РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 18.01.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Русенският районен съд, гражданска колегия, седми граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Димитрова

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4307 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искова молба от К.Т.К. с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника „Подем – 2001” ООД, че не дължи сумата от 17099.30 лв., от която 6376.90 лв. главница, 8281.02 лв. законна лихва и 1004.92 лв. разноски, за които има издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2364/2002 г. по описа на РРС и е образувано изп.д. № 40/2006 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, както и да обезсили издадения лист. Претендира разноски. Счита, че е изтекла тригодишна давност съгласно ЗЗД към 19.11.2010 г., с което е погасено вземането срещу него. Счита също, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като в продължение на две години, считано от 18.03.2008 г. до 19.11.2010 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В законоустановения 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Подем – 2001” ООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Счита, че вземането не е погасено по давност и изпълнителното дело не е прекратено на посоченото основание, тъй като при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и всяко изпълнително действие. Твърди прекъсване на давността от поискването от взискателя на всяко едно принудително изпълнително действие, като счита, че не е изтекъл срок по-дълъг от две години, поради което изпълнителното дело не следва да бъде прекратено. Твърди, че от последното предприето от дружеството валидно изпълнително действие до предявяване на иска не е изтекъл погасителния срок по чл.110 от ЗЗД. Счита неоснователно искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 2364/2002 г. по описа на РРС.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от данните по делото, ответното дружество „Подем-2001”ООД е легитимирано като кредитор на ищеца К.Т.К. на основание съдебно решение по гр.д. № 781/2003 год. на РОС, с което ищецът е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 6376,90 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди, установени по акт за начет  № 91/11.09.1997 г., ведно с обезщетение за забава, начиная от 11.09.1997 год., и 200 лева деловодни разноски. На 31.05.2004 год. за посочените вземания в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист, а за принудителното им събиране е образувано изп. д. № 20068330400040 на 21.12..2006 год. на ЧСИ № 833 Венцислав Маринов, с РД РОС, което понастоящем е висящо. Ищецът твърди, че не дължи вземанията по изпълнителния лист, които били погасени с изтичане на 3-годишна давност към 19.11.2010 г., както и че продължение на две години, считано от 18.03.2008 г. до 19.11.2010 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

 

Ответникът оспорва иска с твърдения, че погасителната давност за процесните вземания е била прекъсната с образуването на изп. д. № 40/2006 год. и извършваните по него множество изпълнителни действия, които взискателят е искал, а съдебният изпълнител извършвал, като през процесния период от 18.03.2008 г. до 19.11.2010 г. от трудовото възнаграждение на ищеца са удържани ежемесечно суми за погасяване на задължението, довели до събиране на част от вземането.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. Правната позиция на ищеца за отричане дължимостта на вземанията, предмет на висящото изпълнително производство, изисква провеждане главно и пълно доказване изтичане на 5-годишната погасителна давност по чл. 110 във вр. с чл. 120 от ЗЗД. В случая ищеца обосновава претенцията си с изтичане на кратката погасителна давност уредена с нормата на чл. 111 б. "в" от ЗЗД, която е за периодични плащания, каквото не е процесното вземане. В настоящия процес ответникът е провел насрещно доказване за прекъсване и спиране на погасителната давност върху процесните парични вземания през периода 18.03.2008 г. до 19.11.2010 г. със наложен запор по искане на взискателя и удържане на трудовото възнаграждение на длъжника. С образуване на изп. д. № 40/2006 год. на 21.12.2006 год. давността за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната на основание чл. 116, б. „в”, ЗЗД и нова давност за тях не е текла, тъй като не са прекъсвали изпълнителните действия от съдебния изпълнител за претендирания период, като погасителната давност не е изтекла и към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело. Изложените в писмената защита твърдения на ищеца, че като длъжник не бил овластен да следи действията на съдебния изпълнител и поради това му били ограничени правата, както и че с плащанията се покривали само разноските, следователно главното вземане било погасено по давност, са несъстоятелни и не почиват на никакво законово основание. Тъй като са изложени за първи път след приключване на съдебното дирене и устните състезания по делото, съдът намира, че не следва да ги коментира, като неотносими.

Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, поради което той следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на претенцията налага в полза на ответника да бъдат присъдени направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно тарифата за минималните адвокатски възнаграждения съдът би следвало да определи по-висок размер от 1042,97 лв. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса с разпореждане от 29.07.15 г. на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК, поради което такава в негова тежест не следва да се присъжда.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Русенският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК за приемане за установено, че, поради изтекла погасителна давност три годишна до 19.11.2010 г. и за две години през периода 18.03.2008 г. до 19.11.2010 г., ищецът К.Т.К., ЕГН **********,*** не дължи на ответника „ПОДЕМ -2001”ООД, ЕИК 117556433, представлявано от управителя М. Б. следните суми: 6376,90 лева – главница, представляваща обезщетение за вред, установени по акт за начет № 91/11.09.1997 г., 8281,02 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, начиная от 11.09.1997 год. до окончателното й изплащане, и 1004,92 лева –разноски, които парични вземания са предмет на висящото изп. д. № 20068330400040/2006 год. на ЧСИ № 833 при РОС, образувано въз основа изпълнителен лист, издаден на 31.05.2004 год. по гр. д. № 2364/2002 год. на РРС, както и да обезсили изпълнителният лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „ПОДЕМ -2001”ООД, ЕИК 117556433, представлявано от управителя М. Б. разноски за адвокатски хонорар в размер от 1000 лева.

 

 Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред РОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: