Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 05.12.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:    

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С. И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2969 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ж.П.С. заявява, че е бил в трудово правоотношение с ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а”, основано на договор от 10.03.2015г., по силата на който заемал длъжността „охранител”, с място на работа – „Месокомбинат Русе” АД.

На 31.03.2016г. Д.Д. (отговорник на ЕТ) уведомил ищеца, че е уволнен, тъй като срещу него имало донос от колегите му. Молителят се свързал по телефона с г-н Т., за да получи подробна информация, относно прекратяване на трудовия договор, но работодателят му съобщил, че на 02.04.2016г., съобразно графика за смените, следва да се яви на работа. На посочената дата, в 6.15 часа, Ж.С. сменил колегата си. Два часа по-късно Д.Д. му наредил да напусне работното си място, пояснявайки, че е уволнен. Ищецът поискал да разбере кой, как и на какво основание е прекратил трудовото правоотношение. След като не получил отговор, провел разговор с господин Т., който заявил, че на 06.04.2016г. трябва да отиде на работа. На 05.04.2016г. Ж.С. разбрал, че не е включен в графика за 06.04.2016г. и отново се свързал с представител на работодателя, за да се информира как да изпълнява трудовите си задължения. По телефона, г-н Т. му благодарил за усилията, които е положил за фирмата и му съобщил, че няма да работи за ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а”.

Тъй като не получил документите, свързани с прекратяване на трудовия договор, молителят се обърнал писмено към работодател, като поискал допускане до работното си място или оформяне на документите касаещи уволнението му. В отговор бил поканен да се яви в офиса на търговеца в гр.Хасково, за да получи заповедта и трудовата си книжка.

Ищецът твърди, че не е отправял искане за прекратяване на трудовия договор, поради което липсва основание за прекратяване на това основание – поради едностранно изявление или по взаимно съгласие. Счита, че ако работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” не е спазена процедурата по чл.193 КТ и липсва деяние, което би могло да се квалифицира като нарушение. Ако договорът е прекратен по инициатива на работодателя, приема, че липсват законовите предпоставки затова – не е извършен подбор, няма други правни и фактически основания за прекратяване на договора.

Поддържа, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останал без работа и търпи вреди от това. Сочи, че не би могъл да се регистрира и като безработно лице, поради липса на документи за прекратяване на трудовия договор.

Заявява, че не е получил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 100 лева, както и възнаграждение за извънреден труд в размер на 540 лева за периода 10.03.2015г. – 31.03.2016г.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен акта за прекратяване на трудовия договор; да го възстанови на длъжността, заемана преди уволнението; да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 2520 лева за периода 02.04.2016г. – 02.10.2016г.; да осъди ответника да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 100 лева, както и 540 лева – възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.03.2015г. – 01.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.05.2016г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а” е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции. Заявява, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно и съответства на изразената от страните валидна воля за прекратяване на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. В тази връзка пояснява, че на 24.03.2016г. Ж.С. подал молба до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Молбата била приета от пълномощник на ответника – Д.Д. и на 01.04.2016г. работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1 КТ. Ответникът счита, че след като искът за отмяна на заповедта е неоснователен, на отхвърляне подлежат и претенциите за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и присъждане обезщетение за оставане без работа в размер на 2520 лева.

Твърди, че служителят е използвал полагаемия платен годишен отпуск, поради което не дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

Намира за недоказан иска за заплащане възнаграждение за положен извънреден труд. Счита, че ищецът не е конкретизирал претенцията.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №35/10.03.2015г. (и допълнителни споразумения към него), по силата на който Ж.П.С. заемал в ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а” длъжността „охранител”, с място на работа – „Месокомбинат Русе”. Договорът е сключен на основание чл.67, ал.1 КТ.

Представена е молба с вх.№3/24.03.2016г. от Ж.П.С. с искане трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от 01.04.2016г.

С оглед установяване автора на цифровата част от текста - "01.04.2016г." в молба с вх.№3/24.03.2016г., е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно - графологична експертиза. След анализ на иззетия сравнителен материал и оригинала на документа вещото лице е установило, че са налице някой съвпадения при изпълнение отделни елементи, които са недостатъчни в своята съвкупност за категоричен извод, но допуска, че цифровия текст е изпълнен от ищеца. Констатирал е, че целия текст в молбата е изпълнен с едно пишещо средство.

На 01.04.2016г. работодателя издал заповед №2 за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Св.Д.Х.Д. – изпълняващ длъжността изпълнителен директор и началник охрана в ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а” пояснява, че е упълномощен да получава кореспонденция на ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а”, която ответникът изпращал чрез куриер или до пощенска кутия в ІV-ти клон на „Български пощи”. В края на м.март 2016г. получил от офиса в гр.Хасково депозирана от ищеца молба и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Два - три дни по-късно, събрал служителите и ги уведомил, че считано от м.април 2016г. ищецът е освободен от работа. Връчил му заповедта на работодателя, но Ж.С. отказал да я подпише, заявявайки, че ще потърси правата си по съдебен ред. След като се запознал молба вх.№3/24.03.2016г. ищецът заявил, че не е изготвена от него. На 02.04.2016г. Ж.С. се явил на работа, съобразно графика, изготвен преди прекратяване на трудовия договор, но Д.Д. му обяснил, че след като е освободен от 01.04.2016г. трябва да напусне обекта. Свидетелят изнася данни, относно процедурата по назначаване охранители в ЕТ "Меркурий - Ганка Т.а". Поддържа, че ищецът изготвил и му предал необходимите документи за постъпване на работа (автобиография, молба за назначаване, декларация и др.), които изпратил в офиса в гр.Хасково. Работодателят подготвил заповедта за назначаване и я изпратил по пощата за подпис. Твърди, че Ж.С. не е подготвил предварително молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

С показанията на Л.М. и С.Р. се установява, че при назначаване на длъжност "охранител", наред със задължителните документи (удостоверения от прокуратура, следствен отдел, свидетелство за съдимост, декларации и др.), работодателят изисквал от кандидатите да изготвят собственоръчно молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, в която да не вписват дата. Служителите, изпълняващи трудовите си задължения в гр.Русе, предавали тази молба на Д.Д..

Св.Н.И. не изнася релевантни за спора факти.

По искане на ищеца е възложена и приета неоспорена от страните съдебно - икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. Вещото лице е изчислило обезщетенията по чл.224, ал.1 КТ - 34.36 лева (нетен размер) и чл.225, ал.1 КТ за периода 02.04.2016г. - 02.10.2016г. - 2520 лева (брутен размер). На база представените от ответника графици, експертът е установил възнаграждението за положен извънреден труд за периода 10.03.2015г. - 31.03.2016г. - 2488.14 лева (нетен размер).

В о.с.з. е допуснато изменение на претенцията за заплащане възнаграждение за положен извънреден труд, съобразно заключението на вещото лице.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3; чл.224, ал.1 и чл.261 КТ.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:

С атакувания акт - заповед №2/01.04.2016г., трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл.325, т.1 КТ. Установяване законосъобразността на уволнението, на това правно основание, предполага наличието на фактическия състав, визиран в правната норма – „взаимно съгласие на страните, изразено писмено“. Понятието "взаимно съгласие" включва желанието на двете страни да прекратят действието на трудовия договор, считано от определен момент нататък. Както служителят, така и работодателят следва да изрази волята си ясно, категорично, безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за прекратяването на договора да съвпаднат, в това число и по отношение на датата, от която правоотношението се счита прекратено. Инициативата за прекратяване договора по взаимно съгласие може да бъде поета от работника/служителя или работодателя. Другата страна трябва да вземе отношение и да уведоми писмено предложителя в седмодневен срок. Ако не направи това, се смята, че предложението не е  прието. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК (Решение № 60 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2014 г., III г. о., ГК)

В настоящия казус, след преценка релевираните в хода на производството доказателства, съдът приема за основателни и доказани твърденията на ищцовата страна, досежно незаконосъобразността на уволнението. С показанията на Л.М. и С.Р. се установява, че работодателят изисквал от постъпващите служители да изготвят предварително молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие без да сочат дата. Според заключението на приетата по делото графологична експертиза, не може да се направи категоричен извод, че цифровия текст в документа (01.04.2016г.) е изпълнен от ищеца. Следователно представената от ответника молба с вх.№3/24.03.2016г. не би могла да се възприеме като предложение от страна на служителя за прекратяване на договора по взаимно съгласие, тъй като липсва правно-валидно волеизявление и желание за прекратяване трудовото правоотношение на това основание. Дори да се приеме, че е налице предложение, то в законоустановения седмодневен срок работодателят не е взел писмено отношение по него – не е поставил резолюция на молбата, обективираща съгласие за прекратяване договора по взаимно съгласие, а заповедта за уволнение е издадена след изтичане на срока - на 01.04.2016г. Следва да се отбележи и несъответствието между датата на връчване на заповедта – 31.03.2016г., която предхожда датата на издаване на акта – 01.04.2016г.

Предвид изложеното, съдът счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са били налице предпоставките, визирани в чл.325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване трудовия договор по взаимно съгласие. В този смисъл, предявения от Ж.С. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ поражда за работника субективното право да претендира възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. Поради това акцесорната претенция за възстановяване ищеца на длъжността заемана преди уволнението следва да бъде уважена.

По иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ.

Основателността на претенцията предполага наличието на следните предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да е признато за незаконно и той да е останал без работа след уволнението или да е постъпил на работа по трудов договор с по-ниско трудово възнаграждение. Искът за обезщетение е ограничен в две основни рамки – от една страна периодът, за който може да се търси обезщетение не може да е по-голям от шест месеца, считано от деня на уволнението, а от друга страна не може да се търси обезщетение в рамките на тези шест месеца за времето, през което ищецът е постъпил другаде на работа и е работил при трудово възнаграждение с размер равен или по-висок от това, което е получавал преди уволнението.

Въпреки дадените от съда указания, ищецът не е ангажирал доказателства за установяване релевантни за спора обстоятелства, а именно, че в процесния период е останал без работа вследствие незаконното уволнение или е постъпил на работа, за която е получавал по-ниско трудово възнаграждение, с оглед което претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:

При прекратяване на трудовото правоотношение за работника или служителя възниква правото да претендира парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е видно, че дължимото на ищеца обезщетение е в нетен размер 34.36 лева за два дни неизползван платен годишен отпуск.

По иска с правно основание чл.262 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника/служителя извън установеното за него работно време. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника/служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време (чл.262, ал.1, т.4 КТ).

В случая, изпълняваната от ищеца длъжност „охранител“ предполага непрекъснато изпълнение на трудовите му задължения. От една страна това следва от режима на работа, установен по делото – 12 часови смени с точно определено начало, приемани по график и сдавани на следващата дежурна смяна. От друга страна, това следва от естеството на извършваната работа – обектът, в който ищецът работи, следва да бъде охраняван във всеки един момент през цялото време на дежурството.

Съгласно експертното заключение в периода 10.03.2015г. – 31.03.2016г. размерът на положения от ищеца извънреден труд, изчислен по графиците за работа – 12 часови дневни и нощни смени възлиза на 2488.14 лева – нетен размер. Не са ангажирани доказателства, обуславящи извод, че сумата е изплатена, с оглед което претенцията, като основателна следва да бъде уважена изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска. Същите възлизат на 500 лева - възнаграждение на редовно упълномощен адвокат, а съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите. Такива той е направил в размер на 200 лева – възнаграждение за процесуално представителство, а съразмерно с отхвърлената част от претенциите следва да му се присъдят разноски в размер на 40 лева. По компенсация между двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца 360 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 249.52 лева, както и заплатените от БС възнаграждения на вещи лица в размер на 250 лева.

            Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна заповед  №2/01.04.2016г. на Ганка Т.а - управител на ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а”, ЕИК 126126822, с която трудовото правоотношение с Ж.П.С., ЕГН ********** е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Ж.П.С., ЕГН ********** на длъжността, която е заемал преди прекратяване на трудовото правоотношение в ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а”, ЕИК 126126822.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.П.С., ЕГН ********** против ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а”, ЕИК 126126822 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ за заплащане сумата 2520 лева, претендирана за периода 02.04.2016г. – 02.10.2016г

ОСЪЖДА ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а”, ЕИК 126126822 да заплати на Ж.П.С., ЕГН ********** сумите:

34.36 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за два дни неизползван платен годишен отпуск, нетен размер. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част;

2488.14 лева -  възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.03.2015г. – 01.04.2016г., нетен размер;

ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.05.2016г. до окончателното им изплащане;

360 лева - разноски по компенсация.

ОСЪЖДА ЕТ „Меркурий – Ганка Т.а”, ЕИК 126126822 да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 249.52 лева и 250 лева - заплатени от БС възнаграждения на вещи лица.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: