Р Е Ш Е Н И Е

                               

                         гр.Русе, 24.06.2016 г.

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5230 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно и субективно съединение искове са с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Тригон енерджи” ООД твърди, че на 16.10.2006 г. сключил с гражданско дружество „Хиперион”, в което съдружници са ответниците, договор за довършване и въвеждане в експлоатация на търговско-административен комплекс „Хиперион”, находящ се гр.Русе, ул.”Любомир Пипков” № 2. По силата на сключения договор ищецът, като изпълнител, се задължил да довърши липсващите конструктивни елементи и общите части на сградата, както и да извърши довършителни работи по отделните обекти срещу заплащането на възнаграждение в размер на 233 085 лева. Ищецът твърди, че в резултат на подписани допълнителни споразумения и с решения на общото събрание на гражданското дружество дължимото му възнаграждение било увеличено до размер от 489674,20 лева с ДДС. Твърди, че изпълнил възложените му строително-монтажни работи като направил и допълнителни разходи, за които общото дължимо възнаграждение достигнало 498026 лева, от които били заплатени само 90000 лева с ДДС, а неплатена останала разликата от 423026 лева без включено ДДС. Поддържа, че изпълнил точно задълженията си по договора, но ответниците-съдружници в гражданското дружество, като кредитори, изпаднали в забава по отношение приемането на извършената в срок работа чрез подписване на съставения акт образец № 15, което пък съставлявало пречка за последващото въвеждане на сградата в експлоатация, като условие за изплащане на възнаграждението. Ищецът поддържа, че съгласно чл.6 от договора за довършване на строителството, съдружниците отговарят за задължението за заплащане на уговореното възнаграждение съобразно тяхното участие в гражданското дружество, което пък, според чл.4, ал.2 от сключения договор за гражданско дружество, се определя от притежавания от тях процент от общите части на сградата по таблицата за ценообразуване. С оглед забавата в плащането на дължимото възнаграждение ищецът претендира и неустойка по чл.36, т.1 от договора за довършване на строителството, в размер на 0,2 % от стойността на договора за всеки просрочен ден, или в размер на 10 % от дела на всеки от ответниците. По изложените съображения ищецът моли ответницата М.Г.И. да бъде осъдена да заплати сумата от 4169, 34 лева – възнаграждение по договора, както и 416, 93 лева – неустойка, ответникът С.М.Т. – сумата от 5643, 59 лева възнаграждение по договора, както и 564, 36 лева – неустойка, ответникът „Прима сервиз” ООД – сумата от 12821, 50 лева възнаграждение по договора, както и сумата от 1282, 15 лева неустойка и ответникът И.Р.М. – сумата от 8932, 62 лева възнаграждение по договора, както и сумата от 893, 26 лева. Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът И.Р.М., чрез процесуалния си представител, прави възражение за неизпълнен от ищеца договор /чл.90, ал.1 от ЗЗД/, както и възражение за липса на представителна власт по отношение на него на третите лица – помагачи Е.А.А., С.Х.С. и И.Б.И., упълномощени от съдружниците да ги представляват в отношенията им с ищеца. Ответникът счита, че по тази причина за него не е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение по сключения договор за довършване на строителството. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване по давност на акцесорното вземане за неустойка като прави възражение за прихващане с насрещното вземане за неустойка, което той има срещу изпълнителя по силата на чл.34 от сключения договор за строителство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител, отговор е депозирала и ответницата М.Г.И., както и ответниците Д.Д.В., „Прима сервиз” ООД и С.М.Т.. Тази група ответници навежда доводи, според които претендираното от ищеца възнаграждение нито е било уговаряно, нито пък всички описани в исковата молба строително-монтажни работи са били изпълнени от него. Поддържат, че някои от тези работи касаят индивидуални обекти в сградата, а не общи части, поради което не са предмет на сключения договор и за тях не се дължи заплащането на възнаграждение. Твърдят, че дължимото възнаграждение са заплатили на изпълнителя според действително уговорените и извършени строително-монтажни работи. В условията на евентуалност релевират възражение за прихващане със своите насрещни вземания за неустойка съгласно чл.34 от договора за строителство. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират и направените деловодни разноски.

С протоколно определение от 12.10.2011 г. съдът е конституирал в качеството на трети лица-помагачи на страната на ответника И.Р.М. следните лица: Е.А.А., С.Х.С. и И.Б.И.. Подпомагащите страни считат предявените срещу подпомаганата от тях главна страна искове неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:

В чл.8 от сключения договор за гражданско дружество от 12.09.2006 г. съдружниците изрично делегирали на третите лица-помагачи И.Б.И., С. Х. С. и Е. А.А. правото да представляват и управляват дружеството. Това решение е подписано от ответниците. Ответниците подписали и пълномощното, с което посочените три лица били упълномощени „да сключат договор с фирма изпълнител на строително-монтажни работи, на общите части, необходими за издаване на разрешение за ползване”. С оглед на така учредената представителна власт в полза на последните ефектът на извършените от тях правни действия по подписване на допълнителни споразумения към договора, актове и протоколи в хода на строителството е настъпил в патримониума на всички съдружници, в това число и на ответниците / чл.36, ал.2 от ЗЗД/. Такъв съдружник не е обаче търговското дружество „Прима сървиз” ООД. Съдружник в гражданското дружество е И. К. К., действащ като едноличен търговец, което физическо лице е управител на посоченото търговско дружество и съдружник в последното. „Прима сървиз” ООД обаче не е страна по сключения договор за строителство от 16.10.2006 г., поради което договорът не поражда за този ответник задължения /чл.21, ал.1 от ЗЗД/ и въз основа на него не може да бъде искано изпълнение от този ответник. Спрямо последния, доколкото претенциите се основават именно на договора за строителство, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

От гледна точка на това какви строително-монтажни работи са изпълнени на място съдът основава решението си на заключението по повторната техническа експертиза, изготвено от вещото лице К.К.. Заключението е компетентно извършено, дава отговор на всички поставени въпроси и не е оспорено от страните.  Според вещото лице стойността на всички СМР, извършени от ищеца на място, възлиза на 244533, 99 лева с ДДС. Припадащата се част на останалите ответници, изчислена съобразно притежавания от тях процент от общите части от сградата, съобразно влязлото в сила решение на РОС по приложеното дело, е както следва: 1843,  71 лева - за М.Г.И., 4606, 83 лева – за С.М.Т., 4374, 53 лева – за И.Р.М. и 9159, 87 лева – за Д.Д.В.. В полза на ищеца не следва да бъдат присъждани суми за платена такса за присъединяване на сградата към електрическата мрежа, такса за присъединяване към ВиК мрежата, претендирани разходи за доставка на вода и електрическа енергия, допълнително проектиране и изготвяне на екзекутиви, както и погасяване на задължения на съдружниците в гражданското дружество към други контрагенти. Същите не съставляват СМР, поради което извършването им не подлежи на установяване със съставянето на акт образец № 19, а с разходни документи. Такива безспорни документи обаче няма представени. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че тези разноски са поети от съдружниците в гражданското дружество, а не от ищеца – напр. таксата за присъединяването към електрическата и ВиК мрежа е била заплатена от ответниците, или пък въобще не са били извършвани – напр. разходи за закупуване на бетон от РСК АД. От заключението на първоначалната счетоводна експертиза се установява, че гражданското дружество е извършило плащания към ищеца по сключения договор за строителство в размер на 116500 лева като ответниците в лично качество са извършили пряко в полза на ищеца и следните допълнителни плащания: М.Г.И. – 4200 лева, С.М.Т. – 4384 лева, Д.Д.В. – 3434 лева като няма данни за извършени плащания от ответника И.Р.М.. От допълнителната счетоводна експертиза е видно, че освен тези суми, заплатени по сметка на ищеца, всеки от ответниците е внесъл в гражданското дружество и сумите, както следва: М.Г.И. – 472 лева, С.М.Т. – 3703 лева, И.Р.М. – 472 лева и Д.Д.В. – 9661 лева. Поставя се въпросът дали извършените плащания не по сметка на ищеца, а предадени на гражданското дружество, имат погасителен ефект по отношение на дължимите на ищеца възнаграждения. Съдът намира отговора на този въпрос отрицателен. Страна по сключения договор за строителство е всеки един от съдружниците на свое собствено основание. Сключеният договор за дружество, макар да касае обединяване на усилия и средства за постигане на общата цел – довършване на общите части на сградата и въвеждането й в експлоатация, касае единствено вътрешните отношения между съдружниците и не може да бъде противопоставен на техните кредитори. Внесените в дружеството пари стават обща собственост на съдружниците /чл.358, ал.2 от ЗЗД/, поради което внеслият ги съдружник действително загубва индивидуалното си вземане, с което занапред и съобразно сключения договор ще могат да се разпореждат двама от членовете на ръководството на дружеството /чл.8, ал.2 от договора/. Това внасяне на парични средства в самото гражданско дружество обаче няма погасителен ефект по отношение на задължението на съответния съдружник, ако в крайна сметка дължимата от последния сума не бъде погасена с дружествените средства. По изложените съображения съдът приема, че ответниците са платили единствено сумите, посочени в заключението на първоначалната счетоводна експертиза. Както беше посочено по-горе, дължимите от ответниците суми са: 1843,  71 лева - за М.Г.И. като същата е платила 4200 лева, поради което главният иск спрямо нея се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, 4606, 83 лева – за С.М.Т. като същият е платил 4384 лева, поради което главният иск срещу него следва да бъде уважен за разликата от 222, 83 лева между тези суми и отхвърлен до пълния предявен размер от 5643, 59 лева,  4374, 53 лева – за И.Р.М. като искът следва да бъде уважен до този размер с оглед липсата на данни за извършено плащане от този ответник и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8932, 62 лева, както и 9159, 87 лева – за Д.Д.В., от които тя е платила 3434 лева, поради което главният иск срещу нея следва да бъде уважен за разликата от 5725, 87 лева като бъде отхвърлен до пълния размер от 12805 лева.

Поставя се въпросът дали на ищеца се дължи неустойка по уважените искове. Съдът намира отговора на този въпрос отрицателен. Според вещото лице са налице възложени и некачествено извършени СМР, чиято стойност възлиза на 14691, 58 лева. С отговорите на исковата молба обаче липсват направени възражения за намаляване на дължимото на ищеца възнаграждение съгласно чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради което неточното в  качествено отношение изпълнение ще бъде преценявано само на плоскостта на изправността на страната, като предпоставка за претендиране на неустойка. Доколкото ищецът не е изправна страна по договора, той не е материално легитимиран да търси заплащането на неустойка от ответниците. По изложените съображения всички акцесорни искове за неустойки следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователни се явяват и заявените с отговорите от всеки един от ответниците възражения за прихващане с насрещни вземания за неустойка съгласно чл.34 от договора за строителство. Тези възражения са заявени в условията на евентуалност – ако исковете срещу съответния ответник бъдат уважени. По изложените съображения посочените възражения следва да бъдат разгледани само по отношение на ответниците С.М.Т., И.Р.М. и Д.Д.В.. Доколкото обаче тези ответници също са неизправна страна по договора, тъй като не са заплатили дължимите от тях възнаграждения в полза на изпълнителя, то за посочените трима ответници също не възниква вземане за неустойка срещу ищеца, срещу което да бъдат прихванати дължимите от всеки един от суми по предявените искове по чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът претендира възнаграждение в общ размер на 6000 лева срещу всички ответници, както следва: срещу М.Г.И. – 1000 лева, срещу С.М.Т. – 1000 лева, срещу „Прима сервиз” ООД – 1500 лева, срещу И.Р.М. – 1000 лева и срещу Д.Д.В. – 1500 лева. В представения договор за правна защита и съдействие обаче е отбелязано, че от общо претендираната сума били заплатени в брой само 1000 лева. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като ако в договора за правна помощ е посочено, че плащането е в брой, то тогава  вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. Липсва представен списък на другите разноски, но от представените доказателства е видно, че същите са в размер на 325 лева – възнаграждения на вещите лица по първоначалната и повторната технически експертизи. Така направените от ищеца разноски са в общ размер на 1325 лева. С оглед обстоятелството, че предявените срещу ответниците „Прима сервиз” ООД и М.Г.И. искове са отхвърлени изцяло, ищецът няма право на разноски срещу тези ответници. Предвид уважената част на исковете срещу останалите ответници и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски срещу Д.Д.В. в размер на 130,08 лева, срещу С.М.Т. в размер на 8,50 лева и срещу И.Р.М.– в размер на 105, 37 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид отхвърлената част на исковете и с оглед представените списъци по чл.80 от ГПК, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски, както следва: Д.Д.В. – 1035, 64 лева от общо направени разноски 1745 лева, „Прима сервиз” ООД гр.Русе – разноски в пълния направен размер от 1020 лева, С.М.Т. – 694, 16 лева от общо направени разноски 720 лева, М.Г.И. – разноски в пълния направен размер от 600 лева, И.Р.М. – 804, 17 лева от общо направените разноски от 1500 лева.

След служебна компенсация между вземанията за разноски на ищеца и насрещните вземания за разноски на ответниците Д.Д.В., С.М.Т. и И.Р.М., на последните следва да бъдат присъдени разноски, съответно в размер на 905, 56 лева – в полза на Д.В., 685, 66 лева – в полза на С.Т. и 698, 80 лева – в полза на И.М..

 

 

 

Така мотивиран, съдът

                                Р    Е   Ш   И :

ОСЪЖДА С.М.Т., с ЕГН **********,***, И.Р.М., с ЕГН **********,*** и Д.Д.В., с ЕГН **********,***, да заплатят на „Тригон енерджи” ООД, с ЕИК 117543215, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.”Милкова ливада” № 12, бл.2, вх.А, ет.1, представлявано от управителя Галена Джонева И., следните суми, представляващи неплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи съгласно договор за довършване на строителство от 16.10.2006 г., а именно:  С.М.Т., с ЕГН ********** – сумата от 222, 83 лева, И.Р.М., с ЕГН ********** - сумата от 4374, 53 лева и Д.Д.В., с ЕГН ********** – сумата от 5725, 87 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда – 31.05.2011 г. до окончателното им изплащане.  

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тригон енерджи” ООД, с ЕИК 117543215, против С.М.Т., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, за горницата над 222, 83 лева до пълния предявен размер на този иск от 5643, 59 лева, както и иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по договора в размер на 564, 36 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тригон енерджи” ООД, с ЕИК 117543215, против Д.Д.В., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, за горницата над 5725, 87 лева до пълния предявен размер на този иск от 12805 лева, както и иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по договора в размер на 1280,50 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тригон енерджи” ООД, с ЕИК 117543215, против И.Р.М., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, за горницата над 4374, 53 лева до пълния предявен размер на този иск от 8932, 62 лева, както и иска  по чл.92, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по договора в размер на 893, 26 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тригон енерджи” ООД, с ЕИК 117543215, против „Прима сервиз” ООД, с ЕИК 117614420, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.”Църковна независимост” № 4, представлявано от управителя И. К. К., иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 12 821, 50 лева – възнаграждение по договора за довършване на строителство от 16.10.2006 г., както и иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по договора в размер на 1282, 15 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тригон енерджи” ООД, с ЕИК 117543215, против М.Г.И., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 4169, 34 лева – възнаграждение по договора за довършване на строителство от 16.10.2006 г., както и иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищеца неустойка по договора в размер на 416,93 лева.

ОСЪЖДА „Тригон енерджи” ООД, с ЕИК 117543215, да заплати на ответниците деловодни разноски, както следва: на Д.Д.В., с ЕГН ********** - сумата от 905, 56 лева, на С.М.Т., с ЕГН ********** – сумата от 685, 66 лева, на И.Р.М., с ЕГН ********** – сумата от 698, 80 лева, на „Прима сервиз” ООД, с ЕИК 117614420  - сумата от 1020 лева и на М.Г.И., с ЕГН ********** – сумата от 600 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/