Р Е Ш Е Н И Е

 

№………

 

гр. Русе, 04.11.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3905 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Предявен е  иск  с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК от  И.А.И. против Н. Н* И..

Ищецът твърди, че след двегодишна връзка с ответника, на  10.07.2015 г. сключили граждански брак, който бил първи по ред  и за двамата. От брака нямали родени деца. Заявява, че първоначално живеели при неговата майка и брат в с. Т*, но по настояване на ответника, се преместили да живеят в гр. Д*** в къщата на нейните родители. Заявява, че сватбеното тържество, което организирали, било платено изцяло с негови средства и с получените от сватбата пари възнамерявали да си закупят жилище на село. За да съберат повече пари, ищецът заминал да работи в Б*и спестените средства изпращал на съпругата си, които тя трябвало да съхранява на собствен влог, заедно с получените от гостите на сватбата средства. Поддържали контакт почти ежедневно. На 15.05.2016 год. ищецът се върнал, преди да изтече договорът му, тъй като бил обезпокоен от прекъснатата от страна на ответника комуникация, която престанала да вдига телефона си.  От свои роднини той разбрал, че тя поддържа връзка с друг мъж, което наложило завръщането му в Б* и провеждането на разговор с ответника, в който тя признала за връзката си и заявила, че не желае повече да бъде с него. На 20.06.2016 г. ищецът закарал ответника, заедно с целия й  личен багаж, в дома на нейните родители, където тя останала и от тогава страните са във фактическа раздяла.

Ответникът признала, че изпратените от Б* средства дала на родителите си, за да обработват с тях нивите си, като не изразила желание при раздяла да върне обратно получените средства. Ищецът  счита, че отношенията му със съпругата му са изчерпани, че не е възможно да възстановят връзката си и вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има тя Моли да бъде прекратен бракът му с нея по нейна вина, не претендира ползване на семейното жилище, което представлява една стая от жилището на родителите на ответника в гр. Д*, не претендира издръжка от ответника, моли да бъде постановено за в бъдеще ответникът да носи предбрачното си  фамилното име С***.

Ответникът не е подал отговор, не оспорва предявения иск, не навежда различни от посочените в исковата молба факти.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 28.06.2016 год. от Кметство Т*, общ. И*, обл. Русе въз основа на акт за граждански брак № 0004/10.07.2015 год. И.А.И. с ЕГН ********** и Н. Н*С* с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 10.07.2015 год. в с. Т*, за което бил съставен акт № 0004, като съпругата след брака приела да носи фамилното име И..

Допреди раздялата страните са живели в една стая от жилището на родителите на ответника в гр. Д*. Ищецът не претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.

От показанията на свидетелите А* А* Ч*и Н* А.И.- сестра и брат на ищеца, се установи, че страните по делото били заедно в продължение на две години, след което се сгодили и една година по късно сключили брак. Младото семейство нямало собствен дом и първоначално живяло в къщата на ищеца, а след това- в тази на родителите на ответника. Събраните на сватбата пари от дарове не били достатъчни да си купят къща, поради което съпругът си намерил работа в Б*, която била тежка, но добре платена. Заминал в началото на 2016 год. Имал намерение да остане, докато съберат достатъчно пари за дом, но се принудил да се върне преждевременно- през юни 2016 год., тъй като съпругата му спряла да отговаря както на неговите позвънявания по телефона, така и на тези на брат му- свидетеля И., който получавал от нея пари, за да се грижи за телетата, които ищецът закупил и оставил в с. Т*, когато заминал.

Свидетелите установиха, че ответникът е поддържала кореспонденция по интернет с друг мъж, обменяла с него снимки, на една от които била с него. Свидетелите разбрали от нейни съседи в гр. Д*, че тя има връзка с мъж от гр. О**, с когото понастоящем живее в чужбина. Когато свидетелите разбрали за връзката на снаха си, те казали на брат си. Той я извикал и пред тях тя признала, че има извънбрачна връзка и иска да се раздели със съпруга си. Той, заедно с брат си, я закарали, заедно с багажа й още същия ден в дома на родителите й в гр. Д* *. Няколко дни по- късно ответникът представила новия мъж в живота си на семейството си, след което заминала с него в чужбина.

Ответникът не твърди и не доказва брачна вина на ищеца. Навежда, че бракът не бил консумиран по вина на ищеца. Не ангажира доказателства. Поради изложеното съдът намира, че ответникът не доказа в процеса в условията на пълно и главно доказване брачна вина на ищеца. Той не е направил и искане съдът да се произнася по този въпрос, поради което такова не се дължи.

Въз основа на гореизложените обстоятелства, доказани със свидетелските показания и писмените доказателства, съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата.

Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:

I.   По иска с правна квалификация чл. 49, ал.3 от СК.

         Бракът е уреден като траен (пожизнен) съюз, изграден върху взаимната любов, доверието и уважението, върху равноправието между мъжа и жената, единството на личните и обществени интереси, сътрудничество и взаимната помощ в семейния живот. Съпрузите чрез взаимно разбирателство и общи усилия са длъжни да обезпечат благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.

Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между страните, както и системния психически и физически тормоз от страна на съпруга, са довели да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че предявения конститутивен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК, е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен по вина на съпругата.

 II. Фамилното име след развода – чл. 53 СК.

След прекратяването на брака ответникът следва да носи предбрачното си фамилно име – С*, тъй като е заявила, че желае да се възползва от тази възможност. Становището на ответника по този въпрос е ирелевантно, тъй като правото на избор е на съпруга, който е променил името си.

ІІІ. Досежно ползването на семейното жилище – чл. 56 от СК.

При допускане развода по искане на един от съпрузите съдът разрешава окончателно въпроса за ползване на семейното жилище. Ищецът не претендира ползване на семейното жилище в гр. Д* * и представляващо стая от къща, собственост на родителите на ответника, тъй като е напуснато от него в началото на 2016 год.  Ответникът не е направила искане да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. По този въпрос съдът дължи служебно произнасяне.

ІV.  По разноските за делото.

При този изход на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските за делото следва да се понесат от ответника. Тя следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, които са в размер на 25.00 лева държавна такса и 600.00 лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса за развода при решаване на делото в размер на 50.00 лева.

Така мотивиран, съдът 

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 10.07.2015 год. между И.А.И. с ЕГН ********** и Н. Н*И. с ЕГН **********, за което е съставен акт № 0004/10.07.2015 год. от Кметство Т*, общ. И*, обл. Р* по вина на съпругата.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Н. Н* И. с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име С*.

ПРЕДОСТАВЯ  ползването на семейното жилище в гр. Д**, ул. В* №** и представляващо стая от къща, собственост на родителите на ответника, на Н. Н* И. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА Н. На* И. с ЕГН ********** да заплати на И.А.И. с ЕГН ********** сумата 625.00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по делото.

ОСЪЖДА Н. Н* И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд 50.00 лева- държавна такса по допускане на развода.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: