Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1384

 

гр. Русе, 04.11.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 04 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря С.Г. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 4360 по описа на 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Райфайзен Лизинг България” ООД твърди, че на 08.03.2012 г. между него и “ПИХ Индъстри” АД (в открито производство по несъстоятелност), “Ем Коммерс 10” ЕООД (в открито производство по несъстоятелност) и “Емо Глобал” АД като длъжници било подписано споразумение № 018380 - RLo-010 от с нотариална заверка на подписите за уреждане на отношенията и за заплащане на просрочени суми по сключените между страните договори за лизинг №№ 018380 – RF – 001 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 002 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 003 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 004 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 005 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 006 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 007 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 008 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 009 от 18.06.2010 г. Съгласно чл.2 от посоченото споразумение “ПИХ Индъстри” АД (в открито производство по несъстоятелност) се задължил по доброволен начин да изплати просрочените суми по договорите за лизинг в размер на 365 195,33 евро в посочените срокове, както и уговорената лихва съгласно подписания погасителен план в Приложение № 1 чл.5 от споразумението, като първата вноска била дължима на 10.03.2012 г. Съгласно чл. 21 всеки съдлъжник се задължава да отговаря солидарно с “ПИХ Индъстри” АД (в открито производство по несъстоятелност) за плащането на всички дължими суми по споразумението. След подписване на споразумението “ПИХ Индъстри” АД (в открито производство по несъстоятелност) не изпълнило уговореното в същото задължение, предвид което ищецът изпратил писма, с изходящи №№ 8249 от 23.03.2013 г. и 10233/02.03.2015 г., с които било отправено искане до съдлъжниците за заплащане на дължимите и изискуеми суми по споразумението. Към настоящия момент дължимите на ищеца суми по споразумението били следните – 6 бр. месечни вноски за дължими суми за лихви по главницата с падеж от 10.03.2012 г. до 10.08.2012 г., всяка от които на стойност 1786,23 евро, както и просрочена главница  в размер на 362 195,33 евро. Тъй като лизингополучателят и съдлъжниците не заплатили дължимите по споразумението суми в размер на 6 бр. месечни вноски за дължими суми за лихви по главницата, на 18.01.2016 г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГКП. Бил издаден изпълнителен лист за част от дължимата от съдлъжниците по споразумението сума по 10 717,38 евро, представляваща дължимите вноски за лихви по главницата по погасителен план в Приложение 1 към процесното споразумение,  въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 219/2016 г. по описа на РРС. Тъй като “ПИХ Индъстри” АД и “Ем Коммерс 10” ЕООД били в открито производство по несъстоятелност, ищецът иска да бъде признато за установено, че “Емо Глобал” АД дължи на ищеца сумата от 10 717,38 евро, представляващи 6 бр. просрочени месечни вноски за дължими суми за лихви по главница, съгласно погасителен план в Приложение 1 към споразумение от 08.03.2012 г., вноска № 1 с падеж 10.03.2012 г., вноска № 2 с падеж 10.04.2012 г., вноска № 3 с падеж 10.05.2012 г., вноска № 4 с падеж 10.06.2012 г., вноска № 5 с падеж 10.07.2012 г., вноска № 6 с падеж 10.08.2012 г., всяка от които в размер на 1786,23 евро, ведно със законната лихва от 19.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът “Емо Глобал” АД счита предявените искове за неоснователни, като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на шестте вземания за лихви.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.01.2016 г. и изпълнителен лист по гр. д. № 219/2016 г. по описа на РРС, с които е разпоредено на длъжниците „Ем Комерс 10” ЕООД и  “Емо Глобал” АД да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 717,38 евро – задължение по Споразумение №018380-RLо-010 и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху сумата от 19.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 419,22 лв. - държавна такса, както и 500,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК – на длъжникът “Емо Глобал” АД възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Не е спорно, че ищецът сключил с “ПИХ Индъстри” АД, “Ем Коммерс 10” ЕООД и “Емо Глобал” АД Споразумение № 018380 - RLo-010 от 08.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите за уреждане на отношенията и за заплащане на просрочени суми по сключените между страните договори за лизинг №№.; 018380 – RF – 002 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 003 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 004 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 005 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 006 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 007 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 008 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 009 от 18.06.2010 г.

Съгласно чл.2 от посоченото споразумение “ПИХ Индъстри” АД се задължил да изплати просрочените суми по договорите за лизинг в размер на 365 195,33 евро в посочените срокове, както и уговорената лихва съгласно подписания погасителен план в Приложение № 1.

В чл.5 от споразумението била договорена дължимата лихва, както и че  първата вноска по нея била дължима на 10.03.2012 г., а последната на 10.08.2012 г.

Според текста на чл. 21 от споразумението  всеки съдлъжник се задължавал да отговаря солидарно с “ПИХ Индъстри” АД за плащането на всички дължими суми по споразумението.

Ищецът изпратил писма, с изходящи №№ 8249/23.03.2013 г., получено от трите дружества и 10233/02.03.2015 г. получено от “ПИХ Индъстри” АД  и“Ем Коммерс 10” ЕООД, с които било отправено искане за заплащане на дължимите и изискуеми суми по споразумението.

На 16.10.2012 г. бил подписан Анекс за промяна на условията по договорите за финансов лизинг между ищеца, “ПИХ Индъстри” АД, “Ем Коммерс 10” ЕООД и “Емо Глобал” АД, като съдлъжници, че според който първото дружество към 17.09.2012 г. дължало на ищеца по договори за финансов лизинг №№ 018380 – RF – 001 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 002 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 003 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 004 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 005 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 006 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 007 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 008 от 18.06.2010 г.; 018380 – RF – 009 от 18.06.2010 г. ; 018380 – RF – 010 от 12.03.2012 г. сума в размер на 745290.73 лв., представляващи просрочени суми, които “ПИХ Индъстри” АД се задължавало да заплати по определен погасителен план до 10.01.2013 г. Двете дружества съдлъжници, се задължавали да отговарят солидарно за плащането на всички дължими суми.

До трите дружества на 03.04.2013 г. била отправена покана за доброволно изпълнение, като по делото липсват данни същата да им е връчвана.

На 19.01.2016 г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в РРС.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключено Споразумение с нотариална заверка на подписите  въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Между страните съществуват облигационни правоотношения, съгласно които ответникът като съдлъжник се е съгласил да отговаря солидарно с “ПИХ Индъстри” АД  и“Ем Коммерс 10” ЕООД  по сключено  Споразумение № 018380 - RLo-010 от 08.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите. По делото не е спорно, че “ПИХ Индъстри” не е изпълнило своите задължения по него, поради което били  предприети принудителни действия по събирането му.

Спорно по делото е дали  исковите претенции са погасени по давност.

Според разпоредбата на чл. 111, б."в" ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, като тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо/чл.114 от ЗЗД/.

Съдът приема, че вземането на ищеца е погасено по давност.

Давностният срок е започнал да тече на 10.03.2012 г. за първата вноска, респективно на 10.08.2012 г.- за последната и е изтекъл на 08.03.2015 г. за първата, респективно на 10.08.2015 г. за последната. Това е така, тъй като предмет на настоящото производство са претенции за заплащане на 6 бр. просрочени месечни вноски за дължими суми за лихви по главница, съгласно погасителен план в Приложение 1 към споразумение от 08.03.2012 г., вноска № 1 с падеж 10.03.2012 г., вноска № 2 с падеж 10.04.2012 г., вноска № 3 с падеж 10.05.2012 г., вноска № 4 с падеж 10.06.2012 г., вноска № 5 с падеж 10.07.2012 г., вноска № 6 с падеж 10.08.2012 г., всяка от които в размер на 1786,23 евро.

Няма съмнение, че посочената тригодишна давност се прекъсва по посочените в чл. 116 ЗЗД способи. Прекъсването на погасителната давност води до заличаване на времето, изтекло до настъпване на основанието за неговото извършване. Един от способите за прекъсване на погасителната давност е признаването на вземането от длъжника.

На 16.10.2012 г. е подписан Анекс за промяна на условията по договорите за финансов лизинг между ищеца “ПИХ Индъстри” АД и “Ем Коммерс 10” ЕООД и “Емо Глобал” АД, с който е договорено, че дължимите суми, включително процесните лихви следва да се заплатят до 10.01.2013 г. Дори да се приеме, че този Анекс включва в себе си признание на вземането на ищеца за процесните претенциите, то едва на 18.01.2016 г. след изтичане на установения в чл. 111, б."в" ЗЗД срок ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, т.е. вземането за претендираните лихви е погасено по давност, тъй като не са представени доказателства, от които да е видно дали давността  след 10.01.2013 г. е спирала или е била прекъсвана. 

 С оглед изложеното предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

На ответника не се следват разноски за производството, тъй като такива не нито претендирани, нито са направени.  

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Райфайзен Лизинг България” ООД, ЕИК131206120, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Средец, ул. Гогол №18-20, срещу „Емо Глобал” АД, ЕИК201571744, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Любомир Пипков” №4, иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на  парични задължения по Споразумение №018380-RLо-010/08.03.2012 г. за сумата 10 717,38 евро, представляващи 6 бр. просрочени месечни вноски за дължими суми за лихви по главница, съгласно погасителен план в Приложение 1, ведно със законната лихва върху нея от 19.01.2016г. до окончателното и изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.01.2016 г. по гр. д. № 219/2016 г. по описа на РРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: