РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 16.11.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                 Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           Е.Д.                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4188 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

         Ищецът “Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, представляван от Б Д. П, П С С, Я М Д. и Г К, чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата е негов клиент с клиентски №1700128969 във връзка с продажба на ел. енергия за обект в с. Иваново, обл. Русе, ул. “Трети март” №43, с аб. №0300307217. Същата има неизплатени задължения за използваната ел. енергия за периода 7.12.2015 - 9.03.2016г. в размер на сумата 900.07 лв, представляваща главница на задължението. Ответницата дължи и лихва за забава, съгласно чл.38 ОУДПЕЕ, в общ размер 12.41 лв, представляваща сбор от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 21.04.2016г. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2610/2016г. на Русенски районен съд. Тъй като ответницата е направила възражение в законоустановения срок, моли да се признае за установено по отношение на същата, че му дължи сумата общо 912.48 лв, от която 900.07 лв, представляваща главница на задължението за периода от 7.12.2015г. до 9.03.2016г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.05.2016г. до окончателното изплащане, 12.41 лв, представляваща сбор от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 21.04.2016г. Претендира разноските по настоящото дело.

         Ответницата К.Г.Д. не се явява в съдебно закседание при разглеждане на делото и не е взела становище по иска.

         По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №2610/2016г. на Русенски районен съд.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от приложеното ч. гр. дело №2610/2016г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумите 900.07 лв главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 7.12.2015г. до 9.03.2016г. за обект с абонатен №0300307217, находящ се в с. Иваново, област Русе, ул “Трети март” №43, кл. №1700128969, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 12.05.2016г. до окончателното изплащане, 12.41 лв лихва за забава, представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за периода от падежа на същата до 21.04.2016г., както и за 325 лв разноски.   Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представените по делото фактури за доставена електрическа енергия №№ 0168195296/7.12.2015г., 0168580356/11.01.2016г., 0168987284/5.02.2016г., 0169378412/9.03.2016г., 3301165428/24.02.2016г., както и от приложеното на л.6 Извлечение от сметка към 21.04.2016г. за дължими суми на К.Г.Д. с кл. №1700128969 и аб. №0300307217 за обект в с. Иваново, обл. Русе, ул. “Трети март” №43, се вижда, че ответницата дължи на ищеца за доставена електрическа енергия общо сумата 900.07 лв, както и лихва за забава общо в размер на 12.41 лв. Счетоводното извлечение от партидата на ответницата не е оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразените в него факти.

Ответницата не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената й електрическа енергия за периодите, посочени в процесните фактури, поради което подаденото писмено възражение срещу заповедта за изпълнение е направено само формално и поради това неоснователно.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 900.07 лв главница за незаплатена електрическа енергия по 5 бр. фактури, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.05.2016г. до окончателното изплащане и за 12.41 лв общо лихва за забава до 21.04.2016г. Ответницата дължи на ищцовото дружество 325 лв разноски по ч. гр. дело №2610/2016г. на РРС за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 375.00 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв държавна такса и 300 лв юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. “Владислав Варненчик” №258, представлявано от членовете на УС Б Д. П, П С С, Я М Д. и Г К, ЕИК 103533691, към К.Г.Д. ***, ЕГН **********, за сумите 900.07 лв неплатена електрическа енергия по фактури №№ 0168195296/7.12.2015г., 0168580356/11.01.2016г., 0168987284/5.02.2016г., 0169378412/9.03.2016г., 3301165428/24.02.2016г., заедно със законната лихва от 12.05.2016г. до окончателното изплащане и 12.41 лв общо лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.04.2016г.

ОСЪЖДА К.Г.Д. да заплати на “Енерго-Про Продажби” АД сумите 325.00 лв разноски по ч. гр. дело №2610/2016г. на Русенски районен съд, както и 375.00 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            Съдия: