РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 11.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                           Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

при секретаря           Е.Д.                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4048 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

         Ищецът ”Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе, представляван от управителя инж. С С, твърди, че доставя на ответника с абонатен номер 203082 питейна вода за имот в гр. Русе, ул. “Сакар планина” №2, блок “Верила” вх.3, ет.4, ап.7, за което същият му дължи заплащане на изразходваната и отчетена по водомерите му питейна вода и такса канал. За периода от 4.11.2014г. до 22.03.2016г. ответникът не е заплатил сумите за доставена питейна вода и такса канал в размер общо на 734.57 лв за партида №203082. Дължи му и лихва за забава в размер на 40.57 лв. За събиране на вземането си в този размер подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2752/2016г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът е направил възражение в законоустановения срок, моли да се признае за установено по отношение на същия, че му дължи сумите 734.57 лв главница за периода от 4.11.2014г. до 22.03.2016г. по партида №203082, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 40.57 лв лихва за забава за периода от 1.02.2015г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и направените разноски в заповедното производство. Претендира за направените разноски по делото.

         Ответникът Ц.И.Д. не е взел становище по иска, не се явява в съдебно заседание при разглеждане на делото и не се представлява.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №2752/2016г. на РРС.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от ч. гр. дело №2752/2016г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите 734.57 лв за изразходвана питейна вода за периода от 14.11.2014г. до 22.03.2016г., заедно със законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.05.2016г. до окончателното изплащане, 40.57 лв лихва за забава за периода от 1.02.2015г. до 17.05.2016г., както и 49 лв разноски. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От приложените 16 бр. фактури за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за обект в гр. Русе, бл. “Верила”, вх.В, ет.4, Справка- извлечение №17427 за дължимите суми от ответника Ц.И.Д., аб. №0203082, към “В и К” ООД Русе, приложена по ч. гр. дело №2752/2016г. и от представените справки за изчисляване на законна лихва с програмен продукт, се вижда, че за периода от 1.02.2015г. до 17.05.2016г. същият дължи на ищцовото дружество общо 734.57 лв за изразходвана и отчетена по водомерите му питейна вода и такси канал, както и лихва за забава общо в размер на 40.57 лв за периода от 1.02.2015г. до 17.05.2016г.

Ответникът не е опровергал данните в посоченото извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество, поради което и съгласно чл.182 ГПК документът може да служи и е достатъчно доказателство за дължимостта на претендираните суми. Същият не е представил доказателства, че е заплатил на ищеца дължимите суми, съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на ищцовото дружество, поради което подаденото писмено възражение срещу заповедта за изпълнение е направено само формално и поради това неоснователно.

При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 734.57 лв лв, заедно със законната лихва от подаване на заявлението - 17.05.2016г. до окончателното изплащане и 40.57 лв лихва за забава. Ответникът дължи на ищцовото дружество 49 лв разноски по ч. гр. дело №2752/2016г. на РРС, от която сума 25 лв държавна такса и 24 лв такса за връчване на книжа.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 375 лв разноски по настоящото дело, в т.ч. 300 лв юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Добруджа” №6, представлявано от управителя С И С, ЕИК 827184123, към Ц.И.Д. ***, ЕГН **********,  за сумите 734.57 лв неплатени В и К услуги за периода от 4.11.2014г. до 22.03.2016г., заедно със законната лихва от 17.05.2016г. до окончателното изплащане и 40.57 лв лихва за забава за периода от 1.02.2015г. до 17.05.2016г.

         ОСЪЖДА Ц.И.Д. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумите 49 лв разноски по ч. гр. дело №2752/2016г. на Русенски районен съд, както и 375 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            Съдия: