Р Е Ш Е Н И Е

№ 1560

гр. Русе, 12.12.2016 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

      

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3229 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че Е.Й.Д. е потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №03000400060, находящ се в гр.Р. ул.”А. В.”№....., бл.”М.”, вх...., ет..........

Заявява, че ответникът не е заплатил стойността на ползваната в периода 24.12.2014г. – 21.04.2015г. топлинна енергия, визирана в 4 фактури, на обща стойност 152.82 лева. Счита, че потребителят дължи 8.35 лева - лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 01.12.2015г.

За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу Е.Й.Д. за претендираните главница, лихви и разноски. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на сумите.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установени, че Е.Й.Д., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК 117005106 със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. сумите: 152.82 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 фактури за периода 24.12.2014г. – 21.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2015г. до окончателното й изплащане; 8.35 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 01.12.2015г.

Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.

В срока по чл.131 от ГПК Е.Й.Д. не е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Присъединяването на ЖБ ”М.” към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор №233/28.10.1998г.

Въз основа на договор №74/23.07.2002г., „Дикей - Л” ООД приело да извършва услугата „топлинно счетоводство” и индивидуално отчитане на разходите за отопление за всеки ползвател в бл.”Мизия”.

На 26.08.1998г., Е.Й.Д. депозирала заявление с искане, да бъде изключена инсталацията за отопление в жилището й, находящо се в бл.”Мизия”, вх.А, ет.3.

През м.август 1999г. собствениците на самостоятелни обекти в бл.”Мизия” подали молба за изключване радиаторите на стълбището в етажната собственост.

С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.

За периода 24.12.2014г. – 21.04.2015г. „Топлофикация Русе” ЕАД начислило на ответника сумата 152.82 лева, визирана в 4 фактури за доставена топлоенергия.

Във връзка с депозирано от „Топлофикация Русе” ЕАД заявление, по частно гражданско дело №7261/2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу Е.Й.Д. за сумите: 152.82 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 фактури за периода 24.12.2014г. – 21.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2015г. до окончателното й изплащане; 8.35 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 01.12.2015г.; 25 лева – разноски и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок, длъжникът оспорил задължението по реда на чл.414 от ГПК. На 02.06.2016г., в срока по чл.415 от ГПК, кредиторът предявил иск, относно вземането си, съгласно дадените от съда указания.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК.

            Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

            Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 06.06.2016г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

            Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №7261/2015г. по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.

            По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 375 лева – заплатена държавна такса и  възнаграждение за процесуално представителство.

            Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 325 лева – разноски по ЧГД №7261/2015г. по описа на РРС.

            Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Е.Й.Д., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК 117005106 със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. сумите: 152.82 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 фактури за периода 24.12.2014г. – 21.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2015г. до окончателното й изплащане; 8.35 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 01.12.2015г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №4407/03.12.2015г., издадена по гражданско дело №7261/2015г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Е.Й.Д., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – РУСЕ” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 375 лева  – разноски по делото.

            ОСЪЖДА Е.Й.Д., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – РУСЕ” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 325 лева  – разноски по ЧГД №7261/2015г. по описа на РРС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: