Р Е Ш Е Н И Е №1458

гр. Русе, 21.11.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Русенският районен съд, II-ри граждански състав в публично заседание на 15-ти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

          при секретаря Т.П. и в присъствието на прокурора………................….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 4851 по описа за 2016  година, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.127а, ал.2  СК.

          Ищцата М.Г.И. твърди, че с ответника са били във фактическо съжителство, по време на което, на 16.05.2011г. се е родило детето им М.. Твърди и че със съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№6515/2015г. на РРС, родителските права по отношение на детето М. са предоставени на нея, а ответникът е дал съгласието си да бъде издаден задграничен паспорт на детето. Твърди, че ответника Р. бил подписал нотариално заверена декларация-съгласие, с която декларирал, че е съгласен детето да пътува самостоятелно извън границите на РБългария, но впоследствие я е оттеглил. Претендира да се постанови решение, което да замести съгласието на ответника за снабдяване на детето със задграничен паспорт и да се разреши на детето да пътува неограничен брой пъти до държавите в ЕС и съседните балкански държави.

          Ответникът С. М. Р. оспорва изцяло иска.

          Съдът след преценка на всички събрани по делото доказателства приема за установено следното:

          Страните са родители на детето М. С. Р., родено на ***г. От приложеното гр.д.№6515/2015г. на РРС  се установява, че с одобрена от съда спогодба, родителските права по отношение на детето М. са предоставени на ищцата, а ответникът е дал съгласието си да бъде издаден задграничен паспорт на детето. С  нотариално заверена декларация-съгласие от 01.06.2016г., ответникът е декларирал, че е съгласен детето М.да пътува самостоятелно извън границите на РБългария, без ограничение на държавите, които посещава. По делото не се спори, че впоследствие Р. е оттеглил тази декларация. Видно от приетият по делото социален доклад, детето М.  живее при майка си в гр.Русе, която  задоволява по подходящ начин базисните и емоционалните потребности на детето.

          С влязло в сила определение от 19.10.2016г., производството по делото в частта му, с която се иска да бъде заместено съгласието на ответника за издаване на  задграничен паспорт на малолетното дете М. е прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК.

          При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи:

                    За уважаване на молбата по чл. 127а, ал. 2 СК следва да бъде установено, че страните са родителите на детето, че не са постигнали съгласие относно издаването на паспорт и излизането му извън страната, както и че заместващото съгласието на родителя съдебно разрешение е в интерес на детето.

                   В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето, както и че между тях съществува разногласие по повод извеждането на детето в чужбина. По делото безспорно е установено още, че детето М. живее в РБългария, гр. Русе със своята майка, която основно полага грижи за него.

При решаване на спора съдът следва да извърши преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Този интерес, както и правото на родителя, при когото детето не живее да осъществява лични отношения, са гарантирани от конкретно даденото разрешение, чрез посочване на условията, при които детето може да пътува в чужбина, каквито са поводът за пътуването, изрично изброените дестинации и срокът на пътуването. Когато причината е необходимостта да придружава майката при пътуванията извън пределите на РБългария във връзка с екскурзии, училищни инициативи и др., съдът дава разрешение за напускане на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Съдът счита, че  посещението на друга страна,  би било единствено в интерес на детето с оглед запознаване с традициите и културата на тази държава, а и ще обогати цялостно познанията на детето.

                   Правото на детето да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права, да се лиши от регулярни свиждания с детето си през определен период. Съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат посетени. Поради засиленото служебно начало при този вид дела с оглед охраняване интересите на детето, съдът следва и сам да определи периода и държавите, ако те не са посочени изрично в исковата молба, но от изложените в нея обстоятелства може да се направи извод в тази насока. При наличие на родител, имащ желание да полага непосредствените грижи за малолетното дете, като местоработата му в чужбина и необходимостта от осигуряване на доходи налагат пътувания извън пределите на страната, би било неоправдано детето да бъде лишено от възможността да бъде под опеката на същия, както и да пътува заедно с него.

                   В горния смисъл е и постановената задължителна практика по чл.290 ГПК, застъпена в Решение № 982 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 900/2009 г., IV г. о., както и Решение от 10.02.2015 г. на Европейския съд по правата на човека „Пенчеви срещу България“ по жалба № 77818/2012 г., влязло в сила на 10.05.2015 г.

                   От изложеното следва изводът, че е в интерес на детето за напускане пределите на страната, поради което основателно се явява искането за разрешение, с което да се замести съгласието на бащата.

                    При уважаване на иска обаче, съдът взема предвид и че детето е в предучилищна възраст, че в  интерес на детето то да общува свободно и с двамата родители и за в бъдеще.

          Предвид гореизложеното периодът за излизане извън пределите на Република България на детето, придружено от майка си или от друго упълномощено от нея лице следва да е: два месеца, всяка година, а кръга на държавите, които детето да посещава, следва да е на държавите-членки на ЕС, предвид наличието на относителна политическа нестабилност в някои от съседните на РБългария държави.  

          По изложените съображения,  съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

          РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК на малолетното дете М. С. Р., ЕГН:********** да излиза извън пределите на Република България, придружено от майка си М.Г.И., ЕГН:********** или от друго упълномощено от нея лице и да пътува до всички държави-членки на Европейския съюз за период от два месеца, всяка година.

          Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му страните.

                                                     Районен съдия: