Р Е Ш Е Н И Е

№1499

гр.Русе, 30.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Русенският районен съд, II-ри гр.с-в, в публично заседание на 29-ти ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                          Председател: МИЛЕН П.

 

         при секретаря Т.П. и в присъствието на прокурора..............като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5240 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази:

         Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК.

         Ищцовото дружество „Санико“ ООД-гр.Русе, представлявано от Д. В. Д. твърди, че със заявление по реда на чл.417 ГПК поискало да му се издаде заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу ответника А.П.Д. и Р. Я. А. за солидарно заплащане на  сумата в размер на 748.80 лв., като претенцията му произтичала от запис на заповед от 28.11.2014г., с падеж- 28.04.2016г. По образуваното ч.гр.д.№ 3996/2016г. по описа на РРС заявлението било уважено, а  в срока по чл.414 ГПК, Д. подал възражение против издадената заповед. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от  748.80 лв.-главница по запис на заповед от 28.11.2014г., с падеж- 28.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

         Ответникът А.П.Д. не е депозирал отговор на ИМ в срока по чл.131 ГПК. В о.с.з. на 29.11.2016г. се явява лично и заявява, че не оспорва иска.

         Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

         По приложеното към настоящото дело, ч.гр.д.№ 3996/2016г. по описа на РРС, е представен запис на заповед от 28.11.2014г., с падеж- 28.04.2016г., с който ответника се задължил безусловно да заплати на ищеца сумата от 1557.94 лв., като записът на заповед е авалиран от Р. Я. А.. По делото са представени и договор №1853/28.11.2014г. за продажба на изплащане и регистрационен талон към него.От тези доказателства се установява, че Д. е закупил от „Санико“ ООД телевизор с крайна цена 1557.94 лв. на разсрочено плащане. Установява се и че процесния запис на заповед от 28.11.2014г. е издаден от ответника за гарантиране на изпълнението на задълженията си по  договор №1853/28.11.2014г.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:     

             От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.№ 3996/2016г. по описа на РРС е видно, че на 24.08.2016г., длъжникът Д. е депозирал възражение, с което оспорил дължимостта на сумите, заявителят е уведомен за постъпилото възражение и за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

                  Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от заявителя в законоустановения срок – на 21.09.2016г., при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.

                  По делото се установи, че вземането на ищеца произтича от абстрактна сделка-запис на заповед от 28.11.2014г., с падеж- 28.04.2016г. За нейната действителност следва да са налице изискваните от закона реквизити – чл.535 и 536 ТЗ. Съобразно приложената в оригинал ценна книга по ч.гр.д.№ 3996/2016г., съдът приема, че същата е редовна от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение. Посочени са дата и място на издаване, дата на падежа, личните данни на издателя и на лицето, на което трябва да се плати и безусловното обещание на длъжника да плати определена сума пари. Липсва поправка в посочените най-отгоре-веднага след заглавието на документа, дати на издаване и на падеж, които по несъмнен начин установяват кога е издадена ценната книга и кога настъпва падежът на паричното задължение, поето с нея.

                  С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая каузално правоотношение с оглед на което е издаден записа на заповед, произтича от договор №1853/28.11.2014г. за продажба на движима вещ на изплащане. Ищецът представя доказателства, че ценната книга е издадена, като обезпечение по този договор, че вещта е предадена на ответника, както и за размера на дължимите се суми.

         Предвид горното и като съобрази, че по делото е представен редовен от външна страна запис на заповед, както и факта, че  ответникът не е представил доказателства, от които да е видно, че е погасил задължението си, съдът счита, че положителният установителен иск за съществуване на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д № 3996/2016г. по описа на РРС, като основателен следва да бъде уважен.

Ответникът дължи направените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 25.00 лв., за които съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  направените разноски по настоящото дело в размер на 325.00 лв.-заплатени държавна такса и адв. възнаграждение  

                            Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че А.П.Д., ЕГН: **********,*** дължи на „Санико“ ООД, ЕИК: 117030383, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Цар Асен” №26, представлявано от Д. В. Д., сумата от 748.80 лв.-главница по запис на заповед от 28.11.2014г., с падеж- 28.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2016г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед от 11.07.2016г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д № 3996/2016г. по описа на РРС.

                  ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на „Санико“ ООД, ЕИК: 117030383, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Цар Асен” №26, представлявано от Д. В. Д. сумата от 25.00 лв. – разноски по ч.гр.д № 3996/2016г. по описа на РРС, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по  ч.гр.д.№ 3996/2016г. по описа на РРС.

                  ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на „Санико“ ООД, ЕИК: 117030383, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Цар Асен” №26, представлявано от Д. В. Д. направените в настоящото производство разноски в размер на 325.00 лв.  

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                                                       

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: