Р Е Ш Е Н И Е

1450

гр. Русе, 17.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети гр.състав, в публично заседание на 17-ти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: ДАРИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Ш.С.,

разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4487 по описа на РРС за 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД.

Претенцията на ищцата Й.А.Н. в качеството й на майка  и законен представител на малолетното дете А. А. Ж.  се основава на твърдения, че на 09.08.2015 г. семейството им било в село Божичен, Община Иванов, където гостували на родителите й. По това време А. бил на възраст около 8 – 9 месеца и се е возел в детска количка. Улично куче с ушна марка се нахвърлило върху детето. Лаело и имало агресивно поведение. Ищцата с голи ръце трябвало да отблъсне кучето, и била нахапана по двете ръце. Детето също се изплашило. Заради претърпените рани ищцата нямала възможност сама да се грижи пълноценно за детето, което му се отразило. Станало нервно и плачело по-често от обичайно. За претърпените вреди от детето ищцата счита, че следва да понесе отговорност Община Иваново, тъй като имала надзорни функции по отношение на безпризорните кучета на територията на общината и следвало да вземе мерки за ограничаване на тяхната популация и евентуалните вреди, които могат да причинят на населението. За неизпълнение на тези си задължения ответникът носел отговорност. Счита, че вредите следва да се определят по справедливост. Претендират се такива вреди причинени на детето А.. Моли да бъде съобразено обстоятелството, че детето е станало пряк свидетел на нападението, изпитвал е страх за живота си и е преживяло голяма част от негативните усещания на своята майка. Било обгрижвано от друг човек за период от около два месеца. Не е могло да се харни с майчина кърма през този период, тъй като поради претърпения стрес майката повече не могла да го кърми. Поради това се счита, че детето е претърпяло вреди в размер на 3000 лв., от които се претендират частично обезщетение в размер на 700 лева. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът – Община Иваново, оспорва иска. Позовава се на това, че до общината нямало подаден сигнал за настъпил инцидент на 09.08.2015 г. на територията на с. Божичен. Разбрали за това едва с уведомяването със съобщение по обезпечително производство. Не било индивидуализирано кучето, което причинило инцидента, при което считат, че липсва виновно поведение от страна на ответника. Искът се оспорва и по размер. Позовават се и на това, че детето е само свидетел на настъпилия инцидент, поради което не следва да бъде определено обезщетение в такъв висок размер.

 

Възразява се срещу доказателствените искания на ищцата, като считат, че по гр.д. № ****/2016 г. на РРС не е относимо към настоящият случай.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С показанията на свидетелите Н. и И. се установява, че на 09.08.2015 г. около 14-14,30 ч. ищцата разхождала малолетното си дете А. с открита бебешка колича в с. Божичен, Община Иваново, когато вядала как улично куче с ушна марка се насочва агресивно с лай към детето. В опита си да защити детето била нападната и нахапана от кучето. Ищцата била стресирана от инцидента, загубила кърмата си и повече не могла да кърми детето. Нямала възможност да се грижи пълноценно за детето, което наложило да бъде нает човек, който да го гледа – св.Илиева. Тъй като при инцидента кучето лаело много силно и детето се уплашило силно от случилото се. След инцидента се стряскало и не можело да спи спокойно в продължителен период от време като понякога се будело от сън и пищяло, а когато чуело лай на кучето се стряскало. Започнало да изпитва страх от животни – кучета и котки.

Показанията на свидетелите се подкрепят от представените писмени доказателства и установеното по воденото от ищцата дело за претърпяните вреди лично от нея.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че предявеният иск е частично основателен.

Съгласно чл. 49 ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Според действащото законодателство безстопанствените кучета могат да бъдат настанявани в приюти, а също така и да бъдат пускани на свобода след извършване на задължителните ветеринарно-медицински дейности, като и двата варианта са законосъобразни. В чл.47 ал.3 от ЗЗЖ се посочва кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на  чл.49 и чл.50 от  ЗЗЖ. Следователно това не е публичноправно  задължение на общинската администрация, а задължение на общината като юридическо лице, което е посочено да извършва надзора над тези животни. Указано е и задължение за кмета на Общината, чието неизпълнение за поетапно настаняване в приюти по програми за намиране на собственик или в приют за доживотно отглеждане на животното – чл.55 от ЗЗЖ и съответно ангажиране на административно -наказателната отговорност съгласно  §5 от ПЗР  на ЗЗЖ – налагане на глоба, каквито санкции са предвидени в Глава VII oт  ЗЗЖ за всички нарушители по този закон. Оттук се налага и изводът, че на Общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Когато обаче организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, които имат грижата и надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга възникват правоотношения между равнопоставени субекти, като причинените вреди подлежат на обезщетяване. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по  чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: -бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; -причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; -причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че в резултат на нападение от безпризорно куче малолетното дете А. е претърпяло вреди, изразили се в уплаха по време на инцидента с последващи проявления на претърпяното стресово и травматично събитие. В резултата на същото е видно негативното проявление на събитието върху писихическото и емоционално състояние на детето. Освен това в резултат на инцидента детето вече не е имало възможност да се храни чрез кърмене въпреки, че все още е било в кърмаческа възраст. За определен период от време на е могло да бъде обгрижвано само от майка си и е трябвало да свиква с наетата по тази причина гледачка. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено по справедливост /чл.52 от ЗЗД/. Съобразявайки същите съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на детето следва да се заплати сумата от 700 лв. Този размер би възмездил по справедливост пострадалото дете за претърпяните негативни изживявания от стресов характер и нудобствата причинени от невъзможността да бъде кърмено и отглеждано само от майката. За горницата над 700 лв. претенцията е неоснователна, но съдът не следва да се произнася с отхвърлителен диспозитив, т.к. искът е предявен като частичен до този размер.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски.

Така мотивиран съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ИВАНОВО да заплати на малолетния А. А. Ж. чрез неговата майка  и законен представител Й.А.Н., ЕГН:********** сумата в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 09.08.2015 г., причинени от животно /куче/ под надзор на ответната Община, ведно със законната лихва от деня на деликта – 09.08.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 460 лв.- разноски по делото.

Искът е предявен като частичен за 700 лв.- частично от общ размер 3000 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Русенски окръжен съд.

 

Районен съдия: