Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 08.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в открито заседание н адвадесет и пети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА

         при участието на секретаря Емилия Добрева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3021 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази:

         Производството е по чл. 316 от ГПК.

Ищцата Д.П.В., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете М И.В., ЕГН ********** е предявила против ответника И.В., ЕГН ********, с унгарско гражданство, два обективно кумулативно предявени иска: иск с правно основание чл.143 от СК да бъде осъден ответникът да заплаща чрез нея, като майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. за детето М И.В., ЕГН **********, считано от завеждането на исковата молба 16.05.2017 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.149 от СК да бъде осъден да заплати издръжка за период една година назад от 16.05.2016 г. до 15.05.2017 г. в размер на 180 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В исковата молба се твърди, че ответникът е унгарски гражданин, баща на детето М, родено на *** г. В съдебно заседание и в социалния  доклад ищцата твърди, че той не е биологичен баща на детето, като детето е записано на негово име, защото е родено до 300 дни след прекратяване на брака. Бащата не е давал издръжка за детето от раждането му и ищцата не могла да го издири. Ищцата няма собствено жилище и живее под наем. Счита, че бащата също трябва да участва в издръжката на детето.

В законоустановения 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. К.Х. ***, като се счита исковете за допустими и частично основателни. В съдебно заседание се оспорват исковете и по основание, и по размер. Счита, че месечният размер на издръжката, която е необходима на детето на 9 г. е 200 лв., от които ответникът следва да заплаща 120 лв. Оспорва иска за минало време. Оспорва твърдението, че детето е ученик. Не оспорва факта, че детето живее със своята майка, както и че има нужда от средства за издръжка.

 

В съдебно заседание ищцата се явява лично, и с адв. Г.П., която моли съда да уважи исковете в пълен размер, тъй като ответникът е баща на детето по закон, а ищцата е изпуснала преклузивният срок за оспорване произхода на детето от бившия й съпруг и установяване на биологичния му баща. Представя

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначеният му особен представител адв. К.Х., която оспорва иска като неоснователен и недоказан, като сочи, че претендираната издръжка противоречи на морала, след като ответника не е биологичен баща на детето, макар да дължи издръжка по закон.

Съдътследпреценканасъбранитеподелотодоказателстваприемазаустановеноотфактическастранаследното:

Видно от представеното удостоверение за раждане Мирослав И.В. е роден на *** г. и негови родители са Д.П.В. - майка и И.В.– баща, унгарски гражданин.

Ищцата и ответникът имат сключен граждански брак на 20.04.2005 г., който е прекратен със съдебно решение № П 20 210/2007от 25.02.2008 г. на Градският Съд на Кунсентмартон, Република Унгария, видно от представеното извлечение от брачен сертификат Серия МБ № 0654289 от Служба  по гражданското състояние на Кунсентмартон, Република Унгария.

Детето е родено един месец и два дни след прекратяването на брака между страните, като съобразно българският закон чл. 61 ал. 1 от СК за баща се счита съпругът на майката до 300 дни след прекратяването на брака, каквато е настоящата хипотеза. При тази нормативна уредба Съдът следва да приеме, че ответника е баща на детето по закон, което не е оспорено до момента от него.

Видно от представеното по делото удостоверение за реален доход издадено от „Дунарит“АД Русе, се установява, че ищцата получава брутен доход 812,46 лв. средно месечно.

Ответникът е на 65 годишна възраст, гражданин на Република Унгария, по делото няма данни дали е трудоспособен и реализира доходи или получава пенсия, какво е имотното му състояние, за които обстоятелства ищцата не представя никакви доказателства.

          Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че бащата на малолетното дете има задължения за издръжка спрямо други деца или лица.         

         От представената по делото Служебна бележка издадена на 06.10.2017 г. от ОУ „Васил Априлов“- Русе, се установява, че детето е редовен ученик в 3 а клас през учебната 2017/2018 г.

         От представения по делото социален доклад от ДСП „Закрила на детето” Русе се установява, че ищцата и ответника са разделени от девет години, поради липса на единно решение в коя държава да се установят. След раздялата с И.В., ищцата е имала връзка с друг мъж, който е биологичен баща на детето и с когото в последствие се разделя. Детето е записано на И.В.. Към момента основните потребности на детето се задоволяват адекватно от майката, която демонстрира отговорност към здравословното му състояние. Физическото му и психическо развитие е в нормата за възрастта. През м. 08.2017 г. на детето е направен ядрено-магнитен резонанс, във връзка с оплакване за постоянно главоболие. Установена е находка на мозъчния паренхим в дясно. Проведено е лечение. Състоянието му ще се проследява периодично чрез контролни прегледи при специалист. При последното му посещение при лекаря, регистрирано на 10.10.2017 г. е бил със симптоми на вирусна инфекция. Детето М се отглежда от майката в жилище собственост на ОП„Жилфонд“ предоставено на ищцата срещу месечен наем от 25 лв., представлява боксониера. В жилището има подходящи битови и добри хигиенни условия за отглеждане на детето. Ищцата работи във фирма „Дунарит“ на длъжност „Снарядител“, с регламентирано работно време и почивка. Получава месечно възнаграждение от 700 лв. с допълнителни бонуси. Детето посещава редовно училище, обгрижван и подкрепян от майката, разполага с нужните материали и помагала и показва добри резултати. Майката осигурява възможност на детето да спортува футбол в училище , чрез заплащане на необходимите такси.

Социалните работници, считат че е необходимо да се определи издръжка, която да защитава по най-добър начин правата и интересите му.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Произходът на детето освен личния аспект и значение като връзка с родителите има много сериозни правни последици. Правната уредба е императивна, а в основата й е заложен принцип, целящ стабилност на отношенията по произход и принцип на истинност на произхода. Именно заради това, както и поради възможността формално установеният съгласно нормите на Семейния кодекс, произход да не отговаря на истинският такъв, в СК са предвидени способи за установяване и оспорване на произход. Последиците от установяването или не на произхода са изключително сериозни и засягат личната и правна сфера на много хора относно правата и задълженията за издръжка, наследяването. Съгласно СК, що се касае до произхода от бащата при наличие на брачна връзка, е установена презумпция в чл. 61.1 от СК: съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.Т.е. бащинството в тази хипотеза се презумира от закона – чл. 61, ал.1 – ако раждането е през време на брака или до триста дни от неговото прекратяване. Тази презумпция, бидейки законово установена, не налага необходимост от доказване на произхода от съпруга на майката, той се презумира – при наличието на брачна връзка и факта на раждане на дете през време на брака или до 300 дни от прекратяването му.

Възможността за оспорване е само по съдебен ред, като този иск може да бъде предявен от бащата до изтичането на една година от узнаване на раждането. Срокът е преклузивен, макар да е различен за възможните ищци по такова дело – съгласно чл. 62 СК – 1 година, но за майката тече от раждането, за бащата – от узнаването, за детето – до една година от навършването на пълнолетие. Поради това, че срокът е кратък и преклузивен, реално може да се стигне до последицата да се стабилизира един възможен неистински произход на детето, какъвто е настоящият случай.Детето М е родено на *** г. или един месец и два дни след прекратяването на брака между страните със съдебно решение № П 20 210/2007от 25.02.2008 г. на Градският Съд на Кунсентмартон, Република Унгария, като баща на детето е записан бившият съпруг на ищцата, който до момента не е оспорил произхода на детето и се явява негов родител по силата на закона.

По изложените съображения предявените искове по чл. 143, ал.2 и чл. 149 от СК са допустими, а по същество частично основателни.

Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменяна или прекратена. Съгласно нормата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която в момента е 460 лв. или минималната издръжка е 115 лв. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Установи се, по делото, че майката е в трудоспособна възраст, работи като снарядител в „Дунарит“Русе, за което получава брутен доход 812,46 лв. средно месечно.

Установи се, че бащата по закон е унгарски гражданин на 65 годишна възраст и няма събрани по делото никакви доказателства за неговите доходи.

Установи се по делото, че детето е навършило 9 години и е редовен ученик в трети клас, има нужда от периодично лечение и се занимава със спорт.

С оглед на изложеното за доходите на ищцата, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители следва да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 220.00 лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него и заплаща всички разходи по осигуряване на подходящи битови условия, топлина, храна, облекло, лечение, спорт и социални нужди на малолетния. Настоящият съдебен състав намира, че бащата, с оглед неговото задължение по закон, следва да осигурява 120.00 лева месечна издръжка на детето, а останалите 100.00 лева следва да се поемат от майката. Поради това предявеният иск следва да се уважи за сумата 120 лв. месечна издръжка, а в останалата част до претендираните 180 лв. следва да се отхвърли, като недоказан, тъй като не се установи, че ответникът има възможност да ги заплаща. Уваженият размер на издръжката се дължи от 16.05.2017 г., до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Предявеният иск по чл. 149 от СК за издръжка за минало време в размер на 2160 лв. за периода от 16.05.2016 г. до 15.05.2017 г. по 180 лв. месечно, съдът намира за частично основателен, в минимален размер за сумата 1380 лв. по 115 лв. месечно, с оглед данните по делото, че детето не е получавало издръжка за процесния период и предвид липсата на доказателства, за доходите на ответника.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета по сметка на Районен съд Русе, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 172,80 лв., както и възнаграждение за назначеният му особен представител, което Съдът определя в размер на 300 лв., на осн. чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Ищцата не е поискала присъждане на разноски и не е представила доказателства за направени такива, както и списък по чл. 80 от ГПК, поради което не следва да и се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 143 и чл. 149 от СК, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.В., ЕГН ********, гражданин на Република Унгария, с неизвестен адрес, да заплаща на детето М И.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.П.В., ЕГН **********, с адрес: *** издръжка в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/ месечно, считано от 16.05.2017 г., до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане, както и да заплати издръжка за минало време в размер на 1380 лв. /хиляда триста и осемдесет лева/ за периода от 16.05.2016 г. до 15.05.2017 г – деня преди датата на завеждане на исковата молба.

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част като недоказани.

ОСЪЖДА И.В., ЕГН ********, гражданин на Република Унгария, с неизвестен адрес, да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 172,80 лв. държавна такса върху издръжката и 300 лв. за назначеният му особен представител.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: