Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Русе, 29.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.

 

при секретаря С- К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7951 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищците И.И.Д. и „Заводски строежи – ПС – Русе” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона, твърдят, че съгласно възлагателно постановление от 19.11.2015г. за предоставяне на запорирано вземане за събиране, издадено от ЧСИ И. *** действие РОС по изп.дело № 1299/2015г., по неговия опис, И.Д. е кредитор на „Заводски строежи – ПС – Русе” АД и съответно има качеството на взискател по това изпълнително дело за събиране на следните парични суми: главница в размер на 8 690.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2014г. до окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 943.05 лева и съдебни разноски в размер на 886.76 лева. До настоящия момент по изпълнителното дело не са постъпили каквито и да било суми за погасяване задълженията на длъжника. Същевременно срещу последния са образувани и множество други изпълнителни производства: изп.дело № 885/2012г. и изп.дело № 531/2013г. по описа на ЧСИ Ц- Г., изп.дело № 119/2011г. и изп.дело № 138/2013г. по описа на СИС при РРС, по които дела дължимите парични суми надхвърлят 500 000 лева. Длъжникът „Заводски строежи – ПС – Русе” АД от своя страна има неосъществено вземане спрямо ответника, произхождащо от продадени на 20.04.2012г. за скрап остарели и негодни за употреба МПС, а именно: товарен автомобил УАЗ 452-А с рег.№ Р 72 84 РС; товарен автомобил МАЗ 53371 с рег.№ 76 57 РС; товарен автомобил ЗИЛ 450506 с рег.№ Р 76 59 РС; лек автомобил УАЗ 469 с рег.№ Р 76 58 РС; товарен автомобил ЗИЛ 450506 с рег.№ Р 32 35 РХ и специална машина – багер БХ 03 с рег.№ Р 48 13 ЕХ. Вземането е на стойност 6 300.00 лева. В потвърждение на това вземане, управителят на ответното дружество А. Г. Н. е подписал декларация от 20.04.2012г. По искане на И.Д. бил наложен запор върху вземането на длъжника „Заводски строежи – ПС – Русе” АД спрямо ответното дружество за сумата от 6 300.00 лева. Последният бил уведомен за наложения запор по реда на чл.508, ал.1 от ГПК и в законовия срок е подал възражение, с което заявил, че не е подписвал декларацията от 20.04.2012г. и че запорираното вземане не съществува. Длъжникът „Заводски строежи – ПС – Русе АД изцяло се е дезинтересирал от водените срещу него изпълнителни производства и не проявява каквато и да било активност по тях, нито предприема действия за събиране на посоченото негово вземане срещу ответника. С това свое бездействие той заплашва удоволетворението на ищеца. Поради това, по искане на И.Д. с посоченото постановление от 19.11.2015г. запорираното вземане му било предоставено за събиране. Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на съищеца „Заводски строежи – ПС – Русе” АД сумата от 1 350.00 лева от общо дължимата се в размер на 6 300.00 лева, представляваща стойността на продадени за скрап негодни МПС, подробно описани в декларация от 20.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищците в исковата молба фактически обстоятелства, на които основават претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения косвен частичен иск по чл.134 от ЗЗД.

Ответникът „Бренди Къмпани” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, местност „Под ормана”, представлявано от управителя А. Г.Н., оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не съществува вземане на „Заводски строежи – ПС - Русе” АД към него. Оспорва истинността на представената от ищеца декларация от 20.04.2012г., като твърди, че същата не е подписана от управителя на ответното дружество Алексей Георгиев Н..

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Съгласно възлагателно постановление от 19.11.2015г. за предоставяне на запорирано вземане за събиране, издадено от ЧСИ И. *** действие РОС по изп.дело № 1299/2015г., по неговия опис, И.Д. е кредитор на „Заводски строежи – ПС – Русе” АД и съответно има качеството на взискател по това изпълнително дело за събиране на следните парични суми: главница в размер на 8 690.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2014г. до окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 943.05 лева и съдебни разноски в размер на 886.76 лева. По искане на И.Д. бил наложен запор върху вземането на длъжника „Заводски строежи – ПС – Русе” АД спрямо ответното дружество за сумата от 6 300.00 лева. Последният бил уведомен за наложения запор по реда на чл.508, ал.1 от ГПК и в законовия срок е подал възражение, с което заявил, че не е подписвал декларацията от 20.04.2012г. и че запорираното вземане не съществува. Няма спор по делото, че до настоящия момент по изпълнителното дело № 1299/2015г. по описа на ЧСИ не са постъпили каквито и да било суми за погасяване задълженията на длъжника, както и че срещу последния са образувани и множество други изпълнителни производства: изп.дело № 885/2012г. и изп.дело № 531/2013г. по описа на ЧСИ Ц. Г., изп.дело № 119/2011г. и изп.дело № 138/2013г. по описа на СИС при РРС, по които дела дължимите парични суми надхвърлят 500 000 лева.

            Представена е декларация от 20.04.2012г., с посочен в нея като декларатор Ал.Георгиев в качеството му на управител на ответното дружество, и подписана за декларатор, съгласно която е декларирано, че на 20.04.2012г. „Бренди Къмпани” ООД е приело от „Заводски строежи – ПС – Русе” АД за скрап морално и физически остарели, негодни за употреба, частично разкомплектовани МПС, както следва: товарен автомобил УАЗ 452-А с рег.№ Р 72 84 РС; товарен автомобил МАЗ 53371 с рег.№ 76 57 РС; товарен автомобил ЗИЛ 450506 с рег.№ Р 76 59 РС; лек автомобил УАЗ 469 с рег.№ Р 76 58 РС; товарен автомобил ЗИЛ 450506 с рег.№ Р 32 35 РХ и специална машина – багер БХ 03 с рег.№ Р 48 13 ЕХ. Общото тегло на предадената стока е 18 тона по средна цена от 0.35 лева на обща стойност 6 300.00 лева, като сумата ще бъде изплатена в брой или по банков път срещу представена фактура от продавача, като едновременно ще бъде представен и протокол за брак, за всяко едно от превозните средства. Декларацията е подпечатана при подписа на управителя и с печат на ответното търговско дружество.

Ответникът е оспорил истинността на това писмено доказателство - декларация от 20.04.2012г., като твърди, че същата не е подписана от управителя на ответното дружество А. Г. Н..

            От заключенията на изготвените по делото единична и тройна съдебно-графични експертизи се установява, че подписът срещу реквизита „управител” в декларация от 20.04.2012г. е изпълнен от А. Г. Н., което е управител и представляващ ответното търговско дружество.

            Като съобрази резултатите от назначените по делото експертизи, съдът намира, че оспорването на писменото доказателство – декларация от 20.04.2012г. не е доказано, същата е подписана от посочения в нея управител и декларатор и се явява годно /истинско/ писмено доказателство.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

            Съгласно чл.134, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. В случая съдът намира, че са доказани предпоставките са предявяването на косвения иск по чл.134 от ЗЗД. По изп.дело № 1299/2015г., по описа на ЧСИ И. *** действие РОС, И.Д. е кредитор на „Заводски строежи – ПС – Русе” АД и съответно има качеството на взискател по това изпълнително дело за събиране на следните парични суми: главница в размер на 8 690.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2014г. до окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 943.05 лева и съдебни разноски в размер на 886.76 лева. По искане на И.Д. бил наложен запор върху вземането на длъжника „Заводски строежи – ПС – Русе” АД спрямо ответното дружество за сумата от 6 300.00 лева въз основа на процесната декларация от 20.04.2012г. Длъжникът „Заводски строежи – ПС – Русе АД изцяло се е дезинтересирал от водените срещу него изпълнителни производства и не проявява каквато и да било активност по тях, нито предприема действия за събиране на посоченото негово вземане срещу ответника. С това свое бездействие той заплашва удоволетворението на ищеца. Т.е от тези доказателства е видно, че е налице интерес за предявяването на иска от страна на И.Д. и съищеца „Заводски строежи – ПС – Русе” АД.

            За да бъде уважен настоящият иск ищецът следва да докаже, че „Заводски строежи – ПС – Русе” АД има към „Бренди Къмпани” ООД вземане за предадени на 20.04.2012г. на морално и физически остарели, негодни за употреба, частично разкомплектовани МПС, които са предадени за скрап: товарен автомобил УАЗ 452-А с рег.№ Р 72 84 РС; товарен автомобил МАЗ 53371 с рег.№ 76 57 РС; товарен автомобил ЗИЛ 450506 с рег.№ Р 76 59 РС; лек автомобил УАЗ 469 с рег.№ Р 76 58 РС; товарен автомобил ЗИЛ 450506 с рег.№ Р 32 35 РХ и специална машина – багер БХ 03 с рег.№ Р 48 13 ЕХ, в размер на 6 300.00 лева. Такива указания са били дадени на ищците с доклада по делото, като им е било указано и че това следва да бъде направено с писмени доказателства предвид размера на вземането 6 300.00 лева. Като писмено доказателство за наличието на вземане ищците представят процесната декларация от 20.04.2012г. Тази декларация по правното си естество е частен свидетелстващ документ и съгласно чл.180 от ГПК, частен документ, подписан от лицето, което го е издало, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица. Този документ се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. Както бе посочено по-горе тази декларация е годно писмено доказателство, предвид недоказването на неистинността й и се ползва с материална доказателствена сила. Този документ съдържа и всички елементи на договор за търговска продажба на стоки – предмета на договора, както и цената на получените стоки. Неоснователно е възражението на ответника, че декларацията не доказвала наличието на търговска продажба, тъй като не била двустранно подписана, липсвал срок за изпълнение или действие на договора, липсвала клауза за отговорност при неизпълнение, основания за прекратяването, рекламация и др. За сключването на настоящата търговска продажба, не е необходимо тя да е сключена задължително в писмена форма, тъй като са предадени на скрап МПС и в закона не е предвидено това задължително да се прави в писмена форма. Формата е предвидена само за МПС, които обаче са годни за експлоатация, но не и за бракувани такива и предадени са старо желязо /скрап/. Т.е. тази сделка е неформална и предвид изявлението на представляващия ответното дружество, че е получил стоката и дължи продажна цена в определен размер, е породила действие. Липсват по делото доказателства ответникът да е развалил същата поради неизпълнение на задължение на продавача. Това дали била издадена фактура/и, касае счетоводните записвания на търговеца съгласно ТЗ и не води до недействителност на търговската продажба. Процесната декларация доказва, че ответникът е получил от „Заводски строежи – ПС – Русе” АД вещи на стойност 6 300.00 лева, която е и продажната им цена и както бе посочено по-горе няма данни вещите да са били върнати или търговската сделка да е била развалена от купувача поради неизпълнение задълженията на продавача. Поради това и стойността на вещите посочена в декларацията се дължи от ответника на „Заводски строежи – ПС – Русе” АД, т.е налице е вземане от едното търговско дружество спрямо другото в общ размер от 6 300.00 лева, което не е доказано да е осъществено.

            По изложените съображения съдът намира иска за основателен и доказан, поради което следва да се уважи до претендирания размер от 1 350.00 лева. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.12.2015г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от КТ и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца И.Д. направените по делото разноски в размер на 350.00 лева –заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Бренди Къмпани” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, местност „Под ормана”, ЕИК 827238966, представлявано от управителя А.Г. Н., да заплати на „Заводски строежи – ПС – Русе” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона, ЕИК 117002245, сумата от 1 350.00 /хиляда триста и петдесет/ лева, представляваща стойността на продадени за скрап негодни МПС, подробно описани в декларация от 20.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.12.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Бренди Къмпани” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, местност „Под ормана”, ЕИК 827238966, представлявано от управителя А. Г. Н., да заплати на И.И. ***, с ЕГН: **********, сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева – направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: