Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

1256

 

гр. Русе, 17.10.2016 г.

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд ХII граждански състав в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                            Председател: Десислава Великова

 

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д.¹ 5071 по описа на 2015 г., за се произнесе съобрази:

 

Ищецът И.П.И. твърди, че бил в трудовоправни отношения с ответника. Въпреки положеният от него труд, същият не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода м. 09. 2012 г. – 08.05.2013 г. в общ  размер  от 4494,58 лв. Моли ответника да бъде осъден да му заплати посочената сума,  ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.15 г., както и лихвата за забава за периода от падежа на всяко от дължимите възнаграждения до  09.09.2015 г.  в размер на 1170.25 лв.

Ответникът „Ай Пи Ем” ЕООД / в открито  производство по  несъстоятелност с Решение от 15.07.2015 г. по т. д. № 5669/2012 г. на СГС /оспорва предявените искове.

Съдът намира, че предявените искове са допустими предвид разпоредбата на чл. 637, ал.1 от ТЗ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от релевираните в заверен препис: трудов договор № 249/11.07.2007 г., допълнително споразумение от 01.01.2009 г., допълнително споразумение от 01.02.2015 г., предизвестие № 7/31.08.2015 г. за прекратяване на трудов договор, трудовото правоотношение между страните възникнало на 11.07.2017 г. Не  е спорно, че трудовият договор между тях бил прекратен в края на м.09.2015 г. Видно от приетото по делото заключение  на назначената съдебно икономическа експертиза, нетното трудово възнаграждение през процесния период м. 09. 2012 г. – 08.05.2013 г.  което било начислено, но не било изплатено от ответника на ищеца било в размер на 558.15 лв. месечно, или общо  4494.58 лв., като лихвата за забава изчислена от падежа на всяко вземане до 08.09.2015 г. била в размер на 1170.25 лв.

При така установените фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

Полаганият от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер съобразно договореностите между тях. В тежест на работодателя е да установи факта на изпълнение на това задължение, каквито доказателства не бяха релевирани. Видно от приетото по делото заключение, което съдът кредитира, предвид специалните знания на вещото лице, работодателят не е изплатил   трудово възнаграждение на ищеца и същото му е дължимо  за периода м. септември 2012 г. – 08.05.2013 г. в общ  нетен размер от 4494,58 лв.- по  558.15 лв. месечно.

Предвид основателността на главницата, следва да се уважи акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата.

Задължението за плащане на трудово възнаграждение е срочно и при изтичане на срока за плащане, работодателят изпада в забава, като дължи на работника лихва за това. Според заключението на вещото лице размерът на дължимата лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от падежа на всяко вземане до 08.09.2015 г.е в размер на 1170.25 лв.

Изложеното дава основание да се приеме, че исковата претенция за лихва за забава следва да се уважи в пълен размер

На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца деловодни разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 336.80 лева/ съдът съобрази частичното прекратяването на производството/. Ищецът дължи на ответника съгласно чл.78, ал.3 от ГПК разноски съобразно прекратената част от производството- 265.37 лв., т.е по компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 71.43 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС – сумата от 226.59 лв.- държавна такса за уважения иск и 100 лв. за назначената експертиза.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е     Ш    И    :

 

ОСЪЖДА „Ай Пи Ем” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК831407500, със седалище и адрес на управление гр. София 1421, р-н Лозенец, Бунтовник №64, вх. А, ет.1, ап.2, да заплати на И.П.И., ЕГН **********,***, сумата от 4494.58  лв., представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода м.09.2012 г.- 08.05.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2015 г. до окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 1170.25 лв. от падежа на всяко вземане до 08.09.2015 г., както и 71.43 лв. – деловодни разноски по компенсация .

ОСЪЖДА “ Ай Пи Ем” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК831407500, със седалище и адрес на управление гр. София 1421, р-н Лозенец, Бунтовник №64, вх. А, ет.1, ап.2 да заплати по сметка на РРС: държавна такса в размер на 226.59  лв. държавна такса и 100 лв. – депозит вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.  

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: