Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 05.12.2016 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:    

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7887 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Й.Ц.А.  заявява, че на 29.06.2012г. бил блъснат от лек автомобил, управляван от Н.М.К.. Пояснява, че на посочената дата, ответникът шофирайки л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№Р 4873 ВА в гр.Р.е по бул.”Б.”, изгубил контрол върху превозното средство, вследствие което причинил ПТП, при което ищецът претърпял сериозни телесни повреди. Около 21.26 часа бил приет в отделение "Неврохирургия" при МБАЛ - гр.Русе, където установили, че е получил фрактура и деформация на лява глезена става; счупване костите на подбедрицата, контузия на главата. Претърпял оперативна интервенция на ляв долен крайник, при която била поставена метална остеосинтеза с винтове, метални игли и планка. Въпреки проведеното лечение в специализирани болнични заведения, ищецът изпитвал болки, получил оток, движенията на ставата му били ограничени, имал нестабилна походка. С решение №0152/22.01.2013г., експертна лекарска комисия констатирала временната му неработоспособност.

Образуваното по повод произшествието досъдебно производство №2934/2012г. по описа на РРП било прекратено въз основа изявление, направено от майката на пострадалия, според което "причинителят на телесната повреда не следвало да бъде наказан за стореното от него".

Ищецът твърди, че в резултат на произшествието претърпял силни болки, множество неудобства, болезнено възстановяване, психическо натоварване. Поддържа, че и до настоящия момент трудно се придвижвал.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.К.М. да му заплати сумата 7000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

В срока от чл.131 от ГПК адв.В.Т., особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции. Оспорва твърдението, че в резултат на произшествието, настъпило на 29.06.2012г. Й.Ц.А. е претърпял описаните в исковата молба телесни увреждания. Счита, че причините за настъпилото ПТП са извън волята на ответника и са следствие от неправомерното движение на ищеца.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 29.06.2012г., около 19.30 часа, в гр.Р.е по бул.”Б.”№254  е настъпило ПТП с участници: лек автомобил с рег.№Р 4873 ВА (с неустановено водач), собственост на С. В.Д. и Й.Ц.А.. Полицай при ОД на МВР – гр.Русе извършил оглед на местопроизшествието, констатациите от който отразил в протокол от същата дата. Установено е местоположението на ППС, оставените от тях следи и иззетите веществени доказателства. Няколко часа по-късно, служител на ПП КАТ – Русе, изготвил констативен протокол №688/29.06.2012г., в който описал телесните увреждания, причинени

на ищеца - фрактура на ляв крак и контузия на главата, като вписал в акта, че причините за произшествието се изясняват в хода на образуваното досъдебно производство.

В съдебномедицинско освидетелстване от 25.07.2012г. се сочи, че Й.А.  получил следните травми: счупване на черепа, контузия на мозъка и епидурален кръвоизлив, наложили оперативно отваряне на черепната кухина; счупване с изкълчване на костите на лявата подбедрица в областта на глезенната става, наложило метална остеосинтеза; охлузвания на гърба; охлузвания на двата лакета; кръвонасядане на дясно бедро; кръвонасядане на лява подбедрица. При прегледа, извършен на 18.07.2012г., пострадалият съобщил, че на 29.06.2012г. вечерта, в гр.Русе, претърпял ПТП като велосипедист, но няма спомен от самото произшествие. Съдебният лекар приема, че описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени при ПТП.

За установяване нанесените на пострадалия телесни повреди и проведено лечение е представена медицинска документация.

По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. Вещото лице поддържа, че констатираните увреждания – травма на главата, лявата подбедрица и тялото са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Експертът установил, че са се развили усложнения – контрактура на лява глезенна става; мускулна хипотрофия и хипотония на лява подбедрица, снижен Ахилов рефлекс, намалена мускулна сила за перониални мускули, нарушена сетивност в ляво – парастезии и хипостезии по дерматомен топ L5 – S1; тотална дистална периферностволова увреда на н. перонеус профундус вляво на нивото на предния тарзален тунел и тежка парциална увреда на н.тибиалис вляво на ниво заден тарзален тунел, средна по тежест изразена коренчева увреда Л4 – Л5 вляво. Твърди, че въпреки проведеното лечение – стационарно, амбулаторно и пет курса рехабилитация не се очаква подобрение на двигателната и неврологична функция, включително и след екстракцията на остеосинтезния материал, както и че е невъзможно пълно възстановяване здравословното състояние на ищеца. Сочи, че последиците са трайни, необратими и се отразяват негативно на социализацията на пострадалия и качеството му на живот.

Според показанията на А.Ц.А.  няколко дни след инцидента, ищецът не разпознавал близките си и в продължителен период от време изпитвал болки в областта на главата и крака. Лечението продължило около една година, след което Й.А. се установил при родителите си на село, които полагали за него ежедневни грижи. В този интервал от време търпял болки, имал проблеми с паметта, действията му били неадекватни. След втората година състоянието му се подобрило до толкова, че да може сам да се обслужва, да взема предписаните медикаменти и да извършва някаква елементарна дейност. Свидетелят пояснява, че преди произшествието ищецът не е имал здравословни проблеми. Поддържа, че и до настоящия момент Й.А. не се е възстановил напълно.

С влязло в сила постановление издадено на 19.11.2012г., наказателно производство образувано срещу неизвестен извършител по пр.№2310/2012г. - ДП №2934/2012г. по описа на РРП е прекратено на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 и чл.178, ал.2 НПК. Според изложеното в акта, "майката на пострадалия А. направила изявление, че причинителят на средната му телесна повреда не следва да бъде наказван за стореното от него и наказателното производство следва да бъде прекратено", с оглед което наблюдаващият прокурор приел, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.343, ал.2 НПК - пострадалото лице не желае извършителят на непредпазливото деяние по чл.343, ал.1, б."а" НК да бъде наказан. В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, Н.М.К. съобщава, че на 29.06.2012г. около 19.30 часа се придвижвал с лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№Р 4873 ВА по бул."България" в гр.Русе. Пояснява, че в колата се намирали и трите му деца. Управлявал автомобила със скорост 60 км/час, т.е. над допустимата за населено място. Твърди, че след като чул "нещо като гръм на гума" колата се разлюляла силно. Поддържа, че не си спомня какво точно се е случило, но след като излязъл от колата, видял на тротоара да лежи човек. Впоследствие линейката откарала до болницата него, децата му и "пострадалото момче".

Във връзка с инцидента са издадени НП №ПП-РРП-0033/18.12.2012г. и НП №15-1085-000781/20.05.2015г., които като необжалвани са влезли в сила. От съдържанието на двата акта е видно, че на 29.06.2012г. при управление на лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№Р 4873 ВА в гр.Русе, по бул."България" в посока "Дунав мост", Н.М.К. нарушил разпоредбите на ЗДвП - движил се със скорост несъобразена с пътните условия, изгубил контрол върху ПС вследствие което блъснал движещият се вдясно велосипедист Й.Ц.А.. В резултат на инцидента, ищецът претърпял телесни повреди, изразяващи се в счупване на черепа, контузия на мозъка, счупване на лява подбедрица. За извършените нарушения, на ответника е наложена глоба.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени искове по чл.45 и чл.84 от ЗЗД.

Съгласно чл.45 и сл. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно изложеното, в тежест на ищеца е да установи обективните елементи от състава на правната норма, т.е. наличието на противоправно действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило вреда, както и причинната връзка между действието и вредата. Субективният елемент от състава на деликта – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето – изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

Релевираните в хода на производството писмени доказателства, обуславят извод, че на 29.06.2012г. вследствие противоправното поведение на ответника е настъпило процесното ПТП. В тази връзка съдът съобрази показанията на Н.К., дадени в хода на досъдебното производство, в които признава неизгодни за него факти - на посочената дата около 19.30 часа, управлявал лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№Р 4873 ВА по бул."България" в гр.Русе със скорост над допустимата за населени места. Изведнъж чул силен шум, колата се разлюляла, ударила се в бордюра и се обърнала. Не помнел как е излязъл от автомобила, но установил, че на тротоара лежи човек. За допуснато нарушение разпоредбите на чл.20 и 21 от ЗДвП, с влязло в сила наказателно постановление му е наложено административно наказание. В акта се сочи, че водачът на ПС се движил се със скорост несъобразена с пътните условия, изгубил контрол върху ПС вследствие което блъснал движещият се вдясно велосипедист Й.Ц.А.. Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза установените телесни увреждания на ищеца – травма на главата, лявата подбедрица и тялото са в причинно – следствена връзка с инцидента.

Преценени в съвкупност посочените доказателства, единно и непротиворечиво сочат на виновно извършено от страна на ответника противоправно поведение, в резултат на което ищецът е претърпял вреди (средна телесна повреда).

По отношение размера на претендираните за обезщетяване неимуществени вреди съдът намира иска за частично основателен.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните повреди, каквито са налице в случая, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено и последиците от това увреждане. Неимуществените вреди в същността си са неприятни психични изживявания на личността и се свеждат до физически и емоционални болки и страдания. Обективно по делото е установено, че вследствие инцидента, Й.А. е претърпяла телесни повреди – травма на главата, лявата подбедрица и тялото са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, придружени от усложнение: контрактура на лява глезенна става; мускулна хипотрофия и хипотония на лява подбедрица, снижен Ахилов рефлекс, намалена мускулна сила за перониални мускули, нарушена сетивност в ляво – парастезии и хипостезии по дерматомен топ L5 – S1; тотална дистална периферностволова увреда на н. перонеус профундус вляво на нивото на предния тарзален тунел и тежка парциална увреда на н.тибиалис вляво на ниво заден тарзален тунел, средна по тежест изразена коренчева увреда Л4 – Л5 вляво. През първите две години след произшествието ищецът е понасял болки в областта на главата и крака; дискомфорт; не е бил в състояние да се обслужва сам; имал е проблеми с паметта и ориентацията. Според заключението на вещото лице, последиците са трайни, необратими и се отразяват негативно на социализацията на пострадалия и качеството му на живот. Съобразявайки вида на увреждането, болките и страданията, невъзможността за пълно възстановяване здравословното състояние на пострадалия, съдът приема, че по справедливост, ответникът дължи парично обезщетение в размер на 7000 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски  в размер на 2210 лева - заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и депозит за вещо лице.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН ********** да заплати на Й.Ц.А., ЕГН ********** сумата 7000 лева – обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, болезнено възстановяване, вследствие ПТП причинено от ответника на 29.06.2012г., както и 2210 лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: