Р Е Ш Е Н И Е № 1495

 

                                                         гр. Русе,  30.11.2016г.

 

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II-ри .гр.с.               в публично заседание на   29-ти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                    Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

                                     

          при секретаря     Т.П.   и в присъствието на прокурора………………..…….. като разгледа докладваното от съдията  гр. дело 5321 по описа за 2016 год. за да се произнесе съобрази:

 

          Ищецът И.М.Р. *** твърди, че е работил при ответника за периода от 04.03.2013г. до 30.04.2015г., като заемал длъжността „охранител”, а трудовото  му правоотношение е прекратено на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие, считано от 01.05.2015г. Твърди, че  работодателят не му е изплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение за периода 01.06.2014г.-30.04.2015г. в размер на 1719.51 лв./нетна сума/, съгласно частичен отказ от иска, допуснат в о.с.з. на 29.11.2016г. Предвид забавеното изплащане на трудовото възнаграждение счита, че работодателя му дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на 286.28 лв. Твърди, че ответното дружество му дължи  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 486.00 лв.-брутна сума/съгласно допуснато в о.с.з. увеличение на иска/, ведно с лихва за забава за периода 01.01.2015г.-27.09.2016г. в размер на 77.83 лв.  Моли съда да постанови решение,с което да осъди “Викинг-Николов” ЕООД-гр.София да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска,  както и направените по делото разноски.

          Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.245,ал.1 и ал.2 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.

          Ответникът “Викинг-Николов” ЕООД-гр.София в отговора си на исковата молба оспорва исковете.

          Съдът като взе предвид събраните по делото доказателсва намира за установено от фактическа страна следното:

          Страните по делото не спорят, че за периода от 04.03.2013г. до 30.04.2015г., ищецът и ответното дружество са били обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие, считано от 01.05.2015г.

          По делото е приета неоспорена от страните експертиза. Представени са и писмени доказателства.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:                   

          По отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.06.2014г.-30.04.2015г. в размер на 1719.51 лв./нетна сума/- искът е основателен.    

          Полаганият от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер съобразно договореностите между тях. В тежест на работодателя е да установи факта на изпълнение на това задължение, каквито доказателства не бяха релевирани, а сумите бяха доказани от ищеца до претендирания размер. Видно от заключението на вещото лице работодателят не е изплатил трудово възнаграждение на Р. за процесния период и същото и е в размер на 1719.51 лв.-нетна сума. С оглед изложеното претендираното нетно трудово възнаграждение до размера на сумата от 1719.51 лв. за процесния период следва да се заплати от работодателя на ищеца.   

             По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава – същият е основателен. Съгласно чл.245,ал.2 КТ при неизпълнение на задължението от страна на работодателя да заплати ежемесечно договореното трудово възнаграждение същото остава изискуемо и работодателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първо число на следващия месец. От приетата експертиза се  установява размера на дължимото се обезщетение за  периода  01.08.2014г.-27.09.2016г., а именно286.28 лв., до който размер искът следва да се уважи.

          При прекратяване на трудовото правоотношение за работника или служителя възниква правото да претендира парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. Фактът ,че ищеца има право на такова обезщетение се установява от   приетата по делото експертиза, в която е посочено, че  размера на задълженето на работодателя възлиза на сумата от 486.00 лв.-брутна сума, което прави исковата претенция  доказана и подлежаща на уважаване.

               Искът за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по  чл.224, ал.1  КТ за периода 01.01.2015г.-27.09.2016г. в размер на 77.83 лв. е неоснователен. С прекратяването на трудовото правоотношение възниква задължението на ответника за изплати на ищеца посоченото по-горе обезщетение за неизползван отпуск. Това задължение обаче не е срочно, поради което и съгласно чл.84 ЗЗД, за да изпадне ответника в забава следва да е налице покана. По делото няма доводи и съответно доказателства, които да установяват наличието на покана от ищеца, която би поставила ответника в забава. С оглед на това искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

          Предвид основателността на исковете за заплащане на главниците, следва да се уважи и акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумите.

           На основание чл.359 КТ и чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника са д.т. и деловодните разноски, заплатени от БС. Ищецът е направил разноски в размер на 400.00лв.-заплатено адв.възнаграждение, което следва да му се заплати от ответника.        

          Мотивиран така, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

             ОСЪЖДА “Викинг-Николов” ЕООД, ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление: гр.София ,ул.”Николай Хайтов” №12, ет.5,ап.18, представлявано от Т. Н. Т. да заплати на И.М.Р., ЕГН ********** *** сумата от 1719.51 лв.- незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.06.2014г.-30.04.2015г., сумата от 286.28 лв.- обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение за периода 01.08.2014г.-27.09.2016г., сумата от 486.00лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск –в брутен размер, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.09.2016г. до окончателното плащане, както и 400.00 лв .-разноски по делото.                

          ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Р., ЕГН ********** против  Викинг-Николов” ЕООД, ЕИК 130765203 иск за заплащане на  сумата от 77.83 лв.- представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ за периода 01.01.2015г.-27.09.2016г.  

          ОСЪЖДА “Викинг-Николов” ЕООД, ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление: гр.София ,ул.”Николай Хайтов” №12, ет.5, представлявано от Т. Н. Т. да заплати по сметка  на Районен съд-гр.Русе  държавна такса  в размер на 168.78 лв. и разноските за вещо лице в размер на 100.00 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :