Р Е Ш Е Н И Е

1411

                                                   гр. Русе, 10.11.2016 год.

 

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенският районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                   Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3679 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Г.Т.Т., в която твърди, че на 19.06.2015г. му била нанесена лека телесна повреда от ответника по делото И.В.В., изразяваща се в болка и страдания. Телесната повреда му била причинена докато упражнявал служебните си задължения като длъжностно лице - охранител в „Агенция за сигурност, охрана и проучване ЩИТ" ЕООД при и по повод изпълнение на службата му на обект „МОЛ - Русе”. Деянието на ответника било извършено по хулигански подбуди и за него имало влязло в сила на 14.05.2016г. Решение №*** от 28.04.2016г., постановено по АНД №***/2016г. на РРС, по което е признат за виновен и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500лв. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския, който следвало да разгледа последиците от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновност. Твърди се, че при извършване на деянието, на ищеца му била нанесена лека телесна повреда, от която изпитал силна болка и страдание,  почувствал се унижен, макар и да не бил виновен за нищо, а изпълнявал служебните си задължения. Ответникът В. се държал вулгарно и арогантно с него, обидил го с поведението си и го злепоставил с това, че го ударил в лицето пред хора, които присъствали на мястото, както и пред колегите му. От силния удар в лицето, ищецът паднал на земята и за кратко изгубил съзнание. След това не можел да се изправи, краката му силно треперели. Имал и силно главоболие. След инцидента от видеозаписа видял след като е паднал на земята как ответникът е продължавал да го удря и рита. Следствие нанесения му побой получил отток и кръвонасядания на лицето, одрасквания на дясна ушна мида, охлузвания на дясна мишница, двата лакътя и пети пръст на лява ръка. Наложило се посещение на лекар и изготвяне на съдебномедицинско освидетелстване според което установените увреждания следвало да се преценяват по медико - биологичен признак – болка и страдание, но с оглед това, че изпаднал в безсъзнание, счита че му е причинено разстройство на здравето временно опасно за живота. Случилото се му причинило личен дискомфорт в ежедневието. Изпитвал силни болки в областта на нараняванията, които отшумели в рамките на 1 месец, а синините и кръвонасяданията по лицето му преминали за 2 седмици. През този период изпитвал и силно главоболие и гадене. Чувствал се с подронен авторитет пред колеги, приятели и заобикалящи хора, тъй като в този вид, в който бил в резултат на инцидента му било неприятно да изпълнява служебните си задължения. Изложеното му давало правно основание да води настоящото производство, в което иска да бъде обезщетен за причинените му имуществени вреди в размер на 20 лв. за съдебномедицинско освидетелстване, както и неимуществените вреди, изразяващи  се в изпитана болка, страдание, неудобство, дискомфорт и унижение от нанесените му удари в размер на 2000лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявеният иск по основание и размер. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище за прекомерност на претендираната от ответника сума за обезщетяване. Оспорва и твърденията на ищеца за изпадането му безсъзнателно състояние, както и за обема на претърпените от него болки и страдания в резултат на извършеното деяние от ответника. Твърди, че посоченият в исковата молба период за възстановяване е нереалистично дълъг. Счита, че ищецът е допринесъл с поведението си да му бъде причинен удара, тъй като е държал непристоен тон на ответника, правел му забележки за неща, които не били сторени от него и не били присъствали хора по време на инцидента. Счита, че ако ищецът е ползвал домашно лечение, отсъства от работа поради болничен, би си спестил значителна част от неудобствата, както физически, така и психически, които желаел да му бъдат обезщетени. Поради тази причина намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 500 лв. Признава претенцията за имуществени вреди в размер на 20лв.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение №*** от 28.04.2016г. по АНД №***/2016г. по описа на РРС, И.В.В. е признат за виновен в това, че на 19.06.2015г. в гр. Русе, причинил на Г.Т.Т., в качеството му на длъжностно лице – охранител в „Агенция за сигурност, охрана и проучване ЩИТ” ЕООД, при и по повод изпълнение на службата му като охранител на обект „МОЛ-Русе”, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди. В. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба”  в размер на 1500лв.

Видно от представените в настоящото и наказателното производства писмени доказателства, в резултат от деянието на ответника на 19.06.2015г., на ищеца са причинени оток и кръвонасядане на лицето, одрасквания на дясната ушна мида, охлузвания на дясната мишница, двата лакета и пети пръст на лявата ръка.

За извършеното след инцидента съдебномедицинско освидетелстване на 19.06.2015г., ищецът е заплатил 20лв.

Свидетелят  Г.Е.Г. установява, че както понастоящем, така и към момента на инцидента отговарял за охраната на МОЛ- Русе. На следващата сутрин след инцидента му докладвали за случилото се с ищеца Г.. От видеозаписите на охранителните камери видял, как е бил ударен от едно лице, след което паднал на земята, престоял около 30 секунди и чак тогава започнал да се мъчи да се изправи, но не можал веднага.  След изправянето му залитал. Свидетелят видял ищеца на сутринта след случилото се. Имал синини по лицето, едното му око било много зачервено, в областта на устата също имал рана. Оплаквал се от главоболие. Ищецът излязъл в болничен за около 10-15 дни. На свидетелят му направило впечатление, че Г., който поначало бил общителен, след инцидента не приказвал много, не общувал с колегите си, след като се върнал на работа се затворил в себе си, имало коренна промяна в поведението му.Два месеца след случилото се ищецът напуснал работата си като охранител.

Свидетелят М.И.И., приятел на ищеца, установява, че за инцидента разбрал от него, а именно, че докато бил на работа направил забележка на някакви момчета, които карали кола и въртели гуми. Те му”налетели” на бой и едното от тях му нанесло удар в лицето от който му причерняло. Известно време след това ищецът не си спомнял нищо. На следващия ден след случилото се двамата се видели, тъй като имали да вършат обща работа – да шпакловат. Свидетелят забелязал голямата синина на окото на ищеца. През следващите дни той се оплаквал, че го боли ударената част от лицето. На свидетелят му направило впечатление, че ищецът след този случай станал мълчалив и по-свит. За около седмица синината на окото му избледняла, но не изчезнала напълно.   

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил иск за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал.1 т.1 пр.1 и т.12, вр чл. 130, ал.2 НК – причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения и по хулигански подбуди, за което е осъден по АНД№***/2016г. по описа на РРС. На обезщетяване подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая причинената от ответника лека телесна повреда – описаните по-горе увреждания.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно  това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Решението на наказателния съд за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК се ползва с последиците на присъда, поради което в настоящото производство следва да се приемат за безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размера на настъпилите вреди за ищеца от деянието на ответника, който подлежи на доказване в настоящото производство.

Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства по случая. С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че в резултат от деянието на ответника, ищецът е изпитал не само физическа болка, страдание и дискомфорт в областта на главата, които са били по-силни непосредствено след нанесения му удар и са отшумели за период от около две седмици до месец, а и неудобство, дискомфорт и унижение от нанесения му удар в лицето пред колеги и свидетели и то при опит да изпълни служебните си задължения по охрана на обществения ред около сградата на МОЛ- Русе. Видно от свидетелските показания, след инцидента поведението на ищецът се променило, той станал по-мълчалив, свит и необщителен. Съобразявайки естеството на нараняването, времето за възстановяване, причинените неудобства, както във физически, така и морален аспект, съдът намира, че справедливото обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от ищеца, болки, страдание, дискомфорт и унижение следствие увреждането е в размер на 1800лв.

Ответникът не е доказал възражението си, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Дори липсват и твърдения, които след доказване да обосноват такъв извод. Не се установяват действия от страна на ищеца, с които да е провокирал ответникът. Направената забележка за непристойното поведение на последния не е укоримо поведение, а точно обратното. В случая, дори служебните задължения на ищеца са налагали той да вземе отношение към поведението на ответника и придружителите му. Временното обезобразяване на лицето на ищеца безспорно му е създало дискомфорт и притеснение, независимо дали ще е на работа или в болничен. По тази причина възражението на ответника, че при ползване на болничен ищецът би си спестил неудобства, физически и психически не би могло да бъде прието за основателно.

По изложените съображения предявеният иск в частта за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1800лв., а до пълния предявен размер от 2000лв. отхвърлен като неоснователен.

         Ищецът е претендирал и присъждането на имуществени вреди, причинени му от престъпното деяние на ответника, в размер на 20лв., стойността на услугата за съдебномедицинско освидетелстване. В тази част исковата претенция не е оспорена и същата следва да бъде уважена изцяло.

         С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска или 450лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед обстоятелството, че последното не надвишава значително минималния размер на дължимото за настоящото производство съобразно Наредба №1/2004г. на ВАС, което е 370лв., както и това, че по делото са проведени две съдебни заседание, второто наложило се за разпит на свидетел на ответника, чиито явяване той не е осигурил, настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК не следва да бъде уважено.

         Ответникът не е представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива не са му дължими.

         На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Русенския районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 72лв.

Мотивиран така, Русенският районен съд

                                

 

Р    Е   Ш   И :

 

 

ОСЪЖДА И.В.В. ЕГН********** с адрес ***, да заплати на Г.Т.Т. ЕГН**********, със съдебен адрес ***, офис 17, адв. Н. Б., сумата от 20лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата от 1800 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане – причинена на 19.06.2015г. в гр. Русе лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, ведно със законната лихва върху двете суми считано от 19.06.2015г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 1800лв. до пълния предявен размер от 2 000лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА И.В.В. ЕГН********** да заплати на Г.Т.Т. ЕГН********** сумата от 450лв., разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА И.В.В. ЕГН********** с адрес ***, да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 72лв. за държавна такса по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: