Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Русе, 02.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря Г.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3750 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “Монтюпе” ЕООД гр. Русе, чрез свой представител твърди, че съгласно трудов договор №81/18.03.2013г. ответникът Д.М.М. е бил в трудово правоотношение с дружеството, като е изпълнявал длъжността „машинен оператор, топилен участък”, считано от 18.03.2013г. Срокът на уговореното между страните предизвестие при прекратяване на трудовия договор е определен на 45 дни, съгласно т.13 от трудовия договор.

Със заповед №188/23.07.2014г. на работодателя е било прекратено трудовото правоотношение на ответника, поради наложено му дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Заповедта е връчена на М. на 07.08.2014г., като същата не била оспорена и е влязла в сила.

 Счита, че с наложеното дисциплинарно наказание и във връзка с прекратеното трудово правоотношение ответникът му дължи като негов работодател, на основание чл.221, ал.2 от КТ, обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието (45 дни) – по безсрочно трудово правоотношение. Заявява, че съгласно чл.228, ал.1 от КТ БТВ за определяне на обезщетенията е в размер на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието  за съответното обезщетение и в настоящия случай ответника му дължи сумата от 1507.50 лева.   

Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1507.50лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от завеждане на делото -29.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Д.М.М. не е открит на постоянния и настоящия си адрес и му е назначен особен представител на основание чл. 47 от ГПК. Така назначеният представител оспорва иска като недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Предявеният иск е с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ – иск на работодател против уволнен дисциплинарно работник за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

            Страните са били в трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 81/18.03.2013г. (л.9), като ответника М. е бил назначен на длъжност „Машинен оператор, топилен участък” в дружеството ищец- “Монтюпе” ЕООД гр. Русе. Било е договорено трудово възнаграждение в размер на 590.00 лева месечно със 0,6 % допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж. Бил е определен изпитателен срок от шест месеца и срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение 45 дни. Със заповед на работодателя № 188/23.07.2014г. е било прекратено трудовото правоотношение между страните с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на Д.М.М.. Мотивът за налагане на наказанието е отсъствие от работа в периода от 17 май до 22 май 2014 година.

            Брутното трудово възнаграждение по чл.228 КТ представлява основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения  с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в индивидуалния трудов договор. От доказателствата по делото е видно, че последното начислено трудово възнаграждение на М. е за месец април 2014 година през който месец същият има 20 отработени дни, начислено брутно трудово възнаграждение 670,00 лева или среднодневно трудово възнаграждение в размер на 33,50 лева дневно, при която ставка обезщетението по чл. 221 ал.2 от КТ за 45 дни е в размер на 1507,50 лева.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателят обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срокът на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. В случая Д.М.М. е бил уволнен дисциплинарно и размерът на трудовото възнаграждение за срокът на предизвестие (45 дни) е 1507,50 лева. Тази сума се получава, като за база на изчисление на размера на обезщетението се използва възнаграждението през последния пълен отработен месец, в който смисъл е задължителната съдебна практика- Решение № 490 от 28.06.2010г. на ВКС по гр. дело № 342/2009г. IV г.о.

Възраженията за това дали трудовото правоотношение е прекратено надлежно са неоснователни. Заповедта за уволнение  е подписана от законния представител на “Монтюпе” ЕООД, което създава презумпция, че това изявление е негово съгласно чл. 180 от ГПК.  Заповедта за уволнение не е оспорена и е влязла в сила поради което нейни пороци не следва да се разглеждат в настоящото производство. Незаконно уволненият работник разполага с възможността да оспори законността на уволнението по реда на чл. 344 от КТ, което следва да направи в двумесечен давностен срок съгласно чл. 358 ал.1 т.2 от КТ. Искът за отмяна на уволнението е конститутивен, с уважаването му настъпва правна промяна- в този смисъл е както съдебната практика така и правната теория- проф. Мръчков, Коментар на Кодекса на труда, Сиби 2001г. стр.831. Ако не бъде упражнено правото на иск за оспорване на уволнението правната промяна няма да настъпи и уволнението ще запази своето действие дори и да е незаконно. Налице е заповед за уволнение, която не е отменена и следователно поражда правно действие. В този случай работодателят има право съгласно чл.221, ал.2 от КТ да получи от работникът обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Срокът на предизвестието в случая е 45 дни и размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ е 1507,50 лева. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло. Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 29.06.2016г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 690.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, държавни такси за издаване на съдебни удостоверения, изплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат и възнаграждение на назначения особен представител.

Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Монтюпе” ЕООД, ЕИК 131429080, със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона, Индустриален парк, сумата 1507,50 лева представляваща обезщетение с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ дължимо от работник на работодател при дисциплинарно уволнение, със законната лихва върху тази сума за периода от 29.06.2016г. до окончателното изплащане, както и 690.00 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 Районен съдия: