Р Е Ш Е Н И Е

№ 1263

 

Гр.Русе, 28.09.2017год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3314 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.7 и следващите от Закон за защита срещу домашното насилие.

            Г.Н.Г. заявява, че на 19.12.2003г. сключила граждански брак с Г.С.Г., от който имат едно, ненавършило пълнолетие дете – В.Г.Г..

Пояснява, че през последните две години, отношенията й с ответника са обтегнати. Известно време, съпругът й живял в дома на майка си, а през м.декември 2016г. се установил в Англия.

На 20.05.2017г. Г.Г. се върнал в страната и поискал да остане няколко дни при ищцата, тъй като дъщеря им имала рожден ден. Два дни по-късно, след като Г.Г. го уведомила за намерението си да предприеме съответните действия за прекратяване на брака започнал да я обижда и заплашва, нанесъл й удари в областта на седалищната област и главата. Ищцата успяла да напусне помещението и влязла в стаята на детето, но ответникът я последвал и крещейки я изгонил от жилището. Г.Г. потърсила помощ от родителите си, които обитавали съседната къща. Разказала им за случилото се и след последващия разговор, ответникът напуснал имота.

Ищцата твърди, че по време на съвместното съжителство, Г.Г. не веднъж е проявявал агресия. Поддържа, че действията на ответника я притесняват, страхува се да остане сама в дома си, безпокои се както за себе си, така и за здравето и живота на дъщеря си.

С оглед изложеното моли съда да издаде заповед за защита, с която да задължи Г.С.Г. да се въздържа от извършване актове на домашно насилие спрямо нея; да му забрани да приближава жилището, което обитава, както и местата за социални контакти и отдих, които посещава.

            В срока по чл.131 ГПК, адв.А. – особен представител на ответника Г.С.Г. оспорва основателността на ищцовите претенции.

            Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Г.Н.Г. и Г.С.Г. са сключили граждански брак на 19.12.2003г., факт, който се установява с удостоверение, издадено от община Русе, въз основа на акт №0752/19.12.2003г.

От съвместното си съжителство имат едно дете – В.Г.Г., родена на ***г.

Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е описан акт на домашно насилие, осъществен от Г.С.Г. на 22.05.2017г.

В съдебномедицинско удостоверение рег.№9190/23.05.2017г. се сочи, че при извършения преглед ищцата се оплаквала от болки в лява седалищна област, но не са установени видими следи от травматични увреждания по кожата.

Установено е, че ответникът не е криминално проявен и не се води на диспансерен учет към „ЦПЗ – Русе” ООД.

С показанията на В.Г.Г. (дъщеря на страните по делото) се установяват обстоятелства, свързани с инцидента на 22.05.2017г. Свидетелката твърди, че около 23 часа на посочената чула родителите си да разговарят в съседната стая на висок тон. Ищцата казвала: „Остави ме, остави ме“. Малко по-късно влязла при нея. Била разстроена, плачела и обяснила, че Г.Г. я блъскал и ударил. На крака й имало отпечатък от ръката на ответника. В.Г. се притеснила и потърсила помощ от баба си и дядо си, които живеели в съседната къща. Те се опитали да я успокоят и помолили ответника да си тръгне. Той нервно си събрал багажа и напуснал дома на ищцата.

Съдът кредитира показанията на В.Г., тъй като възпроизвежда личните си впечатления, а изнесените данни, кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявената от Г.Г. против Г.Г. молба за постановяване мерки за защита от домашно насилие е допустима, тъй като молителката е от кръга лица, визирани в чл.3, ал.1 ЗЗДН; съдържа данни за извършени на 22.05.2017г. спрямо нея действия, които могат да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и е депозирана в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН.

С оглед ангажираните в хода на производството доказателства съдът намира претенцията за основателна.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което включва както физическо, емоционално и психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване или други унизяващи достойнството актове. Целта на Закона е да осигури защита срещу особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си: съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деяния от този тип е обстоятелството, че те се осъществяват най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които биха могли да ги установят чрез показанията си пред съда. Поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при липса на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила (чл.13, ал.3 ЗЗДН).

Посочената норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника и не дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, т.е. молителят следва да установи акта на домашно насилие по време, място и начин на извършване. Особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства, а при наличие на такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка.

В конкретния случай, фактическите твърдения, заявени в молбата се подкрепят не само от приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, а и от останалите, релевирани в хода на производството доказателства. Св.Г. твърди, че след скандала между родителите й, забелязала на крака на ищцата отпечатък от ръката на баща си.

След анализ на писмените доказателства и показанията на свидетеля, съдът намира за установено и доказано твърдението на молителката за извършен спрямо нея акт на домашно насилие. Подведени под правната норма на ЗЗДН, действията на ответника могат да се квалифицират като физическо насилие, с оглед което молбата като основателна следва да бъде уважена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата разноски по делото в размер на 400 лева - възнаграждение за процесуално представителство.

Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева и 300 лева – възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН налага на Г.С.Г. глоба в размер на 200 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОСТАНОВЯВА следните мерки за защита от домашно насилие:

 

            ЗАДЪЛЖАВА Г.С.Г., ЕГН **********да се въздържа от извършване актове на домашно насилие по отношение на Г.Н.Г., ЕГН **********о***.

 

            ЗАБРАНЯВА на Г.С.Г., ЕГН ********** да приближава жилището, което обитава Г.Н.Г., ЕГН **********,***, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих, които посещаваза срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на решението.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА Г.С.Г., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушение и органите на прокуратурата ще бъде уведомени незабавно.

 

За наложената мярка за защита да се издаде заповед, в която да се укажат последиците от неизпълнение по чл.21 от ЗЗДН.

 

            ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС сумите: 50 лева държавна такса и 300 лева – възнаграждение за процесуално представителство.

ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200 лева в полза на държавата.

 

            ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН ********** да заплати на Г.Н.Г., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400 лева.

 

            Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и полицейските управления по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред РОС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: