РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 19.12.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на  тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Б.Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5068 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, вр. чл. 242 от КТ, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Д.Р.М. против МОНТАЖ НА ИНСТАЛАЦИИ И СИСТЕМИ- 96 ООД.

Ищецът твърди, че на 01.11.2010 г. между него и ответника бил сключен трудов договор и възникнало трудово правоотношение, като същият приел да изпълнява длъжността „***********“. Тъй като работодателят  забавил изплащането на трудовото му възнаграждение и му дължал такова за дълъг период от време, на 03.08.2015 г. ищецът подал уведомление на основание чл. 327, т. 2 от КТ. Били му начислени, но не му били изплатени трудовите възнаграждения за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г., както за януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2015 г., както следва:

- За месец юни 2014 г. брутно трудово възнаграждение в
размер на 575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на
450,76 лева;

- За месец юли 2014 г. брутно трудово възнаграждение в
размер на 575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на
450.76 лева;

- За месец август 2014 г. брутно трудово възнаграждение в
размер на 575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на
450.76 лева;

- За   месец септември 2014 г. брутно трудово възнаграждение в размер    на    575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 450.76 лева;

- За месец октомври 2014 г. брутно трудово възнаграждение
в размер на 575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 450.76 лева;

- За месец ноември 2014 г. брутно трудово възнаграждение в
размер на 575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на
450.76 лева;

- За месец декември 2014 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 450.76 лева;

- За месец януари 2015 г. брутно трудово възнаграждение в
размер на 575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 450.76 лева;

- За месец февруари 2015 г. брутно трудово възнаграждение
в размер на 575.02 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на
450.76 лева;

- За месец март 2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 578.49 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 453.48 лева;

- За месец април 2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 578.49 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 453.48 лева.

- За месец май 2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 578.49 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 453.48 лева;

- За месец юни 2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 578.49 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 453.48 лева;

- За месец юли 2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 578.49 лева или нетно трудово възнаграждение в размер на 453.48 лева.

- За месец август 2015 г. брутно трудово възнаграждение за два   отработени   дни   в  размер   на  78.00   лева  или   нетно   трудово възнаграждение в размер на 46.00 лева.

Ищецът също твърди, че при прекратяване на трудовото му   правоотношение   работодателят   му начислил, но не му изплатил дължимите обезщетения, които претендира, както следва:

- На основание чл. 221, ал. 1 от КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение по член 327, т.2 от КТ в размер на 578.49 лева;

- На основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 г. - 10 работни дни в размер на 289.45 лева, за 2013 г. - 20 работни дни в размер на 578.49 лева, за 2014 г. - 20 работни дни в размер на 578.45 лева и за 2015 г. — 10 работни дни в размер на 289.45 лева.

Ищецът претендира обезщетение за забава върху всяко от трудовите възнаграждения, считано от датата на настъпване на неговата изискуемост до датата на предявяване на исковата молба в общ размер 1110.30 лева, както и мораторна лихва върху обезщетенията в общ размер 463.60 лева.

На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с приложенията на 30.09.2016 год. на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК год. като в законовия срок отговор не е постъпил. На 23.11.2016 год. ответникът е призован на същото основание за съдебно заседание. В проведеното на 13.12.2016 год. съдебно заседание ответникът не се яви и не поиска делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът иска да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.

На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства: трудова книжка стр. 24 и 25, справка за неизплатени суми на Д.Р.М., заповед № 16/03.08.2015 г. на МИС – 96 ООД Русе, удостоверение за декларирани данни изх. № 180191600216679/ 23.08.2016 г. на НАП, справка – данни за осигуряването на Д.Р.М. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. на НАП.

Ищецът не представя доказателства да е канил ответника да му изплати обезщетения по чл. 221 и 224 от КТ, поради което мораторна лихва върху обезщетенията в общ размер 463.60 лева не следва да бъде присъждана.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по предявените и уважени искове в размер 403.48 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи направените от ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер 954.66 лева, съразмерно на уважената част от претенциите. лева.

Мотивиран от горното,  съдът      

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА МОНТАЖ НА ИНСТАЛАЦИИ И СИСТЕМИ- 96 ООД, ЕИК 117026972, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Д*№*, представлявано от Зл*Х* Г* да заплати на Д.Р.М., ЕГН ********** сумите: 6337.01 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за периода юни 2014 год.- 03.08.2015 год., 1110.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху всяко от трудовите възнаграждения, считано от датата на настъпване на неговата изискуемост до датата на предявяване на исковата молба, 578.49 лева- обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение по член 327, т.2 от КТ; 1735.84 лева- обезщетение в брутен размер за неизползван платен годишен отпуск за 2012- 2015 год. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна лихва върху присъдените обезщетения в размер на 463.60 лева.

ОСЪЖДА МОНТАЖ НА ИНСТАЛАЦИИ И СИСТЕМИ- 96 ООД, ЕИК 117026972, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Д* № *, представлявано от З* Х* Г* да заплати на Д.Р.М., ЕГН ********** сумата 954.66 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА МОНТАЖ НА ИНСТАЛАЦИИ И СИСТЕМИ- 96 ООД, ЕИК 117026972, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. * № *, представлявано от З* Х* Г* да заплати по сметка на РРС сумата 403.48 лева, представляваща държавна такса по обективно съединените искове.

Решението не подлежи на обжалване. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: