Р Е Ш Е Н И Е   

 

град Русе, 30.06.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд,  VІ- ти  граждански  състав  в  публичното  заседание  на втори юни , две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело N 1484  по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД.

Ищецът по делото – Й.М.К. ***, твърди че ответниците са негов син и бивша снаха. Същите са сключили граждански брак  на 21.08.1983г. По време на брака им през 1993г. се е разпоредил с имот в с.Н., представляващ: ДВОРНО МЯСТО от 500 кв.м. урегулиран парцел ХІХ-807, в квартал 76 по плана на с.Н., обл.Р., със застроените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА И ГАРАЖ и други стопански сгради при съседи: от двете страни улици, А. М. и М. Й., като го е продал на ответниците срещу издръжка и гледане пожизнено, обективирано в нот.акт №77, том ХV, дело 4071/93г. на нотариус при РРС.

С влязло в сила съдебно решение №1470/16.10.2014г. ответниците са се развели, но задължението по договора е останало в сила и до настоящия момент.

Твърди още, че по силата на договора заедно с майка си Д. Д. К. прехвърлили на В.Й.К. и тогавашната му съпруга С.Д.К. подробно описания в договора недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане пожизнено, като приобретателите се задължили да осигурят на прехвърлителите спокоен и нормален живот –храна, облекло, отопление и лични грижи, медицинска помощ и лекарства, както и  след смъртта им да ги погребат според обичая.  Заявява, че  след смъртта на майка си Д. Д. К. останал неин наследник и по силата на наследственото правоприемство придобил ½ ид.ч. от процесния имот, като наследник на майка си.

Твърди, че от сключване на сделката , в качеството си на прехвърлител, не е получавал никакви грижи от ответницата. Тя не е закупувала необходимите му лекарства, не е подсигурявала дължащата и необходима медицинска помощ, не му е предоставяла парични средства, които са необходими за нормално поддържане на жизненото равнище. Не му е подсигурявала храна или средства за закупуването на такива. Твърди, че ответницата съзнателно и виновно не е изпълнявала дължимото задължение по договора. Не се интересувала за здравословното му и психомоторно състояние, поради което ищецът иска разваляне на договора и заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът В.Й.К. счита предявения иск за основателен, като пояснява, че единствено той е изпълнявал задълженията си по договора.

Ответницата С.Д.К., чрез процесуалния си представител адв.Св.К. не признава иска. Считат същия за неоснователен. Прави възражение и за изтекла придобивна давност, предвид момента на смъртта на Д. Д. К. (1994г.).

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, по обстоятелствена проверка № 84, том ІІІ, дело №3912/14.06.1993г. на Ц. М. нотариус при Районен съд Русе Д. Д. К. и Й.М.К. са признати са собственици при равни права по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 500 кв.м., представляващ урегулиран парцел ХІХ-807, в квартал 76 по плана на с.Н., обл.Р., със застроените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА И ГАРАЖ и други стопански сгради при съседи: от двете страни улици, от изток А. М. и от север Димитър Върбанов.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, срещу гледане и издръжка № 77, том ХV, дело №4071/17.06.1993г. на Ц. М. нотариус при Районен съд Русе, Д. Д. К. и Й.М.К., със съгласието на съпругата на втория Еленка М.К. са продали на ответника В.Й.К.  следния свой собствен недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 500 кв.м., представляващ урегулиран парцел ХІХ-807, в квартал 76 по плана на с.Н., обл.Р., със застроените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА И ГАРАЖ и други стопански сгради при съседи: от двете страни улици, А. М. и М. Й., СРЕЩУ задължението  на приобретателя да поеме гледането и издръжката на продавачите и на съпругата на втория продавач, Еленка М.К., която е майка на купувача, както и да ги погребе съгласно обичая, като  продавачите запазват правото си на ползване пожизнено на имота, така също и при пожизнено ползване на имота от майката на купувача Еленка М.К.

По делото не се спори, че отв. В.Й.К.  е имал сключен граждански брак с втората ответница по делото към сключване на процесния договор.

От Удостоверение за наследници № 124 от 19.05.2016 г. на с.Н., община Русе се установява, че Д. Д. К. е починала на 06.12.1994г. година и е оставила законни наследници синовете си – Христо М.К. и Й.М.К.- ищец по делото. Съпругът й М...Х. К. е починал на 01.07.1953г. /видно от удостоверение за наследници №425/29.04.1993г./. От удостоверение за наследници № 12 от 21.01.2016 г. на с.Н., община Русе се установява, че Е. М.К. е починала на 28.05.2007г. година и е оставила законни наследници съпруга си - Й.М.К.  и двамата си сина – В.Й.К.  (ответник по делото) и Марин Й.К..

Свидетелите Р. З.М. и И. П. М. – съседи на ищеца в с.Н., установяват, че  Д. К. е била адекватна и въпреки напредналата си възраст се е движела и обслужвала сама.  Свидетелите посочват, че ищеца е имал нужда от помощ след смъртта на съпругата си, преди 7-8 години и от тогава ответника К. осигурявал необходимите за него грижи – идвал почти през ден. След влошаване на здравословното състояние на ищеца през 2014г., В. останал да живее при него в Николово – перял, готвел, пазарувал, грижел се за имотите, водел го лекар, купувал му лекарства. За тези обстоятелства свидетелите имат непосредствени впечатления. Свидетелите посочват също, че  ответницата не е идвала в имота в с.Н. от 2007г. и не са я виждали да помага както на Дана К., така и на Й.К.. 

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните, което следва да се тълкува съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението по договора от прехвърлителя, а именно, че е прехвърлено правото на собственост на приобретателя и това е доказано в процеса с представения нотариален акт. Доказателствената тежест за изпълнение на поетите с договора задължения е на приобретателите – ответниците по делото. Съгласно договореното приобретателя се е задължил да осигури на прехвърлителите гледани и издръжка пожизнено, както и да извърши погребение, съобразно обичаите.  Обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора -  Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ц. Г..

  Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. В случая, от показанията на разпитаните свидетели е установено, че ответника В.Й.К. е изпълнявал задълженията си поети по договора за издръжка и гледане съобразно уговореното  и с оглед нуждите на прехвърлителите,  като от две години живее при ищеца и се грижи непосредствено за него, закупува му лекарства, осигурява му всичко необходимо за нормален и спокоен живот. Свидетелските показания са непротиворечиви в частта относно обстоятелството, че до смъртта си прехвърлителката е била в задоволително здравословно състояние с оглед напредналата си възраст, била жизнена, можела е да се движи и обслужва сама. Претенциите за неизпълнение били насочени към ответницата, тъй като тя не е ходила в Николово и прехвърлителите са били недоволни от липсата на помощ от нейна страна.  Показанията на посочените по-горе свидетели взаимно се припокриват.

            В случая се събраха достатъчно доказателства, че ответника е изпълнявал поетите по договора задължения, с оглед действителните нужди на  кредиторите. Фактът, че липсват данни, приживе прехвърлителката  Д. Д. К. да е образувала дела срещу ответниците за разваляне на договора за гледане и издръжка, е достатъчен да обоснове, че същата се е чувствала удовлетворена от насрещната престация на внука си В.Й.К..  В Решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц., постановено като задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК по аналогичен случай, е посочено, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Именно такъв е и настоящия случай.

Доказателства за изпълнение на договора от страна на втората ответница не се събраха, но съгласно ТР № 6 от 15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК, когато поетите по договора за гледане и издръжка задължения, се изпълняват от  единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

Основателно е и възражението на ответницата за изтекли по давност претенции. Искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на прехвърлителя, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта - Решение № 346 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б.. В конкретния случай, прехвърлителката Д. Д. К. е починала на 06.12.2007г., а искът е предявен в съда на 25.02.2016г., очевидно е, че пет годишния давностен срок е изтекъл.

С оглед на горните съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на  ответницата разноски по делото в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

                                                   Р  Е  Ш  И: 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.М.К., ЕГН: **********,*** със съдебен адрес:***Р. против С.Д.К., с ЕГН **********,*** и В.Й.К., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Д. Д. К. и Й.М.К. от една страна и В.Й.К. от друга, обективиран в нотариален акт №№ 77, том ХV, дело №4071/17.06.1993г. на Ц. М. нотариус при Районен съд -Русе, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА  Й.М.К., ЕГН: **********,*** със съдебен адрес:***Р. да заплати на С.Д.К., с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                Районен съдия: