Р Е Ш Е Н И Е

 

                       № ………

 

               гр. Русе, 09.10.2017 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд в публично заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3038 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Предявен е иск с правно основание чл. 327 от ТЗ от Топлофикация Русе ЕАД гр. Русе, ул. ТЕЦ Изток, ЕИК 117005106 против В.С.А. с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че ответникът е купувач на доставяна от и ищеца топлинна енергия в имот в гр. Р*, ул. П* № *, бл. С*, вх. *, ет. * с абонатен № 24080620810. Твърди, че за периода от 28.10.2015 г. до 20.01.2017 г. в този имот дружеството  е доставило и на ответника е разпределена топлинна енергия на обща стойност 142,67 лв., за което били издадени 9 броя фактури, която енергия до предявяване на иска не е заплатена. Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до 02.04.2017 г. в размер на 9,31 лв. Заповедното производство по настоящото вземане не било проведено.

Ищецът моли ответникът да бъде осъден заплати дължимите суми, ведно със законовата лихва върху главницата от 03.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и съдебно- деловодните разноски за настоящото производство,включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез назначения му особен представител дава отговор, оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим и и неоснователен. Моли  съда да прекрати производството поради недопустимост на претенцията. Евентуално да бъде оставена без уважение исковата молба, като бъде отхвърлен предявения иск срещу ответника и да му бъдат присъдени направените разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено фактическа страна следното:

Страните не спорят, че ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. Р*, ул. П* № *, бл. С*, вх. *, ет. * и че е потребител с абонатен № 24080620810.

От представените по делото решение № ОУ-05 от 16.07.2012 год. на ДКЕВР, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД и приложените сметкофактури за периода от 28.10.2015 год. до 20.01.2017  год. за доставената топлинна енергия, извлечение от сметка по партида № 24-08-06-2-0810, договор № 434/02.02.1995 г. за доставка на топлоенергия чрез топлоносител гореща вода за обект бл. С*, договор № 154/24.09.2002 г. за дяловото разпределение на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители и водомери между потребителите на топлинна енергия,  приложение 1 протокол от 24.09.2002 г. от проведеното общо събрание на етажните собственици от бл. С* на ул. П* № *, вх. *, *, *, *, * и *, заявление вх. № АС-01827/29.10.2002 г. за изключване на отоплението в хола, заявление вх. № АС- 00722/21.08.2006 г. за изключване на отоплението в кухнята на ответника, договор № 5712/02.11.2011 год. за извършване на месечен отчет и дялово разпределение на топлинна енергия, договор от 02.11.2015 год. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост и приложение № 2 към него, се установява наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия спор.

Общите части в сграда - етажна собственост не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.

В случая от ответника се претендира единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Не се претендират такси за услугата дялово разпределение на енергията и суми за отопление за периода 28.10.2015 год.- 20.01.2017 год. От приложение фактури е видно, че натрупаните задължения са за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в периодите 28.10.2015 год.- 20.11.2015 год., 21.11.2015 год.- 18.12.2015 год., 19.12.2015 год.- 19.01.2016 год., 20.01.2016 год.- 19.02.2016 год., 20.02.2016 год.- 22.03.216 год., 23.03.2016 год.- 22.04.2016, 22.10.2016 год.- 21.11.2016 год., 22.11.2016 год.- 20.12.2016 год. и 21.12.2016 год.- 20.01.2017 год. Липсват задължения за топлинна енергия за отопление, месечни такси за дялово разпределение на енергията и битова гореща вода.

Страните не спорят, че процесният имот е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца и в сградата е въведено дялово разпределение на топлинната енергия чрез индивидуални разпределители на топлинна енергия, което се осъществява от ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.

 

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

 

Съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, а ответникът- че е платил сумите по фактурите в установения двуседмичен срок.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост. Продавач на топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на ДКЕВР, видно от чл. 3 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на  потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата разпоредба са регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от подлежащите на приемане Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.

Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Според чл. 34, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между купувачите в сграда- етажна собственост се извършва само от продавача, когато купувачите не са определили лице по чл. 139а от ЗЕ. В този случай и на основание ал. 4 на чл. 34 от ОУ, топлинната енергия се разпределя от продавача, който може да възложи отчета на лице по чл. 139а от ЗЕ, както е в настоящия случай.

На основание чл. 47, ал. 1 от ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до 14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката. Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът издава и изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който съответното месечно задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена и разпределена топлоенергия. Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва да се спомене, че дори и да не бяха изпратени те, не отпада задължението за плащане. Получаването и удостоверяването му имат значение само по отношение на срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49, ал. 1 от ОУ). Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на начислените суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни, начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно известие.

По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към сключения договор, по който  страна е ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той е изпаднал в забава от 15- то число на последващия месец от този на консумацията. Посредством направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че мораторната лихва в размер 9.31 лева е основателно претендирана.

С поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което следва да заплати направените от ищеца разноски. Съдът установи, че те са в размер на 450.00 лева, представляващи 100.00 лева- държавна такса за образуване на гражданско дело, 50.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и 300.00 лева- платено адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И:

                                                         

ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК 117005106 сумата 142.67 лева за доставена и разпределена топлоенергия за периода от 28.10.2015 год. до 20.01.2017 год. по 9 броя фактури, 9.31 лева- мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до 02.04.2017 г., както и законната лихва от предявяване на иска- 17.05.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК 117005106 сумата 450.00 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: