Р Е Ш Е Н И Е

1482

                                                 гр. Русе, 25.11.2016 год.

 

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                   Председател : Милен Бойчев

 

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4788 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 274, ал.1 т.1 КЗ/отм./.

Постъпила е искова молба от ЗК „Лев Инс” АД гр. София против А.Д.П., в която се твърди, че на 19.09.2013 г. около 13.30 ч. в с.Николово като водач на тежкотоварен автомобил „Мерцедес Актрос” с рег. № ******, ответникът е ударил умишлено паркиран лек автомобил „Мерцедес Ц 350” с рег. № ******, след което напуснал мястото на произшествие, с което виновно се отклонил от проверка за алкохол. За настъпилото събитие бил изготвен протокол за ПТП от 18.11.2013 г. При това пътно-транспортно произшествие бил увреден лекия автомобил „Мерцедес Ц 350”, който към същият момент бил застрахован по застраховка „Каско” в ищцовото дружество. Във връзка с причинените щети по този автомобил, дружеството образувало ликвидационна преписка по щета № ********* и изплатило на собственика му обезщетение в размер на 10894,62 лв. Към датата на процесното събитие, тежкотоварният автомобил управляван от ответника, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” също в ищцовото дружество. С оглед изплатеното обезщетение по застраховка „Каско” и с оглед обстоятелството, че е застраховател и по застраховката „Гражданска отговорност” на причинилия произшествието ответник, ищцовото дружество счита, че има право на регресна претенция на основание чл. 213 ал.1 изр. 1 вр. чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане /отм./ – поради виновно отклонение от проверка за алкохол от страна на ответника, за платеното обезщетение от 10894,62 лв. и ликвидационни разноски в размер на 20лв. Поради тази причина, ищцовото дружество депозирало заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № ****/2016 г. по описа на Районен съд – Русе за претендираната сума и лихви. Срещу издадената в това производство заповед за изпълнение, ответникът възразил своевременно, с оглед на което ищцовото дружество моли да бъде признато за установено в настоящото производство, че  А.Д.П. му дължи сумата от 10914,62 лв. главница, 2475,90лв. лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на задължението. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Счита, че не е налице твърдяната от ищцовото дружество предпоставка по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за реализиране на регресната му отговорност. По делото липсвали каквито и да е било данни, че той е осуетил или се е отклонил от проверка за алкохол. Поради това счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв. Претендира присъждане на разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 19.09.2013г., при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №*******, ответникът е причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултат на което са настъпили имуществени вреди за лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №*******, собственост на З.И.К.

Към момента на процесното ПТП, управляваният от ответника автомобил е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица №********** от 18.04.2013г. За пострадалия лек автомобил, собственикът му е имал сключена застраховка „Каско“ с полица №********** от 22.04.2013г. също с ответното дружество.

За настъпилото произшествие на 19.09.2013г., служител на Сектор пътна полиция при ОД на МВР – Русе е съставил протокол за ПТП №***** от 18.11.2013г., в който като причина за същото е посочил, че участник №1 (ответникът П.) удря умишлено паркирания участник 2 (паркирания лек автомобил). Протоколът е подписан само от съставителя му и З.И.К. Според изготвена докладна записка от съставителя на протокола, същият е посочил, че на 19.11.2013г. е потърсил по телефона и на служебния адрес П., който е отказал да се яви и подпише протокола за ПТП.  

За настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство №****/2013г. по описа на РП – Русе. В хода на проведеното разследване, с постановление от 27.03.2015г., Окръжна прокуратура – Русе е отказала да продължи същото, с оглед извършено престъпление по чл. 343, ал.1 пр. 3 НК, тъй като липсвали достатъчно доказателства за умишлено причиняване на процесното ПТП от страна на А.Д.П.. С постановление от 29.03.2016г. на П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б. „а“ вр. чл. 342, ал.1 пр.3 НК – за това, че е допуснал нарушения на правилата предвидени в ЗДВп, в резултат на което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лекия товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. №*******, на стойност 10 010,63лв. С постановление на РП – Русе от 08.07.2016г., досъдебното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1 т.9 НПК и чл.343, ал.2 НК – поради изричното желание на пострадалия от престъплението Златко Илиев Кирчев за прекратяване на производството.

След прекратяване на наказателното производство, с наказателно постановление №16-1085-001374 от 19.09.2016г., на А.Д.П. е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 200лв. за това, че на 19.09.2013г. при управление на автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №****** е нарушил правилата за предимство, като навлиза в лентата за насрещно движение и блъска движещия се там лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №Р7070РВ, управляван от Е. К..

Във връзка с настъпилите материални щети по лекия автомобил, в ответното дружество на основание сключената застраховка „Каско“ е образувана щета №0017-1201-13-451517/1, по която на собственика на автомобила Златко Илиев Кирчев на 05.12.2013г. е изплатено обезщетение в размер 10894,62лв.

С покана от 17.01.2014г., ЗК „Лев Инс“ АД е предявило спрямо А.Д.П. на основание чл. 274, ал.1 т.1 КЗ (отм.) регресна претенция за сумата от 10914,62лв., включваща изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 20лв.

По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение №1640 от 26.05.2016г. по ч.гр.д.№****/2016г. по описа на РС - Русе за сумите 10914,62лв. главница, 2475,90лв. наказателна лихва за периода 18.01.2014г. до 11.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и за 267,81лв. представляващи държавна такса и 931,72лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК, ответникът в качеството си на длъжник в заповедното производство е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника, поради което се явява процесуално допустим.

С оглед обстоятелството, че ищцовото дружество се явява едновременно застраховател по застраховка „Каско“ на увредения лек автомобил и по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, настоящият съдебен състав приема, че след изплащане на обезщетение по първата застраховка, за дружеството възниква право на регресна претенция спрямо причинителя на вредата като застраховател по „Гражданска отговорност“ в хипотезите по чл. 274 КЗ (отм.), независимо че липсват данни за формалното изпълнение на предпоставките по чл. 213а КЗ(отм.), тъй като е налице съвпадение на застрахователите.

В настоящия случай, застрахователят е основал правото си на регрес на  обстоятелството, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол – чл. 274, ал.1 т.1 КЗ (отм.). За основателността на регресния иск, ищецът следва да докаже отказа на застрахования да се подложи на проверка (каквото твърдение няма) или наличието на вина у застрахования при отклонение от проверката за алкохол, както се твърди изрично в уточняващата молба на ищеца и което счита за доказано въз основа на представения протокол за ПТП и проведеното досъдебно и административно – наказателно производства, от които се установявало, че ответникът не е изпробван за употребата на алкохол и е напуснал местопроизшествието, без да изчака органите на пътна полиция.

Представените по делото доказателства обаче не съдържат данни  да са предприети мерки, за проверка на участниците в процесното ПТП, включително и на ответника за употреба на алкохол. Предпоставката, визирана в  чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ(отм.) - водачът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, не е налице само поради факта, че участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието. Отклонението от проверка за алкохол подлежи на доказване от застрахователя в производството по регресния иск (в този смисъл Решение № 113 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 741/2010 г., I т. о., ТК). Протоколът за ПТП е съставен два месеца след инцидента и няма характера на официален удостоверителен документ за нито едно от обстоятелствата отразени в него. Приложените досъдебно наказателно производство и административно-наказателна преписка също не съдържат писмени доказателства въз основа на които да се направи извод за виновно отклонение на ответника от проверка за алкохол. Съдържащите се в досъдебното производство свидетелски показания са недопустими в настоящото производство доказателства и не биха могли да бъдат обсъждани. По административен ред ответникът дори не е санкциониран за нарушение,  свързано с напускане на ПТП, още по-малко за отклонение или отказ от проверка за употреба на алкохол.

Въпреки неотносимостта към предмета на делото, за пълнота на изложението, следва да се отбележи още, че липсват и доказателства по делото, в подкрепа на твърденията на ищеца в исковата молба, че ответникът умишлено е причинил процесното ПТП. 

По изложените съображения, следва да се приеме, че предявеният регресен иск не е доказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 1300лв. за платено адвокатско възнаграждение. 

 

Мотивиран така, Русенският районен съд

    

 

Р    Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, представлявано от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Димитров, със съдебен адрес *** против А.Д.П. ЕГН********** с адрес *** иск за установяване дължимостта на сумите 10914,62лв. главница, 2475,90лв. лихва за периода 18.01.2014г. до 11.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането, произтичащи от регресна претенция на ищеца във връзка с изплатено застрахователно обезщетение за ПТП на 19.09.2013г. в с. Николово, общ. Русе и за които суми е издадена заповед за изпълнение №1640 от 26.05.2016г. по ч.гр.д.№****/2016г. по описа на РС – Русе, като недоказан.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, представлявано от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Димитров, със съдебен адрес *** да заплати на  А.Д.П. ЕГН********** с адрес *** сумата от 1300лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: