Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е № 1530

гр. Русе, 07.12.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публично заседание на 06-ти декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                  Председател: МИЛЕН  ПЕТРОВ

 

при секретаря Т.П. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5105 по описа на 2016 г., за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна  срещу ЕТСтефан Кръстев-Стемакс“-гр.Русе  за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми, присъдени му със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3916/2016г. по описа на РРС: сумата от 563.52 лева- главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода 18.03.2016г.-14.05.2016г. за обект с аб.№1150047, сумата от 6.92 лева, представляваща мораторна лихва за всяка фактура за периода от датата след падежа й до 16.06.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното ѝ изплащане. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

Ищецът излага, че ответникът е  клиент на „Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна  с клиентски номер 1700125920,  във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Русе, с абонатен номер 1150047. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от Общите условия  на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби”АД потребителят се задължавал да заплати стойността на използваната в имота ел.енергия  до падежа на съответната фактура, след което се счита че изпада в забава без да е необходимо да бъде предварително писмено уведомен. Твърди, че след настъпване изискуемостта на задължението му до настоящия момент ответникът не е заплатил сумите по фактурите. 

В  срока по чл.131 ГПК   ответникът  е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. №3916/2016г. по описа на РРС е видно, че в полза на  „Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна е издадена заповед за изпълнение  по чл.410 ГПК от 07.07.2016г.  срещу „ЕТСтефан Кръстев-Стемакс“-гр.Русе за заплащане на сумата от 563.52 лева- главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода 18.03.2016г.-14.05.2016г. за обект с аб.№1150047, сумата от 6.92 лева, представляваща мораторна лихва за всяка фактура за периода от датата след падежа й до 16.06.2016г., законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2016г., както и разноски.

За процесния период ищцовото  дружество е издало  4 броя фактури, с получател ответника на обща стойност 563.52 лева.  

Предвид установеното, съдът прави следните изводи:

По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника, изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката на претендираната за заплащане ел.енергия, както и  размера на исковата си претенция.

Искът е неоснователен.

На първо място по делото не са анагжирани доказателства заявената заплащане ел.енергия да е реално доставена и потребена. Продажбата на електроенергия се подчинява на общите правила на договора за продажба на движима вещ.  Дължи се  само стойността на доставена, потребена и измерена ел. енергия. Основателността на иска предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: облигационна връзка между страните, точно изпълнение на поетите от ищеца задължения, неизпълнение на насрещните задължения от ответника и техния  размер. Фактурата не е основание за заплащане на цената на дадена стока, но служи като доказателство за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни представители на страните, което обстоятелство не се доказа по настоящето дело. При липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките или услугите, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби/ в т. см. постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г., II т. о./

Освен това следва да се отбележи и че  основание за плащане е доставката на стоката, като фактурата само удостоверява този факт. Цената по договора за търговска продажба, сключен между страните, се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки или услуги.

От представените по делото доказателства не се установява, че е извършена доставка на описаните в процесните фактури стоки или услуги  на ответника.

Освен това дори и да се приеме, че е налице някаква доставка на ел.енергия на ответника, то искът не е доказан и по размер, което е изцяло в тежест на ищеца, каквито доказателства са му дадени в изготвения по делото доклад.

Неоснователността на главната претенция обуславя неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху всяка една от сумите, обективирани в издадените фактури.

Съобразно гореизложеното съдът намира, че по делото липсват доказателства, които да установят по безспорен начин, че ищецът е доставил начисленото количество ел.енергия на ЕТ Стефан Кръстев-Стемакс“ -гр.Русе,  както и че същото е реално потребено от потребителя, както и че е налице задължение  за заплащане на   отразената по фактурите суми от ответника

Предвид изложеното предявеният установителен иск следва да се отхвърли.

Ответникът не е доказал разноски и такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран така, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.” Владислав Варненчик” № 258, Варна-Таурс-Г, представлявано от П. С. С. и Б. Д. П. иск за признаване за установено по отношение на ЕТ Стефан Кръстев-Стемакс“, ЕИК:117075962, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Н.Вапцаров, бл.2, вх.В, ет.5, представляван от С.К.. К. съществуването на вземането на Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 за сумата от 563.52 лева- главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода 18.03.2016г.-14.05.2016г. за обект с аб.№1150047, сумата от 6.92 лева, представляваща мораторна лихва за всяка фактура за периода от датата след падежа й до 16.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2016г. до окончателното плащане, за които суми  е издадена заповед по чл.410 ГПК от 07.07.2016г. по ч.гр.дело №3916/2016г. по описа на РРС. 

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.       

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: