Р Е Ш Е Н И Е

1532

                                                 гр. Русе, 07.12.2016 год.

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4698 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

         Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК.

Постъпила е искова молба от С.Д.С. срещу Ч.С.Ч., гражданин на Виетнам, в която се твърди, че двамата бил сключили граждански брак на 30.09.1998 г. в гр. София, от който нямали родени деца. Бракът бил сключен прибързано, без да са се опознали добре един друг, поради което двамата не могли да постигнат разбирателство по основни въпроси необходими за съществуването на семейната им връзка, включително и по въпроса за местоживеенето им. По тази причина, независимо от сключването на брака, ищцата продължила да живее в гр. Русе, а ответникът в гр. София. Така постепенно преустановили в следващите няколко месеца контакти един с друг и през изминалите години не били поддържали никакви отношения. Всеки от тях имал свой собствен живот и фактическата им раздяла продължила  около 17 г. С оглед на това и предвид липсата на каквато и да е емоционална и духовна близост между страните ищцата моли да бъде прекратен брака й с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се издирва чия е вината за това. Не претендира ползване на семейно жилище. Желае след постановяване на развода да продължи да носи фамилното име С.. Не претендира издръжка от ответника.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 48 ГПК, след обявление в Държавен вестник,  изразява становище, че с оглед защита интересите на представляваният от него ответник, оспорва иска за развод, с мотива, че след като толкова години ответникът не е поискал развод, то той и понастоящем не иска прекратяване на брачната връзка на страните.  В условията на евентуалност, особеният представител счита, че ако бъдат събрани по делото доказателства, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съдът с решението си следва да не се произнася относно брачната вина, тъй като липсва такова искане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.С.Ч., гражданин на Виетнам и С.Д.С. са сключили граждански брак на 30.09.1998г. в гр. София, район „Сердика“, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №**** от същата дата на Община Столична. От брака си двамата нямат деца. Видно от изготвената справка по реда на Наредба №14/2009г., понастоящем брачната връзка на двамата не е прекратена.

Според представеното по делото удостоверение от МВР, ответникът, като гражданин на Виетнам, е имал предоставено право на продължително пребиваване в Р. България до 05.03.2000г. и към момента няма адресна регистрация на територията на Р. България.

Разпитаният по делото свидетел А.Д.А., брат на ищцата, установява, че след сключването на гражданския брак с ответника, сестра му живяла заедно с него само няколко месеца. След това се разделили и от 2000г. свидетелят не бил чувал нищо за ответника. Сестра му също не поддържала връзка със съпруга си, не знаела нищо за него, дори къде живее.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства, съдът прави извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. В продължение на около 16 години не се установява никаква връзка между страните, същите живеят във фактическа раздяла, на ищцата дори не й е известно местонахождението на съпруга й. Последният според представените доказателства и данните от призоваването му по делото, няма регистриран адрес на територията на Р. България, правото му да пребивава в страната е изтекло още през 2000г. и местонахождението му не се установява. Продължителната фактическа раздяла на страните и липсата на каквито и да е отношения между тях е достатъчно основание да се приеме, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържание и запазването му не създава нормални условия за живот на съпрузите, поради което следва да бъде прекратен.

По делото няма искане съдът да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което по този въпрос съдът не дължи служебно произнасяне.

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца и в настоящото производство не се разрешават въпроси свързани с родителската отговорност.

Страните нямат и претенции за ползване на семейното жилище, каквото не се установява и да имат. Не претендират и издръжка един от друг.

Ищцата е поискала след прекратяване на брака да продължи да носи фамилното си име С.. В чл. 53 СК е предвидена възможност след развода, онзи от съпрузите, който е сменил фамилното си име, което е имал преди сключването на брака да може да си го върне. Касае се до едно непритезателно субективно право, което се упражнява с едностранно волеизявление. В случая не се установява ищцата да е сменила фамилното си име след сключване на брака, поради което и след прекратяване на брака тя следва да продължи да се носи предбрачното си фамилно име С..

С оглед изхода на спора и непроизнасянето на съда по въпроса за вината и на основание чл. 329, ал.1 ГПК, направените от ищцата разноски по делото остават в нейна тежест.

Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50лв., 25лв. от които са внесени от ищцата, а останалите 25лв. следва да бъдат платени от ответника.

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между С.Д.С. ЕГН********** и Ч.С.Ч., род. на ***г., гражданин на Виетнам, сключен на 30.09.1998 г. в гр. София, район „Сердика“, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №**** от същата дата, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи фамилното си име С..

ОСЪЖДА Ч.С.Ч., род. на ***г., гражданин на Виетнам да плати по сметка на Районен съд - Русе допълнителна държавна такса за развода в размер на 25лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                Районен съдия: