819/2016 г. на Русенския районен съд и ВМЕСТО  него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Т.Б. *** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ- за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата длъжност.

ОСЪЖДА Т.Т.Б. *** да заплати на Община Русе сумата в размер на 650 лв. разноски за двете инстанции.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: