Р Е Ш Е Н И Е № 1657

 

                                                         гр. Русе,  23.11.2017г.

 

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II-ри .гр.с.               в публично заседание на   14-ти ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                        Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

                                     

          при секретаря     Т. П.   и в присъствието на прокурора………………..…….., като разгледа докладваното от съдията  гр. дело 5518  по описа за 2017 год. за да се произнесе съобрази:

 

          Ищецът С.Н.С. твърди, че е работил при ответника за периода от 09.04.2014г. до 17.05.2016г., като заемал длъжността „шофьор на самосвал”, а трудовото  му правоотношение е прекратено на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие, считано от 17.05.2016г. Твърди, че ответното дружество му дължи  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 623.60 лв., ведно с лихва за забава за периода 17.05.2016г.-15.08.2017г. в размер на 79.15 лв.  Моли съда да постанови решение,с което да осъди “Никтранс” ЕООД-гр.Русе да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска,  както и направените по делото разноски.

          Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове по  чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.

          Ответното дружество Никтранс” ЕООД-гр.Русе в отговора си на исковата молба оспорва исковете. Твърди, че претендираното обезщетение е заплатено на ищеца на 30.06.2016г.-преди предявяване на иска. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.

          Съдът като взе предвид събраните по делото доказателсва намира за установено от фактическа страна следното:

          Страните по делото не спорят, че за периода от 09.04.2014г. до 17.05.2016г., ищецът и ответното дружество са били обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие, считано от 17.05.2016г.

          По делото е приета неоспорена от страните икономическа експертиза. Вещото лице сочи, че дължимото се на ищеца обезщетение по чл.224 КТ възлиза на сумата от 928.44 лв./нетен размер/ и че същата сума му е изплатена на 30.06.2016г с разходен  касов ордер №413 срещу положен подпис за получил сумата. Ответната страна е представила разходен  касов ордер №413/30.06.2017г. за сумата от 928.44 лв., издаден на името на С.Н.С./л.45/. Като основание за плащане в документа е посочено „изплатено обезщетение по чл.224  от КТ“.   Ищецът е оспорил подписа за ”получил сумата ” , но назначената по делото почеркова експертиза се е произнесла , че именно  С.Н.С. е автор на оспорения подпис в РКО. По изложените съображения съдът намира, че оспорването на представения от ответника документ – разходен касов ордер №413/30.06.2017г. е недоказано, поради което същият съставлява надлежно писмено доказателство за обстоятелството, че на ищеца е изплатена сумата от 928.44 лв.- обезщетение по чл.224  КТ.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

          При прекратяване на трудовото правоотношение за работника или служителя възниква правото да претендира парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. Ищецът е изложил твърдения , че работодателят не му е изплатил дължимото му се обезщетение по чл.224 КТ в размер на 623.60 лв. Съдът счита , че данните в производството не могат да обосноват такъв извод . Ответникът е представил надлежни доказателства, че е заплатил на работника следващите му се обезщетения, за което С. лично се е подписал на разходен касов ордер №413/30.06.2017г.

         Предвид гореизложеното съдът приема,че претенцията се явява недоказана по основание и като такава следва да бъде изцяло отхвърлена.

          Неоснователността на главния иск прави неоснователен и предявения иск за обезщетение за забавено изплащане на претендираното обезщетение, поради което и този иск следва да се отхвърли.                       

          На основание чл.78, ал.3 и ал.8, ищецът дължи на ответника разноски в размер на 100.00лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено  по реда на чл.25 НЗПП.

          Мотивиран така, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

                     

          ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.С., ЕГН ********** *** против  Никтранс” ЕООД, ЕИК 117620537, със седалище и адрес на управление:гр.Русе, ул.“Добри Немиров“№11, представлявано от Н.Й. С. искове  за заплащане на  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 623.60 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2017г. до окончателното плащане и лихва за забава за периода 17.05.2016г.-15.08.2017г. в размер на 79.15 лв.

          ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН ********** ***  да заплати на Никтранс” ЕООД, ЕИК 117620537, със седалище и адрес на управление:гр.Русе, ул.“Добри Немиров“№11, представлявано от Н.Й. С. сумата от 100.00 лв.-разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :