Ð Å Ø Å Í È Å

 

гр.Русе, 02.05.2017 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с-в, в публично заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                     Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5916 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.

Ищецът Н.О.М. твърди, че на 08.08.2015 г. около 12,30 часа, по време на изпълнение на трудовите му задължения като сметосъбирач, по ул.”Свети Спиридон” в Източна промишлена зона на гр.Русе претърпял трудова злополука, приета за такава по смисъла на чл.55, ал.1 КСО с разпореждане № 94/02.09.2016 г. на ТП на НОИ. Трудовите му задължения изисквали да събира с още един работник окосената трева и с помощта на лопати да я товарят в коша на фадрома, която се движи зад тях. Ищецът не помнел какво точно се е случило и как е паднал пред фадромата докато се придвижвали от едната купчина трева до другата. Шофьорът спрял веднага, но въпреки това Н.М. получил множество наранявания – счупени ребра, лява лопатъчна кост, дясна лъчева кост, контузия на дясна лакътна става, травматично размачкване и отлепяне на меките тъкани в областта на дясната предмишница /довело до пластична операция за присаждане на кожа/, разкъсна рана на главата и лицето, остра кръвозагубна анемия, наложила кръвопреливане. Развил и тумурно образование, което по-късно било оперирано. С решение на ТЕЛК от 17.02.2016 г. му била определена трайно намалена работоспособност от 86% за период от 2 години. Твърди, че от датата на злополуката до завеждане на делото почти непрекъснато бил по болници и изследвания. Не можел да спи нощем, изпитвал страхови неврози от всякакви превозни средства. Болките в наранените места не стихвали и бил принуден да взема болкоуспокояващи. Не бил в състояние да извършва каквато и да е работа, не можел да помага дори на съпругата си да измие чиниите или да напазарува до магазина. Предвид изложеното, претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на трудовата злополука, ведно със законната лихва от датата на деликта, както и разноските по делото.

Ответникът “РПС – Русе - Пъблик Сървисиз”ЕООД, представлявано от управителя Ивелин Иванов, счита иска частично основателен. Твърди, че получените от ищеца увреждания са временни и подлежащи на възстановяване. Оспорва наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане и инвалидизацията, както и невъзможността ищецът да продължи да изпълнява обичайните си трудови и семейни задължения. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука и твърди, че работникът е проявил груба небрежност, заставайки на пътя на машината с гръб към нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е безспорно установено, че като работник в ответното дружество на длъжността „сметосъбирач”, на 08.08.2015 г. ищецът претърпява трудова злополука при изпълнение на трудовите си задължения. При придвижване пеш до фадрома за изхвърляне на купчинки окосена трева, същият залита, допира се в коша на фадромата и пада, при което е осъществен контакт между гумата на машината и тялото му. Получава следните телесни увреждания: разкъсна рана в дясна слепоочна област и на дясна буза; счупване на ребра двустранно-1-7 в дясно и 3-4 в ляво; счупване на лява лопатъчна кост; счупване на дясна лъчева кост; травматично отлепяне на кожата на дясна предмишница със сухожилни и мускулни увреждания, наложило реконструктивна оперативна интервенция и няколко некректомии; остра следкръвозагубна анемия, наложила кръвопреливания; дефект на кожата на дясна предмишница, наложил пластична операция; контрактура на дясна лакетна става и дясна гривнена става. Трудовата злополука е надлежно установена с разпореждане № 94/02.09.2016 г. на НОИ, ТП-Русе, което ангажира отговорността на работодателя по чл.200 от КТ.

За установяване механизма на настъпване на трудовата злополука по делото е разпитан колегата на пострадалия – свид.С. М., който е и очевидец на инцидента. Същият излага твърдения, че вместо да върви по тротоара, Н. слязъл на асфалта и вървял пред фадромата с лопата в ръка. Свидетелят го дръпнал веднъж, но ищецът пак слязъл на пътното платно. Шофьорът на машината няма видимост, кофата го блъска и Н. пада между гумата и кофата на фадромата. Според свид.М. на всеки три месеца, както и всеки понеделник началникът им прави инструктаж за безопасност на труда – да не се движат по улицата, а по тротоара, да дават сигнал на шофьора на машината да тръгва, когато са готови с  купчината трева и да се дръпват настрани.

Представените от ответника документи от трудовото досие на ищеца установяват, че на длъжността „сметосъбирач” в „Русе-Пъблик Сървисиз”ЕООД същият работи от 29.11.2012 г. Съгласно длъжностната му характеристика, работникът на тази длъжност следва да познава спецификата на дейността, нормативната уредба, вътрешните правила и изискванията за безопасност на труда. Налице са писмени доказателства за извършен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 29.11.2012 г. и за извънреден периодичен инструктаж на 20.05.2015 г. Във връзка с подадена от ищеца молба до работодателя от 07.02.2016 г. да бъде освободен поради невъзможност да изпълнява възложената му работа вследствие трудовата злополука, на същия е прекратен трудовият договор, считано от 18.02.2016 г. на основание чл.325, т.9 КТ.     

Приетото по делото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, изготвено на база представената медицинска документация от ищеца установява, че описаните увреждания са довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и трайно затрудняване движенията на снагата и двата му горни крайника за срок повече от 30 дни. Н.М. пролежава в „МБАЛ Русе”АД от деня на инцидента до 18.09.2015 г.,  първоначално в отделение „Обща, гнойно-септична, детска и еднодневна хирургия”, а след това в отделение „Пластично-възстановителна и естетична хирургия”, където претърпява две оперативни интервенции. При пролежаването си във второто отделение е установено злокачествено образование на ректосигмоидалната област, по повод на което провежда поредица химиотерапии, е година по-късно е и опериран.

Възстановителният процес продължава около 3-5 месеца, като и към момента не е настъпило пълно възстановяване на уврежданията на десен горен крайник, поради наличието на ограничения в движенията на десни лакетна и  гривнена стави. Според вещото лице, с физиотерапия, рехабилитация и балнеолечение може да се постигне някакво подобрение на състоянието, но спонтанно възстановяване е малко вероятно да на стъпи.

С ЕР № 666/025/17.02.2016 г. на ТЕЛК-Общи заболявания, на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 86% за две години, като водещата диагноза е злокачественото новообразувание. Диагнозите, които имат връзка с инцидента, водят до трайно намалена работоспособност 30%. Експертът е категоричен, че онкологичното заболяване на ищеца няма връзка с травмите от злополуката, не може да се развие за 30 дни, а доста време преди това.

Разпитаният по делото свидетел А.А.-съсед на ищеца установява състоянието му след инцидента. Н. имал кръв по главата, две счупени ребра, а ръката му нямала никаква кожа. Имало шевове по сухожилията. Била взета кожа от крака му, която пришили на ръката му. След изписването на ищеца от болницата свидетелят му помагал да става, да ходи до тоалетната, защото не можел да се движи, залитал и изпитвал силни болки. Това продължило около месец. И в момента изпитвал затруднение при движението на ръката си, която не можел изцяло да разгъне. Психическото състояние на Н.М. също се променило. След инцидента станал неадекватен, нервен, ядосвал се и буйствал без причина. Изпитвал страх от нещо и не искал да излиза от къщи.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да е основателен искът по чл.200 КТ, следва кумулативно да са налице следните законови предпоставки: неблагоприятен резултат /настъпила неработоспособност през време и във връзка или по повод на извършваната работа/ и причинна връзка между увреждането и резултата /резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства/. Отговорността е обективна и безвиновна и работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от пострадалия работник вреди. Като основание за предявяване на иск за обезщетение, в случая трудовата злополука е установена от ищцата с депозираното по делото разпореждане на РУ”СО” по чл.55, ал.1 КСО. Резултатът от увреждането е настъпилата временна нетрудоспособност до 03.02.2016 г., установена с приложеното ЕР на ТЕЛК. 

Размерът на претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания на ищеца, следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване характера на причиненото увреждане, продължителността на лечението, наличието на съпровождащи го болки и неудобства, както и очакванията за възстановяване здравословното състояние на пострадалия. В настоящия случай приетата по делото съдебно-медициска експертиза установява, че вследствие трудовата злополука ищецът е получил две групи увреждания: 1. разкъсна рана в дясна слепоочна област и на дясна буза; счупване на ребра двустранно-1-7 в дясно и 3-4 в ляво; счупване на лява лопатъчна кост; счупване на дясна лъчева кост; травматично отлепяне на кожата на дясна предмишница със сухожилни и мускулни увреждания, наложило реконструктивна оперативна интервенция и няколко некректомии; 2. остра следкръвозагубна анемия, наложила кръвопреливания; дефект на кожата на дясна предмишница, наложил пластична операция; контрактура на дясна лакетна става и дясна гривнена става. Уврежданията от група 2 са усложнения на уврежданията от група 1 и са в причинно-следствена връзка с тях. Свидетелските показания на С. М.-съсед на ищеца сочат продължителността на лечението му, болките и неудобствата, търпени от Н., които продължават и понастоящем, както и невъзможността за пълно възстановяване движенията на дясната ръка. Съобразно горните обстоятелства, въпреки, че се претендира обезщетение в размер на 20 000 лв. съдът намира, че справедливият размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева.

Ответникът прави възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради нарушение на правилата за безопасност на труда. По силата на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. За да е налице последната, работникът следва да е осъзнавал настъпването на вредоносните последици, но да се е надявал да ги предотврати. В тежест на работодателя е да установи наличието на факти, намаляващи неговата отговорност. В случая, движейки се на платното за движение, вместо на тротоара, въпреки, че другият работник-свид.М. му направил забележка, с лопата в ръка и с гръб към фадромата, пострадалият работник нарушил правилата за безопасни условия на труд /предвидени в длъжностната му характеристика и вътрешните правила в „РПС-Русе-Пъблик Сървисиз”ЕООД, за които са му провеждани периодични инструктажи/. По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, при наличие на груба небрежност. Макар да е знаел, че с тези свои действия, нарушаващи правилата за безопасност на труда, би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, същият се е надявал да го предотврати. В случая неправилните действия на пострадалия не са предприети в интерес на работата, не може да се говори и за обикновена небрежност, нито за наличие на постоянна практика в предприятието за нарушаване правилата за безопасна работа. С оглед на това съдът намира, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена при зачитане степен на съпричиняване от 50 %. Следователно претенцията следва да се уважи до размер от 15 000 лв., а над нея следва да се отхвърли като неоснователна.

Претенцията за присъждане на законната лихва има акцесорен характер и следва основателността на главния иск. Предвид изложените съображения, че искът е доказан, то законна лихва следва да се присъди върху уважения му размер, считано от датата на злополуката /чл.84, ал.3 ЗЗД/.

Липсват доказателства за направени деловодни разноски от ищеца, поради което такива, съразмерно на уважената част от иска, не му се присъждат. В приложения към исковата молба договор за правна помощ е договорено адв.възнаграждение от 1200 лв., както и срок за плащането му – до първо съдебно заседание. Въпреки това, до приключване на устните състезания не са представени доказателства, че плащането действително е извършено.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 282.50 лв.

Ответникът следва да заплати направените разноски за вещо лице от бюджета на съда в размер на 100 лв., както и 600 лв. държавна такса по делото. 

Мотивиран така, съдът

 

                                              Р    Е    Ш    И -:

 

ОСЪЖДА “РПС – РУСЕ – ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ”ЕООД , ЕИК 827219300, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.”Липник”133А, представлявано от управителя И.П.И., да заплати на Н.О.М., ЕГН **********, от гр.Русе, сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 08.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 08.08.2015 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до претендираните 20 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.О.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ст.15, чрез адв.В.Р.,*** – ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ”ЕООД, гр.Русе, с ЕИК 827219300, 282.50 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА “РПС – РУСЕ – ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ”ЕООД , ЕИК 827219300, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.”Липник”133А, представлявано от управителя И.П.И., да плати по сметка на РРС държавна такса в размер на 600 лв., както и 100 лв. разноски за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: