Р Е Ш Е Н И Е

№ 1302

гр. Русе, 19.10.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на втори октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:    

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3704 по описа за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Адв.Д.К., пълномощник на ПК „Защита” заявява, че Н.И.Х. е била в трудово правоотношение с кооперацията, основано на договор от 01.05.2009г., по силата на който, заемала длъжността „касиер – счетоводител”. В изпълнение на трудовите си задължения служителят следвало да: приема, съхранява и предава  парични средства; извършва касови операции; води касовата книга; проверява фактическата наличност на паричните суми с касовия остатък и ежедневно да приключва  касовата наличност. Ответникът отговарял и за съхраняваните в касата на ПК „Защита” парични средства и единствено той притежавал ключ за нея, получен на 14.05.2009г. с приемо – предавателен протокол от същата дата.

Със заповед №77/02.05.2012г., председателя на ЦКС разпоредил да се извърши финансова ревизия на кооперацията, обхващаща финансово – стопанската дейност в периода 01.12.2008г. – 31.03.2012г. Ревизията приключила на 22.05.2013г. с ревизионен доклад, в който било отразено, че е установена липса на парични средства от касата, в размер на 21 638.63 лева. Изготвеният, при проверката на касовата наличност, протокол бил подписан от Н.Х., която писмено декларирала, че ще възстанови липсата до 01.06.2012г. В заключение към ревизионния доклад, съобразявайки възраженията на касиера, финансовия ревизор потвърдил констатираната липса на парични средства.

Във връзка с извършените нарушения, трудовото правоотношение с Н.Х. било прекратено, считано от 08.06.2012г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба, ответникът не е възстановил липсващата сума.

Ищецът излага съображения досежно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 КТ, с оглед което моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.И.Х. да заплати на Потребителна кооперация „Защита”, с ЕИК 117048837 със седалище и адрес на управление – гр.Глоджево, общ.Ветово, обл.Русе, ул.”Димитър Благоев”№46, представлявана от председателя Х. С.Д. сумата 21 638.63 лева – липса на пари, установена с ревизионен доклад с вх.№6079 от 22.05.2012г. на ГД „Финансов контрол” при ЦКС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2014г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, Н.Х. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения свързани с неоснователността на ищцовите претенции. Оспорва твърденията, изложени в ревизионния доклад. Заявява, че достъп до касата е имал и председателя на кооперацията. Сочи, че образуваното срещу нея наказателно производство било прекратено. Твърди, че е изготвила приложената към исковата молба декларация под диктовката на полицейски служител, по повод което подала жалба до полицията в гр.Ветово.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор от 01.05.2009г., по силата на който Н.И.Х., заемала длъжността „к. – с.” в ПК „Защита” – гр.Глоджево, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лева.

Въз основа на заповед №77/02.05.2012г. в периода 10.05.2012г. – 23.05.2012г. е извършена ревизия на кооперацията, обхващаща финансово – стопанската дейност за времето от 01.12.2008г. до 31.03.2012г. Според доклад №6079/22.05.2012г., в хода на ревизията е установена липса на парични средства от касата, в размер на 21 638.63 лева. Изготвеният, при проверката на касовата наличност, протокол е подписан от Н.Х., която в писмена декларация заявила, че ще възстанови липсата до 01.06.2012г. На 23.05.2012г. служителят се запознал със съдържанието на ревизионния доклад и в предоставения двуседмичен срок депозирал възражение. Съобразявайки доводите на касиера, финансовия ревизор изготвил „Заключение” с което потвърдил констатациите от ревизията свързани с установената липса на парични средства.

Със заповед №39/08.06.2012г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. На същата дата, въз основа на заповед №40, ответникът предал наличните в касата парични средства.

Н.Х. е представила преписи от определение №64/30.01.2014г., постановено по ЧНД №158/2014г. по описа на РРС и определение №84/09.03.2014г., постановено по ВЧНД №141/2014г. по описа на РОС, с които образуваното срещу нея ДП №477/2012г. по описа на РРС за извършено престъпление по чл.202, ал.2, вр.чл.201 НК е прекратено, поради недоказаност на обвинението.

За установяване твърденията на страните, в хода на производството са допуснати гласни доказателства.

Свидетелите на ищцовата страна изнасят данни относно вида, естеството и съдържанието на трудовата функция за длъжността, заемана от Н.Х. и начина, по който последната изпълнявала вменените й задължения.

Г.К. заявява, че в периода 1987г. – м.май 2009г. заемала длъжността „..............................” в ПК „Защита”. Пояснява, че в изпълнение на трудовите си задължения, приемала, дължимите от наемателите и клиентите на кооперацията суми; издавала ПКО и РКО, които освен касиера, подписвал и председателя; изплащала заплати по ведомост; редовно  приключвала касовата книга; описвала ПКО и РКО всекидневно и вписвала хронологично номерата им; всеки ден сравнявала наличността по касовата книга и касовия журнал. В касата не съхранявала повече от 1000 лева и когато наличността надвишавала посочена стойност, внасяла парите в банка, по разплащателна сметка на кооперацията. Твърди, че никога не е давала пари от касата без съответния разходен документ и в кооперацията не е имало такава практика. Поддържа, че председателя – Х. Д.никога не и е нареждал да дава пари от касата безотчетно. Сочи, че за стаята на касиера единствено тя е имала ключ и никой освен нея не е имал достъп до паричните средства. След като ответницата била назначена на длъжността „...................................”, в период от две седмици свидетелката я въвеждала в работата – обяснила какви са задълженията й; как да води касовата книга; уведомила я, че следва да издава ПКО и РКО, касови бележки, квитанции и фактури, за съответните счетоводни операции; редът, по който трябва да борави с парите в касата. В присъствието на комисия й предала наличността и ключа от касата. Във връзка със задълженията на касиера, пояснява, че за длъжността не и е била представяна длъжностна характеристика. Когато постъпила в кооперацията, главния счетоводител разпределил журналите и работата, като възложил на счетоводителя да води касовия журнал, а касиера – касовата книга. По този начин се осъществявал взаимен контрол. В тази насока са и показанията на Г.Я. (член на УС на ПК „Защита”), който допълва, че ответницата признала присвояването на касова наличност и заявила готовност да възстанови липсата в срок от две седмици. Заявява, че не му е известно да са давани пари от касата на кооперацията на трети лица без да е издаван РКО.

А.О.С. (бивш счетоводител на ПК „Защита”) описва функциите, които е изпълнявала в кооперацията, редът в счетоводството и обстоятелства, свързани с въвеждане на Н.Х. в работата. Фактите, които разкрива са идентични с изнесеното от Г.К. и Г. Начев. Поддържа, че докато е била материално отговорно лице не са били предоставяни средства от касата без РКО. При съставяне, касиера, председателя и лицето, което получава съответните суми подписвали документа. По повод извършената през 2012г. ревизия заявява, че по настояване на финансовия ревизор помогнала на Н.Х. да оформи счетоводните документи. Установила, че касовата книга не е водена редовно; всички документи се намирали в найлонови джобчета; след 2009г. – 2010г. първичните счетоводни документи не били описани и се съхранявали в секцията и бюрото на ответницата; оказало се, че има голямо касово салдо. По време на ревизията Н.Х. изготвила приходните ордери към фактурите на наемателите, за които имало издадени касови бележки. Свидетелката твърди, че единствено касиера разполагал с ключ за касата, а резервния ключ се съхранявал в самата каса. Поддържа, че председателят не е имал достъп до паричните средства и никога не е нареждал да се дават пари без документи. Когато самият той получавал пари, касиерът издавал РКО, а впоследствие осчетоводявал разходите на база представените  документи за платени сметки, като разликата от предоставените парични средства внасял с ПКО. А.С. заявява, че когато Н.Х. започнала работа и обяснила подробно как трябва да води касовата книга, как да борави с касовия апарат; как да засича касовата книга и касовия журнал. Уведомила я, че фактически тя отговаря за парите на кооперацията и за всеки приход или разход трябва да издава документ. Въпреки, че предложила помощта си, ответницата никога не се обърнала към нея за съдействие във връзка с работата.

П.А.Н. (наемател на помещение в административната сграда на кооперацията) твърди, че всеки месец заплаща наемната вноска в брой, в касата на кооперацията. За извършеното плащане подписвала касов ордер и получава фактура с касова бележка.

Ч.Х. М. (братовчедка на ответницата) твърди, че в нейно присъствие, Н.Х. извадила „някъде из под бюрото” пари, които предала на „Х.”, но не издала никакъв документ. Ответницата й обяснила, че не издава документ, защото „така й наредил председателя”.  Свидетелката заявява, че не е чувала председателя да нарежда на Н.Х. да дава безотчетно средства и не го е виждала да взема пари от касата.

С показанията на З. Д. се установява, че през 2010г. във връзка с извършени строителни услуги, председателят на кооперацията му изплатил уговореното възнаграждение, но не изготвил документ при предаване на парите.

По искане на ищцовата страна е възложена и приета съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. Вещото лице е посочило основните задължения на лицата заемащи длъжността касиер – счетоводител с код по националния класификатор – 41212003, а именно: приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа; извършва касови операции по предварително оформени от нея или упълномощени лица приходно – разходни документи; води касова книга по форма и ред, установени с вътрешни разпоредби за счетоводната документация;  проверява фактическата наличност на паричните суми и ценни книжа с касовия остатък; ежедневно приключва касовата отчетност; предава и получава оформени документи, парични средства и ценни книжа, обслужващи финансови институции; отговаря за съхраняваните в касата парични средства и ценни книжа; носи отговорност за настъпили вреди за изразходвани парични средства срещу неоформени в съответствие с изискванията първични документи; отговаря за получаването, съхранението и разходването на паричните средства. Експертът е констатирал, че Н.Х. е допуснала следните нарушения при водене на касовата отчетност:

- на част от приходните и разходните касови ордери не е вписала част от задължителните реквизити: номер, дата, основание, подпис на съставител, касиер и ръководител;

- не е приключвала ежедневно касовата книга; не е описвала наличните парични средства по копюри за датите към които касата е била приключвана;

- не е извършвала годишна инвентаризация;

- при сверяване на оборота по касовия апарат и касовите книги е установена разлика.

В приложенията към заключението е описано движението на паричните средства през процесния период, съставен е подробен опис на всички счетоводни документи и е констатирана липса в размер на 21 638.63 лева според касовата книга, а според изследваните счетоводни документи - 22 867.23 лева. Установено е, че част от ПКО не са подписани, но са издадени въз основа на налични фактури.

В о.с.з. експертът пояснява, че кооперацията не е имала разплащания по банков път и целия приход в периода 2009г. – 2012г. се е отчитал от касовия апарат, който би трябвало да е идентичен с прихода по касовата книга. Сочи, че на 17.05.2012г. по касов апарат е регистриран приход в размер на 439.70 лева, която сума не е вписана в касовата книга на посочената дата, а същият ден наличността в касата е била 176 лева.

От заключението на приетата по делото съдебно – графологична експертиза е видно, че част от ПКО за процесния период не са изготвени от Н.Х.. В о.с.з. ответницата заявява, че всички ПКО са били изготвени по време на ревизията и са били подписани от нея.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.211, вр.чл.207, ал.1, т.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата или от деня на откриването й. За да е налице основание за реализиране на пълната имуществена отговорност при условията на посочената норма е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки:

1. трудово правоотношение, част от съдържанието на което включва задължение на работника да борави с имуществото на работодателя, да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Това правоотношение да съществува към датата на причиняване на щетата, а ако този момент не може да бъде установен - към датата на нейното откриване;

2. причинена вреда в резултат на липса, т.е. несъответствие между действително предоставеното за съхранение, разходване или отчитане имущество и наличното такова, причината за което не може да бъде установена, като липсата следва да бъде установена със счетоводни документи;

3. вредата да е причинена при или по повод изпълнение на трудовите задължения.

От приложените по делото трудов договор и заповед №39/08.06.2012г. е видно, че в периода 01.05.2009г. - 08.06.2012г., Н.Х. е заемала  длъжността "............................." в ПК "Защита". Предвид характера на трудовата функция, съдът приема, че ответницата е била материално отговорно лице, отчетник по смисъла на чл.207 КТ, респективно носи отговорност в случай на установяване липса на поверените й материални и парични ценности. Придобиване качеството "отчетник" не зависи от вписването му в длъжностната характеристика. Такава може и да не е издадена, тъй като наличието й не е условие за валидността на трудовото правоотношение. Достатъчно е в изпълнение на длъжността, която работникът заема по трудов договор, да извършва действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване и отчитане на материални ценности. (в този см. Решение №493/23.11.2011г. по ГД №586/2011г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК). За установяване качеството "отчетник" от значение са както доказателствата за възложените по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществяваната от работника или служителя отчетническа дейност. В случая е безспорно, че задълженията на служителя: приемане, съхраняване и предаване на парични средства; извършване на касови операции; оформяне на приходно - разходни документи и т.н. характеризират заеманата длъжност като отчетническа.

Следващата предпоставка за ангажиране на пълната имуществена отчетническа отговорност е наличие на липса, т.е. състояние на неотчетност с неустановен произход. Не се спори, че при извършената в периода 10.05.2012г. – 23.05.2012г.  ревизия на кооперацията, обхващаща финансово – стопанската дейност за времето от 01.12.2008г. до 31.03.2012г. е констатирана липса на парични средства от касата на кооперацията в размер на 21 638.63 лева. Това обстоятелство е удостоверено с ревизионен доклад  №6079/22.05.2012г., по повод който Н.Х. е изготвила декларация, в която заявява, че ще възстанови липсата в срок до 01.06.2012г. Доколкото това писмено доказателство отразява неизгоден за последната факт, разполага с материална доказателствена сила против нея. Констатациите на проверяващия орган са идентични с тези на вещото лице, представило заключение по назначената счетоводна експертиза.

Недоказани останаха твърденията, че председателят на кооперацията е имал достъп до касата и по негово устно нареждане, Н.Х. безотчетно е предоставяла средства на трети лица. В показанията на А.С. се споменава, че е имало два ключа за касата, единият от които държал касиера, а втория се намирал в самата каса. Изложеното води до извод, че единствено ответницата би могла да осигури достъп на трето лице до касата. Като служител който носи отговорност за поверените му материални ценности е следвало да съхранява паричните средства и при оборота с тях да оформя съответните приходно - разходни документи. Без значение е в случая, кой е изписал текста в ПКО и РКО, тъй като същите са изготвени едва в хода на ревизията, въз основа на първични счетоводни документи и частичните отбелязвания в касовата книга.

Съдът намира за неоснователни наведените доводи, относно изключване отговорността на ответницата за липсата, предвид изхода на ДП №477/2012г. Липсата е юридическо понятие за щета, което се гради върху презумпцията за причиняването й от отчетника и представлява специфичен за отчетническата отговорност състав на увреждане. В доктрината и съдебната практика подробно е изяснен нейния характера - недостиг, недоимък в касата, състояние на неотчетност. Характерно за този недостиг е неустановения му произход, невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност. Приема се, че ако причината за това състояние се изясни, то съставът на увреждането няма да представлява липса. Възможно е да бъде присвояване от съответния служител, като в този случай ще бъде ангажирана и наказателната отговорност на последния. Може да се установи, че липсата се дължи на действия на трети лица, което ще изключи отчетническата отговорност, защото ще отпадне неустановеността на причината за вредата, като съществен елемент от фактическия състав на липсата. Фактическият състав на липсата се изгражда върху презумпцията за причиняване недостига от отчетника, на когото са поверени липсващите парични средства или други ценности. Тази презумпция, съгласно чл.154, ал.2 ГПК, обръща доказателствената тежест в процеса и отчетника следва да докаже, че не е причинил щетата. В този смисъл, ако се установи, че вредата е причинена от трето лице, то това би освободило отчетника от отговорност. Това е така, защото самата отчетническа отговорност има обезпечителен характер - отчетника ще отговаря винаги, освен ако по надлежен ред - с присъда или решение на наказателния съд или с решение на гражданския съд по иск за установяване на престъпно обстоятелство, бъде установено, че липсата се дължи на престъпно посегателство на трето лице. В конкретния случай, ДП №477/2012г. е образувано срещу ответницата за престъпление по чл.202, ал.2, вр.чл.201 НК. Същото е прекратено поради недоказаност на обвинението. Не е установено по надлежния ред, че липсата се дължи на престъпно посегателство на трето лице. Следва да се отбележи, че според ППВС №2/29.09.1977г., т.3 е допустимо да се иска отмяна на влязло в сила решение, в случаите когато е уважен иск срещу материално отговорно лице за липси на поверените му стоково-материални ценности и след влизане на решението в сила, с влязла в сила присъда трето лице бъде признато за виновно за кражба или присвояване на всички или на част от липсващите ценности, т.е. изрично е предвидена възможността от успоредно протичане на гражданско производство по реализиране на отчетническата отговорност и наказателно производство за същите вреди.

Предвид липсата на обстоятелства, които изключват имуществената отговорност на ответницата, предявения иск по чл.207, ал.1, т.2, вр.чл.211 КТ следва да бъде уважен в пълен размер.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 2573.55 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОСЪЖДА Н.И.Х., ЕГН **********, на основание чл.207, ал.1, т.2, вр.чл.211 КТ да заплати на Потребителна кооперация „Защита”, с ЕИК 117048837 със седалище и адрес на управление – гр.Глоджево, общ.Ветово, обл.Русе, ул.”Димитър Благоев”№46, представлявана от председателя Г.И.Я. сумата 21 638.63 лева – липса на пари, установена с ревизионен доклад с вх.№6079 от 22.05.2012г. на ГД „Финансов контрол” при ЦКС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2014г. до окончателното й изплащане, както и 2573.55 лева - направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: