Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1363

 

        гр. Русе, 12.10.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               II-ри   гр.състав           в публично заседание на   03-ти октомври  през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                   Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ        

 

при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора………………………………..., като разгледа докладваното от  председателя  гр. дело  2661 по описа за 2017 год. за да се произнесе съобрази:

 

          Ищцата Л.Т.Г. твърди, че на 20.12.2014г. посетила кантората на адвокат Д.К.Т.,***, пл. „В." . – п. за консултация по повод завеждане на съдебно дело срещу лицето А. П., която живеела на семейни начала със сина й. Ищцата поставила на адвоката въпроса може ли да предяви иск за обезщетение за направените разходи от нея за купуването и ремонта на жилището на сина й и П.. След като ответникът  заявил, че може да се предяви такъв иск, на 22.12.2014 г. бил сключен договор за правна защита и съдействие  между него и Л.Г., с предмет завеждане и защита на гражданско дело, за което на адвокат Д.К.Т., била заплатена сумата от 2270.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, след което ищцата внесла по сметка на Окръжен съд - Русе сумата от 1670.00 лв.- държавна такса за образуване на гражданско дело. Твърди и че такова дело не било заведено в продължение на една година и до предявяване на настоящия иск. Заявява, че на 11.01.2016г.  изпратила електронно писмо до ответника на имейла му t...@abv.bg, с което го уведомявала, че се отказва от услугите му поради тази причина и го кани да й възстанови платения хонорар, тъй като след една година чакане, такова дело не било заведено. След като не последвал отговор, на 03.02.2016 г. подала сигнал до АК - Русе с оплакване, че Д.К.Т. не изпълнил задълженията си, но и не върнал получения хонорар. Адвокатският съвет при АК - Русе  констатирал дисциплинарно нарушение по чл. 132, т. 10 ЗА, извършено на 22.12.2014г., но поради изтичане на давността за налагане на наказание е отказал да образува дисциплинарно производство. Предвид развалянето на договора, на 10.02.2017 г. изпратила покана до адв. Т. за доброволно плащане в едномесечен срок, получена от него на 14.02.2017 г., но такова плащане не било направено.  Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди адв. Д.К.Т. да й заплати сумата от 2270.00 лв.- представляваща платена на отпаднало основание парична престация по развален договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.               

              Съдът като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства и формулиран петитум, квалифицира правно предявения  иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – иск за заплащане на сума, получена с оглед на отпаднало основание.

          Ответникът Д.К.Т. не признава иска и счита същия за недопустим и неоснователен. Заявява, че сумата платена по договора за правна защита и съдействие с ищцата е използвана при сключване на договор за правна защита и съдействие с нейния син-А. Х. Г.. Освен това твърди, че в отношенията си с Г. е действал добросъвестно и при спазване на изискванията на ЗА, както и че изготвената от него ИМ и проведени консултации установяват извършената от него работа и неоснователния отказ на ищцата от адвокатските му услуги.

          Съдът като взе предвид събрания по делото доказателствен материал намира за установено от фактическа страна следното:

           По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и ответника на  22.12.2014г./л.12/, от който е видно, че  Г. е заплатила в брой на Т. сумата от 2270.00 лв., като предмета на договора е „завеждане и защита по гражданско дело“. Не е спорно и че ищцата е заплатила по с/ка на РОС на 03.04.2015г. сумата от 1677.00 лв. за образуване на гр.дело/вж.вн.бележка-л.4/.

С писмо-телепоща от 10.02.2017г./л.7/, Г. е уведомила ответника, че предвид факта, че до  10.02.2017г. гр.дело не е образувано, тя се отказва от сключения на 22.12.2014г. договор за правна защита и съдействие и моли заплатеното по договора адв.възнаграждение да й се възстанови в едномесечен срок от съобщението по посочена банкова сметка. ***.02.2017г. и липсват данни сумата от 2270.00 лв. да е възстановена на ищцата.

По делото е приложена и преписка №4/03.02.2016г. на АК-Русе, образувана по жалба на ищцата срещу ответника. От нея се установява, че АС при АК-Русе е отказал да образува дисциплинарно производство срещу адв. Д.Т., т.к. въпреки констатираното нарушение по чл.132,т.10 ЗА, то давността за дисциплинарно преследване е погасена на осн.чл.134, ал.1 ЗА.

От доказателствата по преписката се установява още, че за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г. в РОС няма постъпили ИМ от името на  Л.Т.Г.  или А. Х. Г.  срещу А. П. Г./ писмо, изх. от РОС-л.3 от преписката/. По  преписката е представена и изготвена от ответника ИМ от името на Л.Г., чрез пълномощник- ответника срещу А. Г..

По делото е приложен и договор за правна защита и съдействие, сключен между А.Х. Г.  и ответника на  07.12.2015г./л.23/, от който е видно, че  Габровски е заплатила в брой на Т. сумата от 2270.00 лв.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

          По отношение на допустимостта на производството.  

          Съдът намира направеното възражение от ответната страна за недопустимост на иска за неоснователно. Предявен е осъдителен иск, индивидуализиран по страни, основание, цена и съответно подлежащ на разглеждане от съда.

          По отношение на основателността на иска за заплащане на сумата от 2270.00 лв.

           По делото няма спор за фактическата обстановка относно обстоятелството, че страните са сключили договор за правна защита и съдействие, и че ответника в качеството му на адвокат е поел задължение за изготвяне на искова молба и процесуално представителство  по гражданско дело. Договорът е писмен и е  с дата от 22.12.2014 г. Не е спорно  и че ответника е получил в брой договореното възнаграждение в размер на сумата от 2270.00 лв. Такова дело обаче не е заведено и ищцата  на 10.02.2017г. е уведомила ответника, че предвид факта, че до  10.02.2017г. гр.дело не е образувано, тя се отказва от сключения на 22.12.2014г. договор за правна защита и съдействие и моли платената от нея сума да й се възстанови. Т.е  ИМ, изготвена от ответника, не е завеждана в съда и поради забавеното изпълнение от негова страна, ищцата е оттеглила пълномощията си и е развалила договора. 

          При така установените фактически данни, съдът  приема, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за поръчка. По отношение на него следва да намерят приложение нормите на чл.26 и чл.36 ЗА относно сключването на договор за правна защита и съдействие във вр. чл.280 и сл. от ЗЗД, а по неуредените въпроси субсидиарно разпоредбите от общата част на ЗЗД. Законът изисква точно изпълнение на задълженията или престиране на уговореното по вид, качество, обем и срок – чл.79 ЗЗД. Доказва се, че ответника е получил договореното възнаграждение, и че е забавил изпълнението на договора с година и два месеца. Следователно ищцата се явява изправна страна по договора  и  по отношение на нея, в качеството й на кредитор, се поражда правото да развали сключения договор, респ. да оттегли пълномощията си от адвоката, което е и сторила. Предявеният иск за връщане на сумата от 2270.00 лв. е с правно основание чл.55 ал.1 пр.3-то вр. чл.26 ал.2 пр.2 ЗА вр. чл.280 ЗЗД – за връщане на даденото от ищцата по разваления договор, като същата дължи на адвоката възнаграждение само за положения труд. Т.е.  съдът приема, че оттеглянето на пълномощията е основателно, тъй като изготвянето на исковата молба и завеждането на делото е извън разумните срокове. Несъстоятелни са възраженията на ответника, че забавянето се дължи на вина на ищцата, т.к. по делото не са представени никакви доказателства в тази насока. Напротив, от приложената по делото  преписка №4/03.02.2016г. на АК-Русе  се установява, че АК-Русе е констатирала нарушение  на ответника по чл. чл.132,т.10 ЗА, а дисциплинарно производство не е образувано само поради изтекла давност. От същата преписка е установено и че за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г. в РОС няма постъпили ИМ от името на  Л.Т.Г.  или А. Х. Г.  срещу А. П. Г..

Не следва да се съобразява и възражението на ответника, че сумата платена по договора за правна защита и съдействие с ищцата е използвана при сключване на договор за правна защита и съдействие с нейния син-А.Х.Г.. Действително по делото е представен такъв договор със страни ответника и Г. от 07.12.2015г./л.23/, от който е видно, че  Г. заплатил  в брой на Т. сумата от 2270.00 лв. Ответникът, обаче не е представил никакви доказателства, че не е получил тази сума в брой/както е отбелязано в договора/, а също и че страните по договора от 07.12.2015г. не са се договаряли за защита и съдействие по-съвсем различен правен спор.

 От всичко изложено, съдът приема, че безспорно е налице един от елементите на фактическия състав за основателност на иска – получаване на сумата от ответника. Съдът прави извод, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно – отпадане на основанието /с развалянето на договора/, като в случая, обаче, следва да намери приложение специалната разпоредба на чл.26, ал.2, пр.2 ЗА, поради което от заплатеното възнаграждение следва да се приспадне стойността на положения труд за адвокатска консултация на Г., проведена на 20.12.2014г./факт, който се признава и в ИМ/, което според Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 30.00 лв., както и за изготвянето на исковата молба. Тъй като в Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения липсва хипотеза, регламентираща конкретния случай, по преценка на съда дължимото възнаграждение за положения труд е в размер на 140.00 лв. Или ответникът се е обогатил за сметка на ищцата със сумата от 2100.00 лв. и на основание чл.55, ал.1 пр.3, ЗЗД дължи връщането й. Над посочения размер, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

Присъдената сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2017г.-датата на предявяване на настоящия иск.  

          По правилата на чл.78, ал.1 ГПК разноските са в тежест на ответника. Ищцата е направила разноски в размер на 790.80 лв.-заплатени д.т. и адвокатско възнаграждение. Ответникът не е доказал разноски по делото. Съразмерно уважената/отхвърлена част от иска, ответника следва да заплати на ищцата сумата от 731.49 лв.-разноски.

          Мотивиран така, районният съд

 

 

                                                           Р       Е       Ш       И        :

 

          ОСЪЖДА Д.К.Т., ЕГН:********** ***, пл.“В.“ №..-п.  да заплати на Л.Т.Г., ЕГН: ********** ***,  със съдебен адрес:*** чрез адв.П.Н.  сумата от 2100.00 лв.- представляваща платена на отпаднало основание парична престация по развален договор за правна защита и съдействие от 22.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 731.49 лв.-разноски по делото.

        ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от  2100.00 лв. до горницата от  2270.00 лв.                            

        Решението подлежи на обжалване пред РОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :