Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 192

 

гр. РУСЕ....20.V................. 2016 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в закрито заседание на..........22 април 2016г……............…………..  в състав :

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ :  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                                    ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при СЕКРЕТАРЯ.................ТОДОРКА НЕДЕВА………........и в присъствието

на ПРОКУРОРА.................................................….............................като разгледа

докладваното от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА...…..…...В.гр.д.N219 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид :

                    Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

К.Т.К.,***, е обжалвал решение №69 от 18.01.2016г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№4307/15г. по описа на РРС, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК.Излага доводи за неправилност на решението и моли същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи иска.

Ответникът „Подем 2001“-ООД,ЕИК117556433, със седалище и адрес на управление гр.Ветово, обл.Русе, представлявано от управителя М. И., не е подал отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

След като взе предвид доказателствата по делото,  прецени оплакванията по частната жалба и провери правилността на обжалваното определение, Окръжния съд намира за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, която има правен интерес от обжалване, в законоустановения в чл.259, ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по предявения от К.Т.К.,*** против „Подем 2001“-ООД-Ветово отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.439 от ГПК- за недължимост на сумата в размер на 6376,90лв. главница, 8281,02лв. законна лихва, 1004,92лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№2364/02г. по описа на РРС и са предмет на  изп.д.№ .№ 20068330400040 по описа на ЧСИ рег.№833 В. М..В исковата молба се твърди, че вземането на взискателя е погасено по давност, както и че  съдебният изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

От приложеното изп.д.№ 20068330400040 по описа на ЧСИ рег.№833 В. М. се установява, че изпълнителното производство против жалбоподателя К.Т.К., ищец по делото, е образувано по молба на „Подем-2001“-Ветово въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2004г., издаден на основание чл.237 от ГПК/отм./ по гр.д.№2364/02г. по описа на Районен съд – Русе, за сумата 6376,90лв. представляваща обезщетение за вреди, установени по акт за начет №91/11.09.1997г., ведно със законната лихва, увеличена с 10 пункта, считано от датата на съставяне на акта за начет до окончателното плащане, и 200лв. разноски по делото.Приложено е и решение №374 от 02.01.2003г. на русенския районен съд, с което  „Подем-2001”ООД е легитимирано като кредитор на ищеца В писмена молба – уточнение към искова молба, от 17.11.2015г. ищецът К.К. изрично е заявил, че  не дължи вземанията по изпълнителния лист, които били погасени с изтичане на 3-годишна давност към 19.11.2010 г., както и че в продължение на две години, считано от 18.03.2008 г. до 19.11.2010 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

От данните по изпълнителното дело се установява, че  погасителната давност за процесните вземания е била прекъсната с образуването на изп. д. №20068330400040, като изпълнителното производство против длъжника първоначално  е образувано пред СИС при РРС на 07.07.2004г. и съдебният изпълнител е предприел различни принудителни действия.С протокол от 21.12.2006г., на основание §3 от ПЗР на ЧСИ във вр. чл.324 от ГПК, по молба на взискателя делото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ рег.№833 В. М..От данните по изпълнителното дело е видно, че през периода 18.03.2008г. – 19.11.2010г.  от трудовото възнаграждение на длъжника са удържани ежемесечно суми за погасяване на задължението, довели до събиране на част от вземането.Налице е запор, който се изпълнява и през този период давност не тече.Освен това съдебният изпълнител е извършил опис на движимо и недвижимо имущество на длъжника, както и публична продан на недвижимо имущество. По молба на взискателя, на 03.06.2013г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Община Ветово. По молба на взискателя от 31.03.2015г. е насрочена и проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. На първо място следва да се посочи, че твърдението на ищеца за погасяване на вземанията с  изтичане на кратката погасителна давност / тригодишна/, каквато се предвижда в чл. 111 б. "в" от ЗЗД -  за периодични плащания, са несъстоятелни. Вземането произтича от вреди, установени с акт за начет и се погасява с общата петгодишна давност. С образуване на изпълнителното производство по изп.д.№ 20068330400040  на 21.12.2006 год., вземането по което се оспорва,  давността за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната на основание чл. 116, б. „в”, ЗЗД и нова давност за тях не е текла. Не е налице прекъсване на  изпълнителните действия от съдебния изпълнител за претендирания период и  погасителната давност не е изтекла и към момента на подаване на исковата молба – 07.07.2015г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че твърденията на ищеца за това, че  с плащанията се покривали само разноските, следователно главното вземане било погасено по давност, са несъстоятелни и не почиват на никакво законово основание. Още повече че тези възражения са наведени за първи път в  писмената защита, депозирана  след приключване на съдебното дирене.Неоснователно е възражението, че взискателят е бездействувал и делото е следвало да бъде прекратено, предвид разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Видно от данните по делото, взискателят е искал предприемане на различни принудителни действия за събиране на вземането.

Решението е правилно и в частта, с която е разпределена отговорността за разноските.Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид цената на иска, минималния размер на дължимото възнаграждение е 1043лв., а ответникът е уговорил и заплатил възнаграждение  от 1000лв.

По изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна, а решението правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №69 от 18.01.2016г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№4307/15г. по описа на РРС.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ :