Р Е Ш Е Н И Е

№ 1186

Гр.Русе, 07.10.2016г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

      

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3465 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

А.Х.Д. заявява, че е била в трудово правоотношение с "Лайтс” ООД, основано на договор №310/09.12.2015г., по силата на който заемала длъжността „продавач - консултант”, с място на работа – магазин в гр.Русе, бул.”Цар Освободител”№22Е, с месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит и стаж – 0.6% от ОТВ, платими до 30-то число на месеца, следващ този, за който е начислено.

Със заповед от 08.04.2016г. трудовият договор бил прекратен по инициатива на работодателя, считано от 09.04.2016г.

Ищцата твърди, че за времето, през което е изпълнявала трудовите си задължения, ответникът не и е изплатил дължимото възнаграждение за месеците февруари, март и април 2016г., както и обезщетение по чл.224 КТ, за неизползван 5 дни платен годишен отпуск за 2016г. в размер на 120 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Лайтс” ООД, ЕИК 104000194, със седалище и адрес на управление – гр.Велико Търново, Западна промишлена зона, ул.”Никола Габровски”№79, представлявано от управителя А.М.М. да й заплати сумите:

450 лева – трудово възнаграждение за м.февруари 2016г.

450 лева – трудово възнаграждение за м.март 2016г.;

150 лева – трудово възнаграждение за м.април 2016г.;

120 лева – обезщетение за  5 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.06.2016г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените по делото разноски

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът "Лайтс” ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Заявява, че всеки от продавач – консултантите в търговския обект отчитал ежедневно оборота от работната си смяна. В края на м.февруари 2016г. и през м.март 2016г. ищцата заявила, че ще вземе трудовото си възнаграждение от дневния оборот на магазина.

Ответникът твърди, че със знанието на управителя, който одобрил дневните отчети, А.Д. получила 800 лева, както следва: 200 лева аванс – на 29.02.2016г.; 50 лева – на 03.03.2016г.; 350 лева – на 18.03.2016г.; 200 лева – на 31.03.2016г.

При прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата отказала да подпише ведомостта за заплати за м.февруари и м.март 2016г.

През м.май 2016г. работодателят уведомил служителя, че следва да се яви, за да получи остатъка от дължимото трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

Ответникът поддържа, че трудовото възнаграждение се изплаща в нетен размер, след приспадане на осигурителните вноски и данъци, които работодателят е длъжен да внесе по сметка на НАП. В тази връзка пояснява, че за исковия период задълженията към НАП са погасени и начисленото нетно трудово възнаграждение е в размер на: 404.72 лева за м.февруари 2016г.; 416.58 лева за м.март 2016г.; 288.32 лева – трудово възнаграждение за м.април, ведно с обезщетение по чл.224 КТ, т.е. общо 1109.60 лева. Счита, че след като А.Д. е получила от касата на дружеството 800 лева аванс, дължимото нетно трудово възнаграждение за м.април 2016г. и обезщетението по чл.224 КТ са в общ размер 309.62 лева.

Оспорва претенцията за обезщетение за забава върху дължимите суми, с мотива, че работникът не се е явил своевременно да получи трудовото си възнаграждение. Твърди, че с поведението си не е дал повод за предявяване на обективно съединените искове, поради което приема, че не дължи направените от ищцата разноски по делото.

            Съобразявайки събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №310/09.12.2015г., по силата на който А.Д. заемала в „Лайтс” ООД длъжността „продавач - консултант”, с място на работа – магазин в гр.Русе, бул.”Цар Освободител”№22Е, с месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит и стаж – 0.6% от ОТВ, платими до 30-то число на месеца, следващ този, за който е начислено.

Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено през м.април 2016г.

С показанията на С. С. М. се установява, че със знанието и съгласието на работодателя, продавач - консултантите в магазина получавали авансово част от трудовото си възнаграждение, отразявайки получените суми в тетрадката за дневния оборот. Свидетелката описва реда, по който е отчитан оборота и обстоятелствата, отразявани в тетрадката. Твърди, че ищцата е искала разрешение от управителя и получавала аванс, който вписвала в тетрадката. Пояснява, че ведомостите за заплати са предоставяни за подпис на служителите няколко дни след реално изплащане на остатъка от месечното възнаграждение. Сочи, че една от двете и колежки - "А." или "Дарина" отказала да подпише ведомостта за заплати. Поддържа, че не е имало случай в който ответникът да забави или да не изплати трудовото възнаграждение на служител.

В подкрепа на данните, изложени от свидетеля са представените от ответната страна заверени преписи от тетрадка за дневния оборот, според която ищцата е получавала аванс, както следва на: 24.02.2016г. - 200 лева; на 03.03.2016г. - 50 лева; на 18.03.2016г. - 420 лева (350 лева заплата + 70 лева бонус); на 31.03.2016г. - 200 лева.

С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. След извършена проверка в счетоводството на ответното дружество и материалите по делото, вещото лице е установило, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения за процесния период са в нетен размер, както следва: 942.72 лева - ТВ за времето от м.февруари 2016г. до 08.04.2016г. и 166.90 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Експертът е констатирал с получените от А.Д. суми от оборота на магазина се покрива, част от задължението на ответника, като остатъка: 21.30 лева ТВ за м.март 2016г.; 121.42 лева - ТВ за м.април 2016г. и 166.90 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ не е погасен до настоящия момент.

В о.с.з., по искане на ищеца е допуснато изменение на претенциите, съобразно заключението на приетата по делото експертиза, като претенциите по чл.245 КТ се считат предявени за сумите: 404.72 лева - НТВ за м.февруари 2016г.; 416.60 лева - НТВ за м.март 2016г. и 121.42 лева - НТВ за м.април 2016г., искът по чл.224, ал.1 КТ за 166.90 лева.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени искове по чл.245 и чл.224, ал.1 и чл.262 КТ.

По иска с правно основание чл.245 КТ:

Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя по трудово правоотношение да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Нормата на чл.245 от КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната лихва.

При изясняване спора от фактическа страна, който в случая се свежда до размера на дължимото за процесния период трудово възнаграждение, съдът съобрази показанията на св.Мирчева и заключението на съдебно – икономическата експертиза, с които се установява, че за периода м.февруари 2016г. – м.април 2016г. на ищцата е начислено нетно трудово възнаграждение в общ размер 942.72 лева, част от което - 800 лева е получено от оборота на магазина.

Налице е нормативна уредба по отношение мястото, сроковете и начина на изплащане на трудовото възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ изпълнението на произтичащото от трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомост, разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора, че е получил нещо от посоченото в разписката лице. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, не се изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, какъвто в случая е водената от служителите тетрадка за отчитане на оборота. В тази тетрадка се съдържат отбелязвания за суми, които А.Д. е получила като аванс и вписала лично (факт, който не се оспорва от ищцовата страна). Тези документи могат да се приравнят на разписка по смисъла, вложен от законодателя в посочената правна норма.

Предвид изложеното съдът счита, че претенцията като основателна следва да се уважи в размер на: 21.30 лева НТВ за м.март 2016г. и 121.42 лева - НТВ за м.април 2016г., а в останалата част, като недоказана, следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 224,ал.1 КТ:

Съгласно посочената правна норма, при прекратяване на трудовото правоотношение за работника/служителя възниква правото да претендира парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Безспорно е, че за времето от 01.01.2016г. до 08.04.2016г. страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ. След извършена проверка в счетоводството на ответното дружество, експертът е установил неизползвания от А.Д. платен годишен отпуск – 8 дни и е изчислил дължимото обезщетение – 166.90 лева (нетен размер), което е идентично с претендираното от ищеца.

По разноските:

Ответникът твърди, но не е установил по безспорен начин, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска, с оглед което съдът счита, че не следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.

С оглед изхода на спора, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Молителката е заплатила възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева. Съобразно уважената част от претенцията, следва да й бъде присъдена сумата 83.71 лева.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, а съразмерно с отхвърлената част от претенцията следва да му се присъдят разноски в размер на 108.14 лева.

По компенсация между двете вземания, ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 24.43 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС: 41.85 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – държавна такса.

            Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Лайтс” ООД, ЕИК 104000194, със седалище и адрес на управление – гр.Велико Търново, Западна промишлена зона, ул.”Никола Габровски”№79, представлявано от управителя А.М.М. да заплати на А.Х.Д., ЕГН ********** сумите:

21.30 лева - НТВ за м.март 2016г.;

121.42 лева - НТВ за м.април 2016г.;

166.90  лева – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ (нетен размер) за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.06.2016г. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА А.Х.Д., ЕГН ********** да заплати на „Лайтс” ООД, ЕИК 104000194 разноски по компенсация в размер на 24.43 лева.

ОСЪЖДА „Лайтс” ООД, ЕИК 104000194 да заплати по сметка на РРС: 41.85 лева – възнаграждение на вещо лице и 100 лева – държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: