Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

853

                                 

гр.Русе, 26.06.2015 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти граждански състав в публично заседание на 15-ти юни през  две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш.С.,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело 5532 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Предявените искове са за признаване на дисциплинарно наказание уволнение за незаконно и отмяната му и за възстановяване на работа. Исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

          Претенцията на ищеца Н.В.В. се основава на твърдения, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника от 29.10.2012 г., който му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” със заповед от 20.08.2014 г. Не била спазена процедурата по изискване на обяснения преди налагане на наказанието. Работодателят не описал точно и ясно нарушението, за което му се налага наказание, вкл. и кога е извършено и така били нарушени разпоредбите на чл.195 от Кодекса на труда /КТ/ и било невъзможно да се прецени дали са спазени сроковете за налагане на наказанието, предвидени в КТ. Въз основа на тези твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповедта, с която е наложено, както и заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника, както и да го възстанови на заеманата от него длъжност преди уволнението. Претендира и разноските по делото, вкл. и присъждане на възнаграждение на упълномощения по делото адвокат на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

          Ответникът „ОТП Факторинг България”ЕАД-София оспорва иска. Счита, че ищецът е извършил описаните нарушения на трудовата дисциплина и е бил наясно със служебните си задължения по спазване на конфиденциалност, т. к. е подписвал редица документи, с които същите му се вменяват, а в обясненията по случая е признал предоставянето на личната си парола на своя колега Е. П..

За да се произнесе съдът съобрази следното:

От фактическа страна -

          Страните са в трудовоправни отношения по безсрочен трудов договор от 29.10.2012 г. като ищецът е заемал длъжността “Събиране необезпечени вземания”. Със заповед №84/20.08.2014 г. ответникът е прекратила трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6от КТ – Поради наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение”, наложено със заповед №84/20.08.2014 г. По делото е представен препис от заповед №84/20.08.2014 г.  В същата е посочено, че по повод сигнал за нарушение на правилата за сигурност на информация в дружеството и установено изпращане на служебна информация от  служебната електронната поща на ищеца до частна електронна поща е извършена проверка, при която е установено, че ищецът е извършил грубо нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ – „Злоупотреба с доверието на работодателя и разпространение на поверителни  за него сведения”. Посочено е още, че нарушението се е изразило в това че: 1.Ищецът е получил достъп до конфиденциална служебна информация, съдържаща лична и служебна информация, която е посочена и не е уведомил работодателя с оглед предприемането на мерки за по-нататъшното разкриване на тази информация от поверителен характер; 2.Предоставил на друг служител на дружеството личната си парола за служебна работна станция, която била с поверителен характер съгласно чл.35 от ТР №134/129.10.2012 г. и като такава служителят бил длъжен да не я разкрива на трети лица без предварително писмено съгласие на работодателя. Посочено е още, че в резултат на това нарушение на 01.07.2014 г. е бил изпратен имейл от електронната му поща към външна електронна поща, за което ищецът е създал предпоставки чрез предоставянето на паролата си на друго лице. Със заповедта работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” на осн. чл.188, т.3 от КТ във вр. чл.187, т.8 и чл.190, ал.1, т.4 от КТ. По делото е представен трудов договор №134/29.10.2012 г. между страните по делото. В т.35 от същия е посочено коя служебна информация е „Поверителна информация” по смисъла на договора. Формулировката е постигната чрез два критерия – 1.Посочване на характера на информацията чрез примерно изброяване – „….и всяка друга информация….” и 2.Изискване служителят да има достъп до същата, който да му е предоставен от работодателя или тази информация да му е станала известна по друг начин във връзка със служебните му задължения. В т.36 от договора е посочено, че служителят е длъжен да не разкрива на трети лица информацията по т.35 от договора. От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и писмените обяснения на ищеца, а също и от показанията на разпитаните свидетели и становищата на страните се установява по категоричен начин, че към датата, на която от служебната поща на ищеца е изпратен имейл със служебна информация към външна електронна поща той е бил в отпуска, че външната електронна поща е контролирана от колегата му Е.П., че същият е заемал идентична длъжност с тази на ищеца и е имал същото ниво на достъп до информация във вътрешната информационна система на ответника. Установява се, че ищецът е излязъл в отпуск на 30.06.2014 г., че към този момент не е бил генерирал две преструктурирания в системата, които след одобрение е бил изпартил в БДСК Разград на свой колега за подписване от страна на длъжниците, след което преструктурирането е следвало да се потвърди в информационната система на ответника. Във връзка с необходимостта за извършването на тези действия преди да излезе в отпуск предоставил на св.П. паролата си за достъп до системата. Св.П. потвържадава изпращането на имейла от 01.07.2014 г. до своя лична електронна поща, а в своите обяснения по случая е изложил и причините за да направи това. По делото не са събрани и не са посочени доказателства, че ищецът е извършил друго нарушение освен предоставянето на личната си парола на своя колега. Както от приетите експертизи, така и от становищата на представителите на ответника се изяснява, че служителите на ответника имат различни нива на достъп до информация в служебната система, че изпратената от П. информация към личната му поща е такава за която двамата служители не е следвало да имат достъп, но поради допуснат пропуск от администратора на системата е имало такъв през служебния профил на ищеца. Не е установено дали такъв достъп е имало и през профила на св.П., който е заемал идентична длъжност и е бил със същото ниво на достъп като ищеца.

От правна страна -

          В настоящият случай ищецът е уволнен поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. Затова за да е законно уволнението трябва да са спазени определени процесуални изисквания посочените в чл.193 и чл.195 от КТ. Тяхното неспазване води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.

Чл.195, ал.1 от КТ съдържа изискване за налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, като законът предявява определени изисквания към нейното съдържание. Задължителни нейни реквизити са сведенията относно нарушителя; конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци; времето на извършването му; вида на наказанието и правното му основание. Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказания, посочено в ал.1 от чл.195 от КТ, има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.

          Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането й, за обосноваване на наложеното наказание.

          В процесната заповед работодателят е отразил, че дисциплинарното наказание “уволнение” се налага на В. за “злоупотреба с доверието на работодателя, както и разпространение на поверителни за него сведения”. Посочени са две деяния, които според работодателя покриват това определение, но нито за едно от двете не е посочено времето на извършването му. Посочената дата на изпращане на служебна информация от личния профил на ищеца към външна ел. поща – 01.07.2014 г. е относима към лицето, което е извършило това деяние /св.Е. П./, а в самата заповед изрично е посочено, че ищецът не е извършител на същото, а е допринесъл за същото чрез предоставяне на паролата си на своя колега /деянието по т.2/. Не е посочено обаче кога е извършено това нарушение /т.2/. Не е посочено и време на извършване на деянието по т.1 от заповедта – получаване на служебна информация, до която ищецът е нямал право на достъп. Времето на извършване на нарушението не е произволен реквизит на уволнителната заповед, а неин съществен елемент, който е от значение за работника/служителя с оглед правото му на защита, вкл. и по отношение спазването на сроковете за налагане на наказание. След като от съдържанието на уволнителната заповед изобщо не става ясно кога са извършени посочените деяния, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, съдът намира, че същата не е мотивирана и това е достатъчно основание за отмяната й без съдът да разглежда спора по същество.

          Независимо от наличието на процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на заповедта съдът счита, че е налице и материалноправна незаконосъобразност на същата. На първо място не са събрани доказателства за извършването на деянието по т.1 от заповедта. Това е така, т. к. от нито едно от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът лично е получил служебната информация, която колегата му Е. П. е изпратил към личната си ел. поща. С оглед на това деянието по т.1 от уволнителната заповед е недоказано. По отношение на деянието по т.2 може да се направи извод единствено, че ищецът е предоставил личната си парола на своя колега и това представлява дисциплинарно нарушение, но тежестта на същото не е такава, че да предопредели налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Това деяние не може да се квалифицира като такова по чл.187, т.8 от КТ, т.к. не представлява разпространение на поверителна за работодателя информация /като такова може да се квалифицира деянието на св.П./. Действително ищецът е допринесъл за същото, но личната му парола не е сред примерно посочената информация, която не следва да разкрива на трети лица, колегата му П. макар и трето лице, различно от страните по трудовия договор също е служител на ответника и то на същата длъжност и със същите нива на достъп до информация, а възможността за достъп до нивата, от които е добита информацията, изпратена с имейла от 01.07.2014 г. е била достъпна чрез профила на ищеца поради допуснат пропуск от администратора на системата. Съобразявайки тези обстоятелства, както и това, че ищецът е предоставил паролата си във връзка с ползването на годишния си отпуск и необходимостта от извършване на служебни действия и през времето на отпуск и липсата на създадени от работодателя правила за действие в такива случаи, вкл. и от прекия началник на ищеца /св.Д., която в показанията си потвърждава не само това обстоятелство, а и възможността от трудности ако действията бъдат извършени от ищеца след завръщането му от отпуск/, съдът счита, че наказанието не е съобразено с извършеното нарушение и в съответствие с критериите по чл.189, ал.1 от НК и е неоправдано тежко, поради което се явява незаконосъобразно и на това основание.

          По изложените съображения съдът намира, че заповед № 84/20.08.2014 г. на ответника е незаконосъобразна и конститутивният иск за отмяната й следва да се уважи.

Искът за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен и следва основателността на главния иск. С оглед неговата основателност и предвид обстоятелството, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение съдът счита, че и този иск следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са разноските по делото, с оглед на което той дължи на адв.В. адв.възнаграждение в минимален размер.

Мотивиран така, съдът

 

                   Р             Е           Ш          И    :

 

ОТМЕНЯ заповеди № 84/20.08.2014 г. и № 85/20.08.2014 г.  на ответника „ОТП Факторинг България”ЕАД-София, ЕИК 202317122, с които на ищеца Н.В.В., ЕГН:********** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение между страните на това основание.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н.В.В., ЕГН:********** на заеманата от него длъжност преди уволнението – експерт „Събиране на необезпечени вземания”.

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България”ЕАД-София, ЕИК 202317122 да заплати на адв.В.В. 340 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна адв. помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в  двуседмичен срок от днес на осн.чл.315, ал.2 от ГПК.

 

 

Районен съдия: /П/