Р Е Ш Е Н И Е

      

     гр.Русе, 26.10.2016 г.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3895 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявеният иск е с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

        Ищецът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” гр.София твърди, че на 01.09.2015 г. сключил със собственика на л.а.”Тойота Корола” с рег. № Р **** АМ, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” под формата на застрахователна полица № BG/03/115002238165, със срок на валидност от 04.09.2015 г. до 03.09.2016 г. Поддържа, че на 05.02.2016 г., в гр.Добрич по ул.”Страцин”, при управление на застрахования автомобил, при разминаване с л.а.”Шкода Октавия” с рег. № ТХ **** АМ, ответницата Д.И.Б. *** не оставила достатъчно странично разстояние, при което причинила пътно -транспортно произшествие, в резултат на което на последния автомобил били причинени повреди по задната броня и заден десен калник. Твърди, че във връзка с претенция на собственика на увредения автомобил – С.Х. И., с платежно нареждане от 19.02.2016 г. на последната било изплатено обезщетение за причинените имуществени вреди, в размер на 226, 48 лева. Поддържа, че ответницата напуснала мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а в случая посещаването на местопроизшествието от тях било задължително по закон, поради което има право на регресен иск срещу ответницата за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че за посочената сума се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена срещу ответницата по ч.гр.д. №  2912/ 2016 г. по описа на Русенския районен съд, срещу която заповед последната възразила в срок. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите по заповедта за изпълнение. Претендира деловодните разноски в исковото и заповедното производства. С подадената молба с вх.№ 39669/ 12.10.2016 г. прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Д.И.Б., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Заявява изрично, че не оспорва механизма, по който е настъпило ПТП, както и стойността на причинените имуществени вреди, обезщетение за които било изплатено от ищеца. Ответницата възразява, че не са налице елементите от фактическия състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, тъй като между нея и водача на увредения автомобил е било налице съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Твърди също, че посещаването на произшествието от органите за контрол на движението по пътищата не е било задължително по закон. Заявява, че е била налице и неотложна причина за напускане на ПТП от нейна страна с оглед участието й по същото време в мероприятие, организирано от Областна администрация – Добрич. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира и направените деловодни разноски.

        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Фактическият състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ изисква да бъде установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В разглеждания случай се касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в произшествието, възникват задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.”б” или б”в” от ЗДвП, в зависимост от това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП. Така при наличие на съгласие водачите следва да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (същият съставлява приложение № 3 към чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.) и съвместно да уведомят службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. При липса на такова съгласие водачите-участници в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания.

Не във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче, когато липсва съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, законът предвижда задължителното му посещаване от органите на МВР. Случаите, в които такова посещение е задължително, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Според чл.125, т.7 от ЗДвП посещението ще е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. В този смисъл разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП е по-широка по обхват от тази по чл.125, т.7 от ЗДвП, доколкото първата норма визира всички случаи на ПТП, довели само до имуществени вреди, независимо от въздействието им върху годността на превозното средство да се придвижва на собствен ход, докато вторият текст включва случаите, в които имуществените вреди, причинени в резултат на ПТП, са от такова естество, че изключват възможността поне на едно от участвалите МПС да се придвижва на собствен ход.

От анализа на цитираните норми се налага извода, че във всички случаи, в които е настъпило ПТП само с имуществени вреди и местопроизшествието е напуснато самоволно от някой от водачите при липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по настъпването му, напусналият го водач би извършил нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, за което принципно би носил и административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Независимо от евентуалната административнонаказателна отговорност, за да се породи в полза на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” право на регрес по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, е необходимо наличието на още един допълнителен елемент от фактическия състав: поне едно от участвалите в ПТП моторните превозни средства трябва да не е в състояние да се придвижва на собствен ход поради причинените му при произшествието щети – чл.125, т.7 от ЗДвП, тъй като само тогава посещението на мястото на ПТП от органите за контрол на движението по пътищата ще е задължително. И обратно – дори и ПТП да е било посетено от контролните органи, напускането на същото от някой от водачите, при положение, че произшествието не е довело до невъзможност на участвалите автомобили да се придвижват на собствен ход поради причинените им щети, няма да породи право на регрес в полза на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Така е и в разглеждания случай. Между страните няма спор по механизма на настъпване на процесното ПТП. Установява се, че на 05.02.2016 г., в гр.Добрич, при управление на застрахования автомобил - л.а.”Тойота Корола” с рег. № Р **** АМ, ответницата не оставила достатъчно странично разстояние при разминаване с л.а.”Шкода Октавия” с рег. № ТХ **** АМ, при което го „прохлузва” (вж. израза, използван в съставените АУАН и НП) с дясната си част в задна дясна броня. Видно от представения от ищеца опис на претенция, нанесените на увредения автомобил щети по задната броня са със степен 1, което според легендата отговаря на лека деформация, а за задния десен калник е било необходимо само боядисването му. Естеството на причинените повреди е видимо и на приложената снимка към административнонаказателната преписка на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич (на л.45 от делото). Очевидно е, че причинените от ПТП имуществени вреди не са довели до невъзможност за придвижване на собствен ход както за застрахования автомобил - л.а.”Тойота Корола”, така и за увредения такъв - л.а.”Шкода Октавия”. Това се установява и от показанията на разпитания свидетел – З.Б., очевидец на инцидента. При това положение, както вече беше посочено, посещението на контролните органи на МВР в случая не е било задължително по закон, поради което и в полза на ищеца не се е породило право на регрес срещу ответницата.

За пълнота следва да се добави, че не може да се приеме и че ответницата е напуснала мястото на ПТП. Въпреки съставения АУАН именно за това нарушение – чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, след възражение от страна на последната с издаденото наказателно постановление й е наложено наказание само за нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП вр.чл.44, ал.1 от ЗДвП, а не и за такова по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП  (вж. и писмо с рег.№ 851000-1845/18.02.2016 г. от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич до ответницата). От показанията на разпитания свидетел – З.Б. се установява, че непосредствено след ПТП, със съгласието на другия водач, ответницата преместила застрахования автомобил на паркинг, находящ се на около 10-15 метра с цел избягване на последващи пътни инциденти като уведомили водача на увредения автомобил, че заедно с ответницата ще бъдат в сградата на Областна администрация – Добрич. Казали ми и на кой етаж и в коя стая ще се намират. След пристигане на органите на полицията, свидетелката и ответницата били намерени от водача на другия автомобил в сградата на областната администрация на посоченото място. Това се установява и от изготвената докладна записка от Милен Коларов, на длъжност мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция” – Добрич. В същата изрично е посочено, че ответницата била намерена от негов колега и другия водач именно в сградата на „общината”. При това положение поведението на ответницата не може да бъде квалифицирано като напускане на местопроизшествието по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, доколкото местонахождението и на застрахования автомобил и на ответницата е било известно на водача на увредения автомобил и на полицейските органи като същото било доброволно и предварително съобщено от последната. Както автомобила, така и ответницата, са се намирали в непосредствена близост до ПТП и са били на разположение на органите за контрол след пристигането им на място.

По изложените съображения съдът намира, че фактическият състав по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ не е изпълнен, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представения договор за правна помощ, имащ характера на разписка, удостоверяваща плащането (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Възнаграждението е уговорено и заплатено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за неговата прекомерност е неоснователно.

Мотивиран така, съдът

                                          Р   Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” № 5, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори Кристоф Рат, Недялко Димчев Чандъров, Иво Ивов Груев и Пламен Ангелов Шинов, против Д.И.Б., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 226, 48 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. „Тойота Корола” с рег. № Р **** АМ, за имуществени вреди, причинени на л.а. ”Шкода Октавия” с рег. № ТХ **** АМ, за което вземане по ч.гр.д. № 2912 по описа за 2016 г. на Русенския районен съд била издадена заповед № 1678/ 27.05.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

        ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, с ЕИК 000694286, да заплати на Д.И.Б., с ЕГН **********, сумата от 300 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/