Р Е Ш Е Н И Е

№____

 

гр. Русе, 09.12.2016 год.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав  в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

        Председател: Надежда Александрова

                    

при секретаря Б.Г. като разгледа докладваното от  съдията гр. д. № 5380 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е  иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК от Д.Г.Д. против К.Н.С.- Д.. Ищецът твърди, че бракът му с ответника, сключен на 22.04.1981 год. в гр. Р*, е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен. Заявява, че вина за това има съпругата. Твърди, че от брака нямат малолетни и непълнолетни деца.

Ответникът оспорва предявения иск по отношение на твърдяната брачна вина, изразява съгласие да се премине към развод по взаимно съгласие.

В съдебно заседание на 01.12.2016 год. съпрузите декларират, че са постигнали взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брака си чрез развод. Представят споразумение по смисъла на чл. 51, ал. 1 от СК. Молят съда да прекрати брака им с развод по взаимно съгласие и утвърди постигнатото от тях споразумение.

 

     След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молителите са сключили граждански брак на 22.04.1981 год. в гр. Р*. Горното се установява от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 25.02.2016 год. от Община Р* въз основа на акт за сключен граждански брак № 0415 от 22.04.1981 год.

  Вследствие извършената служебна проверка на постигнатото споразумение, съдът констатира, че то е законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на молителите. Със споразумението се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради което следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.

На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на молителите, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя размерът на таксата по допускане на развода да е 40.00 лева, платима от двамата молители по равно в полза на държавата, по сметката на Русенски районен съд, съгласно постигнатото споразумение.

На основание чл. 330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развода по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

                                               РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 22.04.1981 год. в гр. Р* граждански брак между Д.Г.Д. с ЕГН ********** и К.Н.С.- Д. с ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № 0415 от 22.04.1981 год. по описа на Община  Р*, поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите да се разведат.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.Г.Д. с ЕГН ********** и К.Н.С.- Д. с ЕГН ********** споразумение относно последиците от развода, съгласно което:

1. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – С..

2. Страните  нямат претенции за издръжка един към друг и такава няма да се  дължи.

3. Ползваният до 2009 г. като семейно жилище - апартамент Д с площ от 90.75 кв. м. в град Р* ул. М* № *,  ж.с.к. А*, вх.* на етаж *, е изключителна собственост на съпругата, придобито е от нея преди брака през 1977 год., поради което остава за ползване изцяло от К.С.. Към момента на подписване на настоящото споразумение жилището е напуснато от Д.Д..

4. Страните заявяват, че придобитите по време на брака движими вещи са си поделили доброволно извънсъдебно и нямат претенции един към друг за такива.

5. Не са си правили дарения на особена стойност един на друг и не са получавали такива от роднини на другия съпруг.

6. По време на брака не сме придобили общи влогове и банкови сметки, набира- ни при съвместни усилия и принос, нямаме претенции помежду си в тази насока.

7. Нямаме възникнали по време на брака задължения, по които да сме солидарно задължени съгласно чл. 32, ал. 2 СК. При евентуално наличие на такива задължения, по тях ще отговаря лицето, което ги е поело.

8. В настоящия процес съпрузите няма да разрешават имуществения въпрос относно недвижимия имот, закупен по време на брака с нотариален акт за продажба от 05.02.1987 г. № 19 т. І дело № 81/87г. /вх. рег. № 102, т. 70, стр. 73 при Районен съд С*. Този спор ще бъде обект на друг съдебен процес (по чл. 23, ал. 1 СК).

9. Останалите недвижими имоти, придобити по време на брака - поземлен имот № 092058, полска култура от 8.236 дка в местността К*с. Н* *, общ. Р* по договор за замяна, удостоверен с нотариален акт № 164/21.04.06 г., т. 12 дело 3082/06 г. при СлВп Р*, след развода  остава в обикновена съсобственост при равни дялове.

10. Окончателните държавни такси ще бъдат заплатени от страните по равно. Всички останали съдебни и деловодни разноски, адвокатски хонорари и др., които вече са заплатени от тях, остават в тежест на страните така, както са направени.

ОСЪЖДА  Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева.

ОСЪЖДА  К.Н.С.- Д. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..