Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1433

гр. Русе,  09.11. 2015 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,       II-ри  гр.състав        в публично заседание на   27-ми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                      Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ         

 

          при секретаря  Т.П.    и   в   присъствието на прокурора…………………….. като разгледа докладваното от съдията  гр. дело 3682 по описа за 2014 год. за да се произнесе съобрази:

          Производството по делото е за делба, във фазата по извършването й.

          С влязло в сила решение № 1446/13.10.2014г. по настоящето дело, съдът е допуснал до делба между П.Й.А. и А.З.А.  следния недвижим имот: Апартамент „IV-А9”, находящ се на четвъртия /трети жилищен/ етаж в масивна жилищна сграда с административен адрес гр. Русе, общ. Русе, обл. Русенска, ул. К.н И... и ул. П. С..., състоящ се от дневна, кухня, спалня, кабинет, коридор, баня, тоалетна и две тераси, със застроена площ от 109.15 кв.м., а с включени общи части в сградата с площ от 128.30 кв.м., а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда на Служба но геодезия, картография и кадастър- гр. Русе, същият представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.593.3.19, с адрес гр. Русе, ул. К. И..., вх.., ет.. ап..., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект попада в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.593, с предназначение на обекта жилище, апартамент, с площ по документ 109.15 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж 63427.2.593.3.20, под обекта 63427.2.593.3.15 и над обекта 63427.2.593.3.23, и 63427.2.593.3.24, заедно с прилежащото избено помещение № 10, с площ от 3.27 кв.м., а с включени общи части от сградата с площ от 3.46 кв.м., при граници коридор, изба № 9, изба №13 и изба №11, заедно с 19.15 кв.м. в идеални части от общите части на сградата, заедно с 27.42 кв.м. в идеални части от дворното място, представляващо съгласно скицата на СГКК - гр. Русе, поземлен имот с идентификатор 63427.2.593, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № Р Д-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият от 827.00 кв.м., с адрес гр. Русе, ул. Константин Иречек № 8, с предназначение на територията -урбанизирана, и начин на трайно ползване - високо застрояване /над 15м/, стар идентификатор - квартал 93, парцел  IV-593, при съседи 63427.2.50, 63427.2.592, 63427.2.591, 63427.2.5951, 63427.2.46, 63427.2.594,  при равни права. 

          По делото е прието експертно заключение, видно от което допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем съобразно строителните правила и норми и има пазарна стойност 121 600.00 лв., като съобразно правата на страните  стойността на дялът на всяка една от тях възлиза на по 60800.00 лв. Съдът като взе предвид местонахождението на имота, вида на същия, инфраструктурното му положение намира посочената от експерта оценка за съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща действителната стойност на имота.

          Не е направено искане за възлагане на имота в дял, не са налице и предпоставките за поставяне в дял на имота, тъй като е единствен недвижим такъв, т.е. няма друг имот за реално уравнение. Изводът е, че имотът на основание чл.348 ГПК следва да се изнесе на публична продан, като всеки от съделителите следва да се удовлетвори от продажната цена съобразно правата си.

          Във втората фаза на делбеното производство П.Й.А. е предявила срещу другия съделител претенции по сметките. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от процесуално легитимирана страна, свързан е със съсобствеността, чието прекратяване се иска, поради което е допустим.

          А. твърди следното: Процесният недвижим имот бил придобит в съсобственост от съделителите при равни права, чрез покупка за сумата от 44542.65 евро, от които в деня на сделката продавача бил получил от П.А. сумата от 6542.65 евро, а остатъка в размер на 38000.00 евро бил изплатен от купувачите на продавача със заемни средства от „Банка ДСК" ЕАД, получени по силата на договор за ипотечен кредит № 4258 от 11.10.2010г., в който съделителите са съдлъжници, а за обезпечаването му е вписана законна ипотека върху имота. За закупуването на имота А. била сключила договор за посредничество при покупка на недвижим имот с „Триада Груп" ЕООД, по силата на който е заплатила възнаграждение на посредника в размер на 1565.00 лв. Освен заплатената при сключване на сделката част от цената в размер на 6542.65 евро, съделителката А. била погасявала еднолично всички задължения по договора за ипотечен кредит № 4258 от 11.10.2010г., с помощта на който е заплатена останалата част от цената на процесния недвижим имот, от момента на неговото сключване до настоящия момент, като заплатената от нея сума по договора за кредит е общо в размер на 17110.29 евро, който факт се установявал от удостоверение с рег. № 07-20-01937/23.09.2015г и приложеното към него извлечение за периода от 01.10.2010г до 08.09.2015г. Към настоящия момент А. била заплатила самостоятелно сумата от 23652.94 евро за закупуването на процесния недвижим имот, като другият съсобственик не бил заплащал нищо. За въвеждането в експлоатация на делбения имот А. била закупила необходимите материали, организирала и заплатила необходимите довършителни работи, като към настоящия момент разполагала с доказателства само за закупените и вложени материали общо на стойност 6366.28 лв., което било видно от фактура № 1685/02.03.2011г., товарителница 22-2563/02.03.2011г. и платежно нареждане за кредитен превод от 02.03.2011г., заедно с операционна бележка за плащане от същата дата, фактура № 7245/05.04.2011г., заедно с фискален бон, фактура № 49878/15.06.2011г., заедно с фискален бон, и гаранционна карта № 98225038, заедно с фискален бон.

          През целия период, в който съделителите са притежавали в режим на съсобственост делбения имот, съделителката П.Й.А. била заплащала премиите за задължителното застраховане на имота, като общо заплатената от нея сума е в размер на 376.95 евро. От момента на придобиване на делбения недвижим имот, той се ползвал лично само от съсобственика А.З.А., поради което съсобственичката П.Й.А. била лишена от възможността да ползва имота. Тъй като А. не е отправила по-рано писмено искане за обезщетяване, считано от датата на предявяване на исковата молба за съдебна делба - 04.06.2014г. А.З.А. й дължал обезщетение за лишаването от ползване в размер на половината от средния пазарен наем за имот с такива характеристики, което към настоящия момент за общо 15 месеца по 200.00 лв. /половината от среден месечен наем от 400.00 лв./, бил в размер на 3000.00 лв. Предвид гореизложеното моли съда да осъди А. да й заплати, както следва: сумата от 12014.95 евро, представляваща 11826.47 евро или половината от платената лично от нея цена общо в размер на 23652.94 евро за придобиването на делбения имот, дължима от другия съделител, заедно със сумата от 188.48 евро - половината от заплатените лично от нея застрахователни премии за имота общо в размер на 376.95 евро, и сумата от 6965.64 лв., представляваща 782.50 лв. - половината от заплатеното лично от нея възнаграждение за посредничество при закупуване на имота, 3183.14 лв. -половината от стойността на заплатените от съделителката материали, които са вложени като подобрения в делбения имот и 3000.00 лв. обезщетение за лишаване от ползването на имота за времето от подаване на исковата молба/04.06.2014г./ до момента на предявяване на претенцията-29.09.2015г.

          От фактическа страна съдът установява следното

          Безспорно е че страните са придобили процесния имот при равни права. В НА за продажба на недвижим имот № 96, том V, н. д. № 756/2010 г. на Русенски нотариус/л.5/  изрично е посочено, че в деня на сделката продавача е получил от купувачката П.Й.А. сумата от 6542.65 евро, като в НА е уговорено, че остатъка от продажната цена в размер на 38000.00 евро ще бъдат изплатени на продавача от купувачите/съделители в настоящето производство/ изцяло със заемни средства от „Банка ДСК”ЕАД. Не се спори и че страните са сключили с посочената банка Договор за ипотечен кредит №4258/11.10.2010г. /л.22/.По силата на този договор  „Банка ДСК”ЕАД е отпуснала на кредитополучателите/страни по делото/ сумата в размер на 38000.00 евро, като кредита е обезпечен с законна ипотека върху процесния делбен имот. От удостоверение с рег. № 07-20-01937/23.09.2015г./л.44/ и приложеното към него извлечение за периода от 01.10.2010г до 08.09.2015г., изх. от Банка ДСК”ЕАД, се установява, че ищцата А. е заплатила по процесния кредит лихви в размер на 11861.10 евро и главница от 5249.19 евро. Посочено е и че по кредита няма вноски, извършени от трети лица.

          От представена фактура 1685/02.03.2011г., товарителница 22-2563/02.03.2011г. и платежно нареждане за кредитен превод от 02.03.2011г., заедно с операционна бележка за плащане от същата дата се установява, че А. е заплатила на 01.03.2011г. сумата от 3706.58 лв. по горната фактура. От фактура № 7245/05.04.2011г., и фискален бон към нея се установява, че П.А. е заплатила на  05.04.2011г. сумата от 2253.62лв. за промишлени стоки подробно описани във фактурата.Ищцата е заплатила и сумата от 9.10лв. по фактура № 49878/15.06.2011г. и сумата от 396.98лв. за закупуване на душ комплект.

          Представени са и 6 броя застрахователни полици, от които се установява, че А. е заплатила общо сумата от 376.95 евро за застраховка „пожар и други щети на имущество”, с място на застраховката-процесния недвижим имот.

          За закупуването на имота П.Й.А. е сключила договор за посредничество при покупка на недвижим имот/л.61/ с „Триада Груп" ЕООД, по силата на който е заплатила възнаграждение на посредника в размер на 1565.00 лв., видно от фактура № 73/16.08.2010г. и фискален бон/л.62/.

          В приетото и неоспорено заключение на вещото лице е посочено, че размера на евентуалния наем за  периода от 04.06.2014г. до 29.09.2015г. на процесния имот би възлизал на сумата от 8690.00лв.

          Разпитани са и двама свидетели. Свидетелят на ищцовата страна И.И. установява, че в процесния имот са извършвани ремонтни дейности за периода м.02-м.10.2011г.Тези дейности представлявали довършване на подове, стени, мазилки.Свидетелят установява, че е помагал на бащата на ищцата за ремонтите, като парите за покупки ги давала А..Свидетелят З.К. /баща на ответника/ твърди, че всички такси по придобиването на имота са заплащани от А.. Твърди и че  материалите за ремонта са закупувани от сина му.

          От правна страна.

          Претенцията на  А. за осъждането на А. да й заплати сумата от 11826.47 евро, представляваща половината от  погасените от съделителката вноски по изтеглен заедно с ответника кредит за закупуване на процесното жилище и половината от заплатената цена при сключване на договора е основателна. По делото безспорно е установено, с влязло в сила решение по настоящето дело, че страните са придобили процесния имот при равни права. Според  чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им.  В случая, не се установява, а и няма наведени твърдения, за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от предвидената в закона. Не се твърди средствата получени по този кредит да са били използвани за други цели освен за придобиването на жилище в режим на обикновенна съсобственост. От представените писмени доказателства/ НА за продажба на недвижим имот № 96, том V, н. д. № 756/2010 г. на Русенски нотариус/л.5/ и удостоверение с рег. № 07-20-01937/23.09.2015г и приложеното към него извлечение за периода от 01.10.2010г до 08.09.2015г./ се установява следното:1. В деня на сделката продавача е получил от купувачката  П.Й.А. сумата от 6542.65 евро и 2. Страните са сключили с „Банка ДСК” Договор за ипотечен кредит №4258/11.10.2010г. /л.22/.По силата на този договор  „Банка ДСК”ЕАД е отпуснала на кредитополучателите/страни по делото/ сумата в размер на 38000.00 евро, като кредита е обезпечен със законна ипотека върху процесния делбен имот. Ищцата А. е заплатила по процесния кредит лихви в размер на 11861.10 евро и главница от 5249.19 евро. Предвид приетите доказателства, следва да бъде приет за основателен и доказан предявения иск до размер от 11826.47 евро. Плащането на отделните вноски по кредита е било извършвано от ищцата в изпълнение на солидарно задължение поето от двамата съделители, поради което съдът намира, че представлява работа предприета и в собствен  интерес на ответника по см. на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, което обуславя извода, че ответника следва да отговаря само до размера на обогатяването му, а именно половината заплатена сума. Ответникът  не сочи писменни доказателства да е заплатил част от процесната сума поради което и искът в тази му част следва да се уважи изцяло. Горното изцяло важи и за заплащщане на половината от заплатената сума в общ размер от 6542.65 евро, платени от ищцата при сключване на договора.

          По искът за заплащане на сумата от 188.48 евро - половината от заплатените лично от А. застрахователни премии за имота общо в размер на 376.95 евро-искът е неоснователен. Тези разходи са действително извършени съобразно релевираните писмени доказателства /застрахователни полици/, но тези застраховки нямат задължителен характер и не могат да се приемат, като необходими разноски по поддържането на общата вещ.

          Основателен е иска за заплащане на сумата от 782.50 лв. - половината от заплатеното лично от ищцата възнаграждение за посредничество при закупуване на имота.По делото се установи, че А. е заплатила сумата от 1565.00лв. по договор за посредничество при покупка на недвижим имот/л.61/ с „Триада Груп" ЕООД/видно от от фактура № 73/16.08.2010г. и фискален бон/л.62/. Договорът е сключен във връзка с придобиването на процесния недвижим имот и претенцията има отношение към прекратяването на собствеността. Безспорно сумата е заплатена изцяло от А. и ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, поради което и дължи половината от заплатената сума, а именно 782.50 лв.

          По претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

          Съгласно нормата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората алинея на чл. 31, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да се уважи иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да се налице на следните кумулативни предпоставки: страните да са съсобственици на вещта, ответникът лично да ползва общата вещ, да е лишил ищеца от ползване и ищецът да е отправил писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищеца е да докаже наличието на горепосочените предпоставки за уважаване на иска. Липсата на която и да е от тях води до незавършен фактически състав, респ. до неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение.

          От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били съсобственици на апартамента през процесния период, при равни права. В писменото искане по сметки, прието за разглеждане в о.с.з. на 29.09.2015г., А. сама е посочила, че не е отправила до А. писмено искане за обезщетение. Заявява, че предявява такова, считано от от подаване на исковата молба/04.06.2014г./ до  момента на предявяване на претенцията-29.09.2015г. в размер на 3000.00лв. В настоящия случай обаче с ИМ не е предявявана такава претенция. Данните по настоящото дело сочат , че липсва писмено поискване- т.е. покана за заплащане на търсеното обезщетение , като задължително условие за уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 1 ЗС. Безспорно, в  съдебната практика е прието, че писменото поискване/ дори и ако исковата молба има ролята на такова/ произвежда действие за напред, но в тази искова молба категорично следва  да се прави искането по чл.31, ал.2 ЗС/ в т.см. Определение №449/13.12.2013 по дело №7225/2013 на ВКС, ГК, II г.о., докладчик съдията Емануела Балевска/. Предвид факта, че не е отправена писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение, както и че в искова молба не се прави искане по чл.31, ал.2 ЗС, то претенцията за заплащане на сумата от 3000.00лв.- обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода 04.06.2014г.- 29.09.2015г. следва да се отхвърли, като неоснователна.

          Съгласно задължителните разяснения по т.4 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС при хипотезата на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се  за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума измежду обедняването и обогатяването, в случая измежду стойността на изразходваните труд и средства /стойността на обедняването/ и увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения и необходими разноски /стойността на обогатяването/.

          В настоящия случай А. претендира заплащане на сумата от 3183.14 лв. -половината от стойността на заплатените от съделителката материали, които са вложени като подобрения в делбения имот.

          Искът е недоказан. По никакъв начин от представените по делото фактури не може да се направи извод, че закупените от ищцата материали са използвани в процесния имот. Безспорно ищцата е заплатила сумата от 3706.58 лв. по фактура 1685/ 02.03.2011г. В представената фактура обаче се съдържа наименование на стоки, от което съдът не може да направи извод нито за какво са използвани, нито къде. Същото се отнася и за фактура 49878/15.06.2011г.Във фактура №7245/05.04.2011г. и гаранционна карта действително се садържат наименования на стоки, но както бе посочено не бе доказано същите да са използвани за подобрения в процесния имот. Освен това в тези стоки са налице и движимости, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота и съответно не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение/ т.8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/.Следва да се отбележи и че свид. на ищцовата страна И. заявява, че строителните дейности са се изразявали в довършване на подове, стени и мазилки, а във фактурите са посочени стоки, свързани с ремонт и обзавеждане на баня. Предвид всичко изложено искът за  заплащане на сумата от 3183.14 лв. -половината от стойността на заплатените от съделителката материали, които са вложени като подобрения в делбения имот подлежи на отхвърляне.

          С оглед изхода на делото и на основание чл.355 ГПК, в тежест на всеки от двамата съделители е държавната такса, дължима върху стойността на техните дялове, която стойност според вещото лице възлиза на по 60800.00 лв., т.е. всеки от тях дължи сумата от по  2432.00 лв.,  които суми следва да бъдат внесени по сметка на РРС. Страните, съобразно с изхода на делото по присъединените искове по сметките, дължат държавна такса и върху тези претенции. Така Александрова дължи заплащането на държавна такса в размер на  297.32 лв., а съгласно уважените части от иска-А. дължи сумата от 975.22 лв., която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.

 Само ищцата по делото е претендирала разноски. Същата е направила разноски в размер на 400.00 лв.-заплатено възнаграждение за вещо лице, поради което и на основание чл.355 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 200.00лв.-разноски.Същият следва да заплати на ищцата и сумата от 800.00лв.-заплатено адв.възнаграждение

          Мотивиран така,  районният съд

 

                                              Р        Е       Ш       И       :

 

          ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН Апартамент „IV-А9”, находящ се на четвъртия /трети жилищен/ етаж в масивна жилищна сграда с административен адрес гр. Русе, общ. Русе, обл. Русенска, ул. К. И... и ул. П.С..., състоящ се от дневна, кухня, спалня, кабинет, коридор, баня, тоалетна и две тераси, със застроена площ от 109.15 кв.м., а с включени общи части в сградата с площ от 128.30 кв.м., а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда на Служба но геодезия, картография и кадастър- гр. Русе, същият представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.593.3.19, с адрес гр. Русе, ул. Константин Иречек № 8, вх.1, ет.3, ап. IV-А9, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект попада в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.593, с предназначение на обекта жилище, апартамент, с площ по документ 109.15 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж 63427.2.593.3.20, под обекта 63427.2.593.3.15 и над обекта 63427.2.593.3.23 и 63427.2.593.3.24, заедно с прилежащото избено помещение № 10, с площ от 3.27 кв.м., а с включени общи части от сградата с площ от 3.46 кв.м., при граници коридор, изба № 9, изба №13 и изба №11, заедно с 19.15 кв.м. в идеални части от общите части на сградата, заедно с 27.42 кв.м. в идеални части от дворното място, представляващо съгласно скицата на СГКК - гр. Русе, поземлен имот с идентификатор 63427.2.593, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № Р Д-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият от 827.00 кв.м., с адрес гр. Русе, ул. Константин Иречек № 8, с предназначение на територията -урбанизирана, и начин на трайно ползване - високо застрояване /над 15м/, стар идентификатор - квартал 93, парцел  IV-593, при съседи 63427.2.50, 63427.2.592, 63427.2.591, 63427.2.5951, 63427.2.46, 63427.2.594 с пазарна стойност-121 600.00лв., като съделителите се удовлетворяват от продажбата съобразно правата си: 1/2 ид.ч. за П.Й.А., ЕГН ********** и 1/2 ид.ч. за А.З.А., ЕГН **********.

          ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** *** да заплати на П.Й.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Г. сумата от 11826.47 евро, представляваща половината от платената  лично от А. цена общо в размер на 23652.94 евро за придобиването на делбения имот, заплатена при сключване на сделката и по Договор за ипотечен кредит №4258/11.10.2010г., сумата от 782.50 лв.- половината от заплатеното лично от А. възнаграждение за посредничество при закупуване на имота, както и сумата от 1000.00лв.-разноски по делото.

          ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Й.А., ЕГН ********** против А.З.А., ЕГН ********** искове за заплащане на сумата от 188.48 евро - половината от заплатените лично от А. застрахователни премии за имота, за заплащане на сумата от 3000.00лв.- обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода 04.06.2014г.- 29.09.2015г. и за заплащане на сумата от 3183.14 лв. -половината от стойността на заплатените от съделителката материали, които са вложени като подобрения в делбения имот.

          ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 2432.00 лв. – държавна такса върху стойността на дела му, както и сумата от 975.22 лв. – държавна такса по исковете по сметките.

          ОСЪЖДА П.Й.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Г.  да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 2432.00 лв. – държавна такса върху стойността на дела й, както и сумата от 297.32 лв. – държавна такса по исковете по сметките.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  РОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :