Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Русе, 01.12.2016 год.

 

Русенският районен съд, VI-ти граждански състав в публично заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря Г.Г. и в присъствието на прокурора                               като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 6467 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на гл.XXV - „Бързо производство”от ГПК / на осн.чл.146, ал.2 СК вр.чл.310, т.6 ГПК/.

Предявените искове са с правно основание чл.144 от СК.

Ищецът Е.И.Д. твърди, че ответника И.Г.Д. е негов баща, който с решение №117/16.11.2006г. по гр.д.№4147/2006г. по описа на РРС е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60.00 лева, считано от 24.08.2006г. Поддържа, че понастоящем продължава средното си образование в ПГ по Механотехника „Юрий Гагарин” гр.Русе, където е ученик в 12 – ти клас, специалност „Автотранспортна техника“, редовна форма на обучение. Заявява, че не разполага с доходи и имущество, от което да се издържа сам като непосредствени грижи за него продължава да полага майка му, която осигурява и средствата, необходими за издръжката му. Счита, че занапред ответника също следва да участва в неговата издръжка на основание чл.144 от СК със сумата от 160 лева месечно като претендира заплащането и, считано от 13.07.2016 г.  

В подадения отговор и в писменото становище по чл.312, ал.2 от ГПК / от 13.10.2016 г./ ответника оспорва иска. Счита иска неоснователен с оглед обстоятелството, че заплащането на издръжка в претендирания размер в полза на пълнолетния му син е свързано с особени затруднения за него. В подкрепа на това възражение ответникът твърди, че има и други деца, на които дължи издръжка, а реализираните от него трудови доходи не са достатъчни за заплащане и на търсената от ищеца издръжка.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане /л.5/ се установява, че ответникът е баща на ищеца, който понастоящем е пълнолетен /18 годишен/. Видно от издаденото уверение, последният продължава средното си образование в Професионална гимназия по Механотехника „Юрий Гагарин” гр.Русе, където е ученик в 12 – ти клас, специалност „Автотранспортна техника“, дневна форма на обучение. Въпреки дадените указания по разпределението на доказателствената тежест, ответникът не е ангажирал доказателства, че ищеца разполага с имущество, от което може да се издръжка и сам. В същото време получаваните от неговата майка доходи са крайно недостатъчни за посрещане и на нарасналите предвид възрастта на последния негови нужди /видно от представения договор за поръчка, сключен с „Дара” ЕООД гр.Русе договорената цена на извършваната от Венислава Цвяткова Трифонова услуга е в размер на 192 лева месечно/. В същото време договореното брутно трудово възнаграждение на ответника при работодателя „Уес Кар Уош” ЕООД е 420 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

С навършване на пълнолетие от ищеца /на 05.07.2016 г./ решението, с което е в полза на последния е присъдена издръжка като непълнолетен - решение № 117/ 16.11.2006 г., по гр.д. № 4147/2006 г. на РРС, губи силата си и не продължава действието си, дори ако ищеца продължава средното си образование. За да се получава издръжка на основание чл.144 СК е необходимо предявяването на нов иск, което в разглеждания случай е сторено, на това самостоятелно правно основание, тъй като издръжка по чл.143, ал.2 от СК вече не се дължи, доколкото такава ищеца вече е навършил пълнолетие. Това е и изричното разрешение на въпроса, дадено в т.16 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС.

Частично основателно се явява възражението на ответника, а именно, че заплащането на претендираната от сина му сума за издръжка в размер на 160 лева месечно би съставлявало за него особено затруднение.

Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете до навършването на 20, съответно 25-годишна възраст, когато учи в средно или висше учебно заведение, не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение като самия размер на издръжката следва да се определя както съобразно нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи / чл.142, ал.2 СК/.

Така от представения трудов договор, сключен между ответника и „Уес Кар Уош” ЕООД се установява, че договореното основно месечно трудово възнаграждение на ответника е 420,00 лева, докато възнаграждението на майката на ищеца е 192,00 лева месечно.

В същото време обаче се установява, че ответника има и други деца, които са малолетни и задължението за издръжката на които е безусловно. Съдът намира, че заплащането на издръжка в полза на ищеца в търсения размер от 160 лева месечно, би поставило ответника в затруднение да изплаща издръжка на малолетните си деца Георги, който понастоящем е 4 годишен, Милен – 8 годишен и Елена – 14 годишна. По тези съображения искът се явява основателен до размер от 105.00  лева месечно като над този размер претенцията следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за настоящото производство. Същият е претендирал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед изхода на спора и на основание чл.38 от ЗА и чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. З.З. от РАК, сумата 300.00лв. адвокатско възнаграждение. В тежест на ответника, на основание чл.72, ал.1 и чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 ГПК, е и дължимата държавна такса по иска съобразно уважената му част, изчислена при цена, определена по реда на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, т.е. в размер на 151,20 лева, която сума следва да бъде заплатена по сметка на съда.

Мотивиран така, Русенският районен съд

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА И.Г.Д., с ЕГН **********,***, да заплаща на пълнолетния си син Е.И.Д., ЕГН **********,*** ежемесечна издръжка в размер на 105.00 /сто и пет/ лева, считано от завеждане на исковата молба в съда - 13.07.2016 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.Д., ЕГН ********** против И.Г.Д., с ЕГН ********** иск с правно основание чл.144 от СК – за заплащане на ежемесечна издръжка за сумата над 105.00 лева до пълния предявен размер на претенцията от 160 лева.

ОСЪЖДА И.Г.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на адвокат З.С.З. от РАК, с адрес: ***, сумата от 300.00лв.- адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.Г.Д., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 151,20 лева – държавна такса по иска за издръжка.

Решението, на осн.чл.315, ал.2 ГПК, подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от 01.12.2016 г. – деня, който е посочен от съда за обявяване на решението.              

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: