Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1522

 

гр.Русе, 02.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3891 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищцата П.Е.К., твърди, че с ответника живели на семейни начала, от което съжителство им се родило детето Т Д К., роден на ***г. Поради възникнали между страните различия относно съжителството им, се разделили от м.март 2016г. Детето останало да живее при ищцата, като от раздялата до момента тя се грижела за отглеждането му, а ответникът е заплатил издръжки на сина си за м.март 2016г. от 250.00 лева и за м.април от 200.00 лева. Детето е малолетно и има изключително голяма нужда от ежедневните грижи, които тя полага за него като майка, както от битово, така и от емоционално естество. Няма пречки детето да общува със своя баща, което е право на двамата и с което ищцата се е съобразявала до сега. Счита, че притежава и необходимите родителски качества, за да отглежда и възпитава сина си, поради което тя слдва да упражнява родителските права, а ответникът да му заплаща издръжка и бъде определен режим на лични контакти и отношения със сина му. Поради това моли съда да постанови решение, с което да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Т Д К.; да бъде определено местоживеенето на детето да е при майката, а на ответника да бъде определен режим на лични контакти и отношения с детето – да го вижда и взема при себе си всяка седмица на месеца, от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 10 дни през зимните месеци, 20 дни през летните месеци по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, уговорката за ползването на които да става поне месец преди това, както и винаги, когато има договореност между двамата родители за лични контакти на детето с баща му извън договорения режим на лични отношения; ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетния си син, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване, както и ответникът да бъде осъден да заплати на сина си издръжка за минало време – за периода 01.02.2016г. до 03.07.2016г. също в размер на от по 250.00 лева на месец. Претендира и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.127, ал.2 от СК.

Ответникът Д.Р.К. признава предявените искове за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения. Признава предявения иск за определяне издръжката на детето по правното му основание, но го оспорва по размер, като счита, че с оглед нуждите на малолетния и доходите на родителите му издръжката следва да се определи в размер на 125.00 лева. Оспорва изцяло предявения иск за претендираната издръжка на детето за минало време, като твърди, че доброволно е заплащал такава, за което по делото представя писмени доказателства.

            От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 798/08.06.2007г. на Община – гр.Русе, малолетното дете Т Д К. е роден на ***г., от майка П.Е.К. и баща Д.Р.К.. По делото не се спори, че майката ще упражнява родителските права по отношение на детето; че местоживеенето на последното ще бъде определено при нея, както и че режима на лични контакти и отношения на баща с детето ще бъде: да го вижда и взема при себе си всяка седмица на месеца, от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 10 дни през зимните месеци, 20 дни през летните месеци по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, уговорката за ползването на които да става поне месец преди това, както и винаги, когато има договореност между двамата родители за лични контакти на детето с баща му извън договорения режим на лични отношения. Безспорни са и фактите, които се признават от ищцата в исковата молба, че ответникът е заплатил за издръжка на детето сумите, както следва: през м.март 2016г. - 250.00 лева и през м.април 2016г. - 200.00 лева, за което са представени платежни нареждания от 05.04.2016г. и 25.04.2016г. Представени са и платежни нареждания от 08.07.2016г., 11.07.2016г., 07.09.2016г. и 04.08.2016г., от които е видно, че ответникът е заплатил с тях издръжки на детето за м.юни, м.юли, м.август и м.септември 2016г. в размер на 125.00 лева. Съгласно удостоверение с изх.№ 1600-51/20.06.2006г. ищцата работи в „Кауфланд България” ЕООД, където получава средно-месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 806.40 лева, а ответникът работи в „РЛГ-България” ООД, където получава средно-месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 474.46 лева. От банково удостоверение № 0601/22.06.2016г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД, е видно, че П.К. има теглен ипотечен кредит и остава да дължи по него главница в размер на 43 353.64 лева.

Видно от погасителен план към договор за кредит, ответникът има теглен кредит с крайна дата на погасяване 05.05.2017г., по която заплаща месечни анюитетни вноски от средно около 77.00 лева. Представено е удостоверение с изх.№ 832/02.08.2016г., издадено от „РЛГ-България“ ООД, съгласно което за периода м.08.2015г. до м.06.2016г. Д.К. е работил в това търговско дружество и получавал средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 517.59 лева. Съгласно справка на НАП за периода 01.07.2015г. до 30.06.2016г. за осигурителни доход на ответника, той съвпада с отразения в удостоверението издадено от работодателя му. Със заповед № 206/05.07.2016г. трудовото му правоотношение с това търговско дружество е било прекратено, считано от 05.07.2016г. Съгласно трудов договор № 38/01.07.2016г. Д.К. е започнал работа в „ЛийпстърнЛоджистик“ ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение от 470.00 лева и допълнително за прослужено време от 0.6% за 1 година трудов стаж. Представена е и втора справка от НАП за осигурителния доход на ответника за периода от м.10.2006г. до момента, като от същата е видно, че регистрирания осигурителен доход на ответника при последния му работодател е 470.00 лева, колкото е и основното му трудово възнаграждение по сключения трудов договор.

В показанията си свидетелката Елина Е.К. твърди, че е сестра на ищцата. Страните по делото се разделили в началото на 2016г., след Новогодишните празници, но на свидетелката не е известно кога точно се е случило това. След раздялата бащата не плащал издръжка на детето, като такава започнал да заплаща месец или два след раздялата. Малолетния Т К. е ученик редовно обучение в училище „В Л – гр.Р, като към момента ходело на танци, а преди това се занимавал с футбол. Свидетелката не знае какви такси се заплащали за тези извънучилищни занимания. Месец март или м.април ищцата изнесла багажа си от апартамента, в който живеела с ответника, заедно с детето. Последното няма хронични заболявания, нито извънредни нужди от грижи извън обичайните за неговата възраст. По преценка на свидетелката за месечната му издръжка са необходими 300.00 – 350.00 лева месечно. Само за храна на училище са необходими 50.00-60.00 лева, а всеки ден майката му давала и по 2.00 лева джобни пари. Нямало специфична униформа за училището, където ходи детето, на този етап учебниците му са безплатни, а помагалата се заплащат от родителите. След раздялата, ищцата закупила двустаен апартамент в гр.Р чрез ипотечен банков заем, който заплаща. В същия живеела с детето и друг мъж.

В показанията си свидетеля М М Д твърди, че живее в същия жилищен блок, където живели и страните, като децата им си играели заедно. Ответникът още живее в него, а ищцата е живяла там до м.май 2016г, като свидетелят я е виждал до този период прид или около жилищния блок. От Д.К. свидетелят знаел, че той се разделил с ищцата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По отношение упражняването на родителските права на роденото от съвместното съжителство на страните дете Т К., съдът счита, че те следва да се предоставят на майката. За това липсва спор по делото, а и видно от твърденията в исковата молба, малолетният след фактическата раздяла на родителите му е останал да живее при ищцата, като тя полага необходимите за възрастта му грижи. Като съобрази всички тези факти, съдът стига до извода, че майката най-добре в тази му възраст би могла да отглежда и възпитава сина си. За да не се прекъсва връзката на детето с неговия баща, на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти и отношения със сина му - да го вижда и взема при себе си всяка седмица на месеца, от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 10 дни през зимните месеци, 20 дни през летните месеци по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, уговорката за ползването на които да става поне месец преди това, както и винаги, когато има договореност между двамата родители за лични контакти на детето с баща му извън договорения режим на лични отношения.

На основание чл.127, ал.2 от СК местоживеенето на детето следва да се определи при неговата майка.

На основание чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и не зависи от тяхната възможност да се издържат от имуществото си. Към настоящия момент детето Теодор К. е на 9 години и половина, ученик в училище „В Л“ – гр.Р. Предвид възрастта си той има съответните нужди от храна, облекло, учебни пособия и други, за правилното му физическо и интелектуално развитие. Съгласно удостоверение с изх.№ 1600-51/20.06.2006г. ищцата работи в „Кауфланд България” ЕООД, където получава средно-месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 806.40 лева, а ответникът работел в „РЛГ-България” ООД, където получавал средно-месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 474.46 лева. От м.юли 2016г., Д.К. е започнал работа в „ЛийпстърнЛоджистик“ ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение от 470.00 лева и допълнително за прослужено време от 0.6% за 1 година трудов стаж, т.е месечния доход, който реализира е не-повече от 500.00 лева.Предвид изложеното и като съобрази възрастта и нуждите на детето, съдът счита, че двама родители следва да осигуряват месечна издръжка на сина си Т К. в размер на 320.00 лева. Като се съобразят доходите реализирани от двамата родители, съдът намира, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката. Равното заплащане на издръжка от двамата родители е обусловено от фактите, че ищцата реализира по-висок месечен доход от този на ответника към момента, но тя ще полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на малолетното дете. Искът следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част до пълния предявен размер от 250.00 лева да се отхвърли, като неоснователен, защото съдът счита, че определяне размер на издръжката над 160.00 лева за бащата ще представлява невъзможност да я заплаща предвид реализираните към момента от него месечни доходи. Определената издръжка се дължи от датата на предявяване на иска – 04.07.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Платените от ответника издръжки след този период в размер на 125.00 лева, следва да се приспаднат от задължението му, но това не води до неоснователност на иска за тези платени парични суми.

По отношение на иска по чл.149 от СК, съдът намира същия за неоснователен. Съгласно същата разпоредба издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Основната идея по този текст на законодателя е, че вероятно нуждата от издръжка е била вече налице и ищцата е правила опити за доброволното й получаване, но й е било необходимо време за да подготви и организира съдебната си претенция. През този период от време, сигурно тя е търсила средства от други лица, към които се е задължила. Ищцата не е длъжна да доказва нуждата на детето през този период. Обратно, ако ответникът твърди, че тя не е съществувала, например, тъй като лицето е било трудоспособно и реализирало доходи, могло е да се издържа от собствено имущество или че доброволно е плащал издръжка, то това следва да бъде доказано от негова страна в настоящия процес. От показанията на разпитания по делото свидетелМ М Де видно, че ищцата е напуснала семейното жилище на ответника в началото на м.май 2016г. заедно с детето и двамата от този момент живеят във фактическа раздяла. Този факт не се опровергава от показанията на другата свидетелка, която не може да каже точно от кога датира фактическата раздяла на родителите. Тя твърди, че това било през м.март или м.април, но не е сигурна, което й твърдения се опровергава от показанията на свидетеля Дочев. Съдът като съобрази, че този свидетел е незаинтересуван от изхода на делото, то дава вяра на твърдението му относно датата на фактическата раздяла между страните по делото. От този момент именно се дължи издръжка за минало време, тъй като преди това родителите са живели заедно в едно домакинство и са осигурявали заедно грижите и издръжката на детето. Т.е издръжка за минало време съдът счита, че е дължима ма периода 01.05.2016г. до 03.07.2016г. Предвид изложеното и като взе предвид възможностите и доходите, които е реализирал ответника към този момент – посочени по-горе, съдът намира, че размера на дължимата издръжка за минал период следва да бъде също 160.00 лева месечно или за периода 01.05.2016г. до 03.07.2016г. включително тя е в общ размер от 336.00 лева. Безспорни са и фактите, които се признават от ищцата в исковата молба, че ответникът е заплатил за издръжка на детето сумите, както следва: през м.март 2016г. - 250.00 лева и през м.април 2016г. - 200.00 лева, за което са представени платежни нареждания от 05.04.2016г. и 25.04.2016г., а с платежно нареждане от 08.07.2016г. бащата е заплатил издръжка на детето за м.юни 2016г. в размер на 125.00 лева. Т.е. от тези доказателства е видно, че Д.К. е заплатил издръжки на сина си за минало време от общо 575.00 лева, което е в повече от дължимото от него. Поради това този иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове. П.К. е направила по делото разноски в размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с уважената част от предявените искове /един отхвърлен изцяло, а другия уважен частично/, следва да й се присъдят разноски в размер на 96.00 лева, които ответникът бъде осъден да й заплати.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Д.К. е направил по делото разноски в размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с отхвърлената част от предявените искове /един отхвърлен изцяло, а другия уважен частично/, следва да му се присъдят разноски в размер на 204.00 лева, които ищцата бъде осъдена да му заплати.

По компенсация между двете насрещни вземания за разноски, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 108.00 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна такса върху определения размер на издръжката на детето от 230.40 лева – определена 4% върху тригодишните й платежи.

Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Т Д К., роден на ***г., с ЕГН: **********, на майката П.Е.К., с ЕГН: **********, като за бащата Д.Р.К., с ЕГН: **********, се определя режим на лични контакти и отношения с детето – да го вижда и взема при себе си всяка седмица на месеца, от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 10 дни през зимните месеци, 20 дни през летните месеци по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, уговорката за ползването на които да става поне месец преди това, както и винаги, когато има договореност между двамата родители за лични контакти на детето с баща му извън договорения режим на лични отношения.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на дететоТ Д К., роден на ***г., с ЕГН: **********, да е при майката П.Е.К., с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА Д.Р.К. ***, с ЕГН: **********, да заплаща на малолетното си детеТ Д К., роден на ***г., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител П.Е.К., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева, считано от 04.07.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за определяне издръжка на малолетното дете в частта от 160.00 /сто и шестдесет/ лева до пълния предявен размер от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Е.К., с ЕГН: **********, действаща като майка и законен представител на малолетното детеТ Д К., роден на ***г., с ЕГН: **********, против Д.Р.К. ***, с ЕГН: **********, иск за претендираната издръжка за минало време - за периода 01.02.2016г. до 03.07.2016г. в размер на от по 250.00 лева на месец, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П.Е.К., с ЕГН: **********, действаща като майка и законен представител на малолетното детеТ Д К., роден на ***г., с ЕГН: **********, да заплати на Д.Р.К. ***, с ЕГН: **********, сумата от 108.00 /сто и осем/ лева – направени по делото разноски, по компенсация.

ОСЪЖДА Д Р.К. ***, с ЕГН: **********, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 230.40 лева /двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/ - държавна такса върху определения размер на издръжката на детето.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: