Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Русе, 07.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд, V-ти граждански състав, в публичното заседание на седми ноември 2016 г., в състав:

                                    

                                                                   Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4334 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:    

          Производството е по чл.357 от КТ.

            Ищeцът Б.К.Р. твърди, че работил при ответника на длъжност “охранител” въз основа на трудов договор от 27.12.2009г., на осемчасово работно време, с право на платен годишен отпуск от 20 дни. Със Заповед № 349/01.07.2016 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Макар да му начислил обезщетение за два дни неползван платен годишен отпуск за 2016 г., възлизащо на 46.85 лв., работодателят не му го изплатил. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди “БГ СОД”ООД, гр.Варна, да му изплати горната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, 0.34 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2016 г. – 25.07.2016 г., както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

            Ответникът "БГ СОД"ООД, гр.Варна, чрез управителя С.М. излага твърдения, че трудов договор с ищеца е сключен едва на 16.12.2013г. и при прекратяването му във ведомостта за заплати за м.юни 2016 г., ведно с трудовото си възнаграждение Б.Р. е получил срещу подпис и обезщетението по чл.224, от КТ в претендирания размер.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            Страните са били в трудово правоотношение, считано от 12.12.2013 г. като ищецът е изпълнявал длъжността „Охранител“ с място на работа: обект „Метро Кеш енд Кери“-Русе.

Със Заповед № 349/01.07.2016г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от същата дата. В същия документ е разпоредено на работника да се изплати обезщетение по чл.224 КТ за два дни в размер на 46.85 лв.

            От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно–счетоводна експертиза, изготвена въз основа на приложените към отговора на ответника писмени доказателства и след справка в счетоводството на дружеството, става ясно, че в действителност трудовият договор между страните е сключен на 12.12.2013 г., в който е уговорено, че работникът има право на 20 дни платен годишен отпуск. Съобразно детайлната разпечатка от заплатата на Б.Р. за м.юни 2016 г. е видно, че на ищеца е начислено и изплатено претендираното обезщетение по чл.224 КТ в размер на 46.85 лв.

В съдебно заседание процесуалния представител на Б.Р. не оспорва факта, че подписът за получил сумата във ведомостта за заплати за м.юни 2016 г. е положен от доверителя му.

  При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

            Не се спори по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, прекратени със Заповед на работодателя, считано от 01.07.2016г. Няма спор, че на ищеца се е дължало обезщетение за два дни неползван платен годишен отпуск за 2016 г., възлизащо на претендираната сума от 46.85 лв.

Приложените писмени доказателства и приетата икономическа експертиза по несъмнен начин установяват, че обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е начислено на ищеца във ведомостта за заплати за последния отработен месец – м.юни 2016 г. и му е изплатено лично срещу подпис, ведно с трудовото възнаграждение. От получената общо сума 394.16 лв. 46.85 лв. представляват обезщетението за неползван годишен отпуск и остатъка – работната заплата.

            По изложените съображения претенцията за неизплатено обезщетение за неизползван платен отпуск се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от главния спор като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва за забава.

            Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш    И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.К.Р., ЕГН **********, против „БГ СОД“ООД, ЕИК 200999966, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“З. Чакъров“7, за заплащане на сумата 46.85 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. от два дни, със законната лихва от 26.07.2016 г. и 0.34 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2016 г. – 25.07.2016 г.,  като неоснователни.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: