Р Е Ш Е Н И Е

1492

                                                 гр. Русе, 29.11.2016 год.

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6749 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази:

         Производството е за делба на недвижими имоти във фазата по нейното извършване.

С решение №****/28.10.2014г., по делото е допусната съдебна делба на два недвижими имота: 1). Дворно място, находящо се в село О., общ. А., обл. Варна, с площ по нот. акт 1020кв.м., а по скица 1180 кв.м., представляващо *** **** ***/ по плана на с. О., при права ******/***** ид. части за Н.И.П. и 7 ******/***** ид. части за Н.И.Р. и 2). Поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в гр. Русе, ул. „**********”, местност „**********”, с площ от **** кв.м. по документ за собственост и 2438кв.м. по скица, с трайно ползване зеленчукова градина, при права 1/2 ид. части за Н.И.П. и 1/2 ид.части за Н.И.Р..

Във втората фаза на делбеното производство, всяка от страните е предявила искания по сметки спрямо насрещната страна, във връзка с извършени подобрения в двата недвижими имота предмет на делбата и платени за тях данъци. В проведеното на 16.06.2016г. съдебно заседание, Н.П. е оттеглил претенциите си за заплащане на извършените от него подобрения в имота в село О., а Н.Р. претенциите си произтичащи от платени данъци за имота в гр. Русе, въз основа на което производството е прекратено в тази част. С протоколно определение от същото съдебно заседание, съдът е прекратил производството и по останалата част от претенциите на съделителката Н.Р., за извършени подобрения в имота в гр. Русе. Определянията за прекратяване на производството в частта по чл. 346 ГПК са влезли в сила, поради което като предмет на съдебната делба е останало единствено реалното поделяне на двата недвижими имота между страните, съобразно правата им определени с решението за допускане на делбата.

По делото са изготвени две заключения на вещи лица за пазарната стойност на делбените имоти и тяхната поделяемост. Според първото заключение на вещото лице И.Л., пазарната стойност на имота в село О. е в размер на 33 040лв., а тази на имота в гр. Русе 41 426лв. за земята и 4 733лв. за построената масивна сграда. Поради изрично изявеното и от двете страни несъгласие с дадената оценка и по тяхно искане, е изготвена втора експертиза с вещото лице К.К., според която пазарната стойност на имота в село О. е в размер на 20 290лв., а на имота в гр. Русе – 42 216лв. за земята и 6 678лв. за сградата. И двете вещи лица са дали заключение, че първият имот е неподеляем в реални граници, а вторият е поделяем и от него могат да се обособят два самостоятелни имота, един застроен и един празен, които да отговарят на изискванията на ЗУТ. При това разделяне на имота в гр. Русе, вещото лице К.К. е определило, че пазарната стойност на всеки от новообразуваните имоти ще е в размер на 21 108лв. Видно както от заключението на вещото лице, така и от представените скици за имота в гр. Русе, за построената в него масивна сграда няма издадени строителни книжа и същата няма самостоятелно значение. По тази причина определената стойност на сградата е строителна.

За целите на настоящото производство и в резултат от предприети от ищеца извънсъдебни действия по изготвяне и одобряване на проект за делба, е изготвена и представена скица – проект №*********-11.10.2016г. на СГКК – Русе, съгласно която от Поземления имот с идентификатор **********, находящ се в гр. Русе, са обособени два нови имота, с проектни идентификатори ********* и *********, всеки от които с проектна площ от 1219кв.м.

Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Тъй като в случая частите на двамата съделители не са равни, различни са по вид, местонахождение и стойност имотите предмет на делбата, поради което тегленето на жребий се оказва невъзможно и делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, чрез разпределяне на имота в с. О. и новообразуваните два имота в гр. Русе между съделителите, без съставяне на разделителен протокол, в който смисъл са и указания дадени с ППВС 7/73г., актуални и при действащия ГПК.

За извършване на разпределението и определяне на дължимите суми за изравняване на дяловете, съдът възприема второто заключение на вещото лице К.К.. Същото е пълно, обосновано и не е оспорено от страните. Дадената по-ниска пазарна оценка на имота в с. О. е съобразена с местоположението както на самото населено място, от което няма близък и удобен достъп до морето, така и с местоположението и вида на самия имот – незастроено дворно място, до което няма достъп по асфалтов път и зимата е трудно достъпно. Първото вещо лице за определяне на по-висока пазарна стойност е използвало неподходящи аналози – имоти намиращи се на асфалтов път, във вилната зона и подходящи за построяване на хотели, какъвто не представлява процесния имот. Оценката дадена за поземления имот в гр. Русе от втората експертиза се отличава чувствително само по отношение на стойността на изградената постройка в имота. Тъй като страните не са оспорили посочените пазарни стойности на имотите по втората експертиза, съдът приема същите за справедливи.

Няма спор по делото, че имотът в с. О. се държи и стопанисва от ищеца по дело Н.П., чиито права по отношение на този имот са по-големи от тези на другия съделител Н.Р. (******/***** ид. части). По тази причина и с оглед изричното съгласие на страните, този имот следва да бъде поставен в негов дял. Страните нямат спор и по отношение разпределянето на двата новообразувани имота в гр. Русе. Празното дворно място следва да бъде поставено в дял на Н.П., а застроеното на Н.Р..  При това положение поставеното в дял на първия имущество възлиза на 41 398лв., а на втория 27 786лв.

Спорен въпрос между страните е, как следва да бъдат уравнени дяловете им, след посоченото разпределение на недвижимите имоти. С оглед начина по който се е развило производството и въз основа на изложеното по-горе, включително и по претенциите по чл. 346 ГПК, уравняването на дяловете следва да бъде извършено само при съобразяване пазарната стойност на поставените в дял имоти и правата на съделителите в съсобствеността. От имота в с. О., Н.Р. има права в размер на * ******/***** ид. части на стойност 5784лв. с която следва да й бъде уравнен дела.  Съответно Н.П. има право на ½ ид.част от имота в гр. Русе, включително и от построената сграда, която не е поставена в негов дял, или има право да получи половината от паричната й стойност за уравнение на дела си в размер на 3 339лв. След компенсиране на двете суми, разликата от 2 445лв. е сумата, която Н.П. следва да заплати на Н.Р. за окончателно изравняване на дяловете им.

За пълнота на изложеното и с оглед становището на съделителя Н.Р. по отношение паричното изравняване на дяловете на страните и въпросът част ли е от наследствената маса предмет на делбата, изградената от два гаража постройка в имота в гр. Русе, или същата има характер на подобрения, съдът намира за необходимо да отбележи следното: С влизане в сила на определенията за прекратяване на производството по чл. 346 ГПК този въпрос за целите на настоящото производство е разрешен по посочения по-горе начин, довел до определянето на сумата за изравняване на дяловете. На следващо място, следва да се има предвид, че няма спор между страните, че тази постройка е била изградена преди смъртта на наследодателя им Дорка Петрова. По отношение на извършените от някой от наследниците приживе на наследодателя подобрения, приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН, съгласно която всеки сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, може, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Същественият елемент от фактическия състав, който отличава тази претенция от други претенции за извършени подобрения, е именно моментът на извършването и принадлежността на правото на собственост върху имота към патримониума на наследодателя към този момент, т. е. при наличието на всички, визирани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН, предпоставки наследникът може да претендира присъждане на увеличението на наследството, за което е допринесъл с факта на извършване на подобренията приживе на наследодателя, в имот, който към момента на извършване на подобренията е принадлежал на наследодателя, а не - на извършилия подобренията сънаследник. По тези съображения, претенцията на Н.Р. произтичаща от застрояването на делбения имот следва да се квалифицират по чл. 12, ал.2 ЗН. Прието е като общ принцип в съдебната практика, че това облигационно вземане би могло да се осъществи най –рано в делбеното производство, от когато започва да тече и давността за него. В случая обаче, между страните преди образуване на делото за делба е проведено производство по чл. 30 ЗН (гр.д.№2362/2006г. на РС – Варна), инициирано от Н.Р. за намаляване на извършеното от нейната майка Дорка Петрова дарение в полза на брат й Н.П.. Съгласно чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 ЗН. В проведеното производство по чл. 30 ЗН, Н.Р. не е навела твърдения и не е ангажирала доказателства за обременяване на наследството на Дорка Петрова със задължения по чл. 12, ал.2 ЗН, с което се е преклудирала възможността й за последваща такава претенция, включително и в настоящото производство. По тази причина с влизане в сила на решението по иска по чл. 30 ЗН, със сила на пресъдено нещо между страните са разрешени относими към делбеното производство въпроси, включително и този, че процесната постройка е част от наследствената маса, предмет на делбата и за същата никоя от страните не би могла да има претенции по чл. 12, ал.2 ЗН. 

На основание чл. 8 от Тарифата към ГПК, всеки от съделителите следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на по 4% от стойността на дела му, посочена от вещото лице /стр. 203 от делото/. Н.П. следва да заплати  1424,56лв., а Н.Р. 977,88лв.

При този изход на делото, всяка от страните следва да понесе разноските които е направила за производството.

Така мотивиран и на основание чл. 353 ГПК, Русенският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗЛАГА Дворно място, находящо се в село О., общ. А., обл. Варна, с площ по нот. акт ****кв.м., а по скица **** кв.м., представляващо *** **** ***/ по плана на с. О. на Н.И.П. с ЕГН********** с адрес ***.

РАЗПРЕДЕЛЯ, новообразуваните от Поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в гр. Русе, ул. „**********”, местност „**********”, с площ от **** кв.м. по документ за собственост и ****кв.м. по скица, с трайно ползване зеленчукова градина два самостоятелни имота както следва:

ВЪЗЛАГА поземлен имот с идентификатор ********* с площ 1219кв.м. при съседи *********, **********, **********, 63427.3.336 на Н.И.П. с ЕГН********** с адрес ***.

ВЪЗЛАГА поземлен имот с идентификатор ********* с площ ****кв.м., заедно с изградената в него сграда, при съседи *********, **********, **********, ********** на Н.И.Р. с ЕГН ********** с адрес ***

ОСЪЖДА Н.И.П. с ЕГН********** с адрес *** да заплати на Н.И.Р. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2 445лв. за уравняване на дяловете.

ОСЪЖДА Н.И.П. с ЕГН********** с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 1424,56лв. за съдебната делба.

ОСЪЖДА Н.И.Р. с ЕГН ********** с адрес ***  да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 977,88лв. за съдебната делба.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните=

 

                                                                Районен съдия: