Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1664

                                 

гр.Русе, 17.12.2015 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти граждански състав в публично заседание на 09-ти декември през  две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш.С.,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело 6090 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Предявени са искове за признаване на уволнение за незаконно и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, които са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, последният във вр. чл.225 от КТ. Предявен е и иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с правна квалификация чл.242 във вр. чл.245 от КТ. В условията на евентуалност (в случай, че не бъдат уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ) е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск.

Претенциите на ищеца Г.И.В. се основават на твърдения, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, че на 18.09.2015 г. същият го е прекратил на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, че това е незаконосъобразно, т. к. не е налице прекратителното основание, на което се е позовал работодателя, защото дейността му продължавала, а трудовите му функции били свързани именно с основаната и спомагателна дейност на ответника. Счита, че в трудовия договор не е посочена конкретната определена работа и поради това клаузата за срочност до завършване на такава е нищожна. Излага и доводи, че е извършвал непрекъснато идентична работа и при предишния си работодател, който обаче са неотносими към предмета на спора, т.к. липсва идентичност на пасивната процесуална легитимация на страната по делото с тази на третото лице, предишен работодател на ищеца.

Ответникът „АНТРА ВАЛЕЙ””ЕООД-Русе признава основателността на исковете за неизплатено тр. възнаграждение. Оспорва останалите искове. Основава възраженията си на твърдения, че е налице уволнителното основание по чл.325, ал.1, т.4 от КТ

От ответника се признава, че страните са били в трудово правоотношение с ищеца като на 29.05.2015 г. е сключен срочен трудово договор със срок – до завършване на определена работа, че на 18.09.2015 същият е прекратен от работодателя считано от следващия ден на осн. чл.325, ал.1, т.4 от КТ, че трудовите възнаграждения на ищеца за м.август и септември 2015 г. в претендираните от него размери са платени, но след завеждане на делото. Тези обстоятелства не са спорни, предвид което не се нуждаят от доказване.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

          Страните са в трудови правоотношения от 29.05.2015 г., когато е сключен трудово договор №10 при условията на чл.68, ал.1, т.2 от КТ – срочен договор със срок – „до завършване на определената работа, считано от 01.06.2015 г.”. В т.8 от договора е посочено, че се сключва за оперделена работа – „Обезпечаване работата и сигурността  на техническото и технологично оборудване и механизми, необходими при изпълнение на поръчките за бутилиране на вино за фирми Премиер Вин Русия, Вине Студио Русия, Винен стил Русия и Уай студио Русия. Не са посочени конкретни поръчки на изброените фирми, с изпълнението на които да се приеме че се завършва определена работа. Представена е и длъжностна х-ка за длъжноста, на която е назначен ищецът – „механик промишлено оборудване”, от която е видно че  основните му задължения и отговорности са свързани с поддържането на техническите съоръжения на ответника, а единственото задължение, свързано пряко с производствения процес е да участва в процеса на бутилиране при производствена необходимост и с цел изпълнение в срок на постъпили поръчки. Ответникът е представил преписи от спецификации за продажба на вина на руския пазар като купувачите са фирмите „ЛаВина импорт”ООД и „Торговьiй дом”ООД – Руски винен тръст. Спецификациите са от 18.06.2015 г. и 02.07.2015 г. – след сключването на трудовия договор с ищеца и освен това са за доставки на други клиенти. Доводите на ответника, че са за доставки на руския пазар са неоснователни, защото в трудовия договор е посочено, че следва да се работи по изпълнението на поръчки на конкретни фирми. При положение, че същите не са посочени ответникът следваще да докаже поне какви поръчки е имал от тези фирми и то към момента на сключване на договор, както и че след сключването му са изпълнени, с оглед на което е приключила работата, за която е бил нает ищеца. Такива доказателства не бяха представени, при което положение съдът счита, че ответникът незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца и предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му следва да се уважи. С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да се уважи и искът за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, съдът намира същият частично основателен.

          С отмяната на заповедта за уволнение за ищeца възниква потестативното право да претендира обезщетение за оставането си без работа за период не повече от 6 месеца. Ответникът не оспорва, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е бил в трудови правоотношение с друг работодател, което се установява и при справка в трудовата му книжка. Установено е, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния изцяло отработен месец преди уволнението е 484,72 лв., предвид което съдът намира, че ищецът има право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода до приключване на устните прения по делото /09.12.2015 г./ и искът му следва да се уважи за сумата от 1292,59 лв. Върху обезщетението се дължи законна лихва от завеждане на иска до окончателно плащане.За горницата до 2910 лв. искът следва да се отхвърли, т.к. все още не е ясно дали ищецът ще продължава да е без работа и след приключване на устните прения по делото.

Скът за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения следва да бъде отхвърлен предвид направеното плащане следзавеждането на делото.

В тежест на ответника е държавната такса по уважените искове, която Д.Т. е в   размер на 211,70 лева.

          Мотивиран така, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Заповед № 6/18.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца ищеца Г.И.В. и ответника „ЯНТРА ВАЛЕЙ”ЕОД-Русе, ЕИК117617950 като незаконосъобразна.

          ВЪЗСТАНОВЯВА  Г.И.В., ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност в „ЯНТРА ВАЛЕЙ”ЕОД-Русе, ЕИК117617950 - „механик промишлено оборудване”.

ОСЪЖДА „ЯНТРА ВАЛЕЙ”ЕОД-Русе, ЕИК117617950 да заплати на Г.И.В., ЕГН:********** сумата в размер на 1292,59 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 19.09.2015 г. до 09.12.2015, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2015 г. и сумата от 480 лв.- разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за периода след 09.12.2015 г. и за горницата до 2910 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.В., ЕГН:********** ***, ЕИК117617950 иск за заплащане на трудово възнаграждение за м.август 2015 г. – 485 лв. и за м.септември 2015 г. – 325 лв.              

ОСЪЖДА „ЯНТРА ВАЛЕЙ”ЕОД-Русе, ЕИК117617950 да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата в размер на 211,70 лв.- държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от 17.12.2015 г.

 

Районен съдия: