Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1429

 

гр.Р, 14.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2627 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищцата А.К.Ч. твърди, че на 04.06.2015г. около 19.00 – 19.30 часа се движила по тротоар в гр.Р, кв.Ч, в близост до предприятие „Тераком”. Забелязала две безстопанствени кучета, като безпричинно била нападната и ухапана от едното от тях по дясната подбедрица. Кучето, което я ухапало имало марка на ухото. В резултат на нападението по задната повърхност на дясната подбедрица на ищцата била причинена напречна цепковидна зееща рана със заоблени ръбове на площ около 3/1 см. В областта на раната имало и комплекс от охлузвания, повърхностни наранявания с диаметър по около 0.2 – 0.3 см. и кръвонасядания на обща площ около 5-6 см. Самото ухапване било в момент, в който Ч. носела дебел панталон, който е помогнал пораженията върху нея да не са в особено големи размери. След инцидента панталонът е бил целия в кръв и ищцата се прибрала уплашена в дома си, като потърсила своя съседка да й помогне за спирането на кръвта и първичната обработка на раната. След това отишла в „Спешна помощ”, където раната била обработена и превързана, като й била поставена ваксина против тетанус. Всички манипулации при обработване на раната били проведени без упойка въпреки, че раната била възпалена. Изпитвала силни болки в крака, не била в състояние да ходи на работа, като и било предписано домашно лечение и издаден болничен лист. На 05., 08. и 12.06.2015г. й били поставени още три ваксини против бяс, като няколкократно посещавала лекари за преглед на раната. На 18.06.2015г. раната е започнала да получава коричка, но отдолу започнала за забира, поради което хирург е отделил коричката и почистил раната, което било особено болезнено за Ч.. На 09.06.2015г. на тел.112 е подала сигнал за бездомното куче, което извършило нападението спрямо нея, като на другия ден била уведомена, че кучето е прибрано от улицата и настанено в Общински приют за безстопанствени животни. В следващите дни ищцата отново виждала кучето, което я е нападнало и къд днешна дата това куче продължава да е на свобода. Освен понесените физически наранявания, ищцата започнала да се страхува да излиза сама от вкъщи. При излизанията си непрекъснато се оглеждала и имала чувство, че нападението над нея ще се повтори. За голям период от време не можела да спи спокойно, като през нощта се събуждала често от кошмари. Всички тези негативни емоции и преживян стрес довели до това тя да стане нервна, тревожна, подтисната, с прояви на безпокойство, раздразнителност, липса на апетит, сън и др. Дори към настоящия момент все още не е преживяла стреса от нападението на безстопанственото куче. Ищцата е ухапана от кучето и на такова място, което й създава съществено неудобство при носене на поли и по-къси панталони, тъй като при нараненото място е налице сериозен козменитеч дефект. Счита, че за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, следва да отговаря Община Русе, тъй като общинските власти не са положили грижи за опазване живота и здравето на гражданите, както и не е изпълнила задълженията, които са и вменени от чл.47, ал.3 и чл.50, т.2 от ЗЗЖ. Налице е противоправно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на служители на Община Русе по предприемане на необходимите мерки за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета към хората, осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркирането им животни. С влязло в сила съдебно решение № 264/2016г. по гр.дело № 4033/2015г. по описа на РРС бил уважен предявения от нея частичен иск за сумата от 1 200.00 лева, като съдът приел в мотивите на решението, че общия размер на дължимото й се обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 3 000.00 лева. Към момента ответникът доброволно й е заплатил присъдения размер на обезщетението от 1 200.00 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да й заплати сумата от 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ухапване от бездомно куче на 04.06.2015г. в гр.Р, намиращо се под надзора на Община – гр.Р, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на деликта 04.06.2015г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.49 от ЗЗД.

Ответникът Община – гр.Р оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишен и несъответстващ на причинените вреди. Твърди и че са предприели редица активни мерки за овладяване на популацията на бездомни кучета.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила съдебно решение № 264/2016г. по гр.дело № 4033/2015г. по описа на РРС са били уважени предявен от ищцата частичен иск за сумата от 1 200.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ухапване от бездомно куче на 04.06.2015г. в гр.Р, намиращо се под надзора на Община – гр.Р и предявен от ищцата иск за претърпени имуществени вреди на същото основание. От доказателствата по приложеното гр.дело № 4033/2015г. по описа на РРС и посоченото съдебно решение е видно, че на 04.06.2015г. около 19.00 – 19.30 часа А.Ч. се движила по тротоар в гр.Р, кв.Ч, в близост до предприятие „Тераком”. Забелязала две безстопанствени кучета, като безпричинно била нападната и ухапана от едното от тях по дясната подбедрица. Кучето, което я ухапало имало марка на ухото. В резултат на нападението по задната повърхност на дясната подбедрица на ищцата била причинена напречна цепковидна зееща рана със заоблени ръбове на площ около 3/1 см. В областта на раната имало и комплекс от охлузвания, повърхностни наранявания с диаметър по около 0.2 – 0.3 см. и кръвонасядания на обща площ около 5-6 см. Самото ухапване било в момент, в който Ч. носела дебел панталон, който е помогнал пораженията върху нея да не са в особено големи размери. След инцидента панталонът е бил целия в кръв и ищцата се прибрала уплашена в дома си, като потърсила своя съседка да й помогне за спирането на кръвта и първичната обработка на раната. След това отишла в „Спешна помощ”, където раната била обработена и превързана, като й била поставена ваксина против тетанус. Всички манипулации при обработване на раната били проведени без упойка въпреки, че раната била възпалена. Изпитвала силни болки в крака, не била в състояние да ходи на работа, като и било предписано домашно лечение и издаден болничен лист. На 05., 08. и 12.06.2015г. й били поставени още три ваксини против бяс, като няколкократно посещавала лекари за преглед на раната. На 18.06.2015г. раната е започнала да получава коричка, но отдолу започнала за забира, поради което хирург е отделил коричката и почистил раната, което било особено болезнено за Ч.. На 09.06.2015г. на тел.112 е подала сигнал за бездомното куче, което извършило нападението спрямо нея, като на другия ден била уведомена, че кучето е прибрано от улицата и настанено в Общински приют за безстопанствени животни. В следващите дни ищцата отново виждала кучето, което я е нападнало и към днешна дата това куче продължава да е на свобода. Освен понесените физически наранявания, ищцата започнала да се страхува да излиза сама от вкъщи. При излизанията си непрекъснато се оглеждала и имала чувство, че нападението над нея ще се повтори. За голям период от време не можела да спи спокойно, като през нощта се събуждала често от кошмари. Всички тези негативни емоции и преживян стрес довели до това тя да стане нервна, тревожна, подтисната, с прояви на безпокойство, раздразнителност, липса на апетит, сън и др. Дори към настоящия момент все още не е преживяла стреса от нападението на безстопанственото куче. Ищцата е ухапана от кучето и на такова място, което й създава съществено неудобство при носене на поли и по-къси панталони, тъй като при нараненото място е налице сериозен козменитеч дефект.

С влязлото в сила съдебно решение № 264/2016г. по гр.дело № 4033/2015г. по описа на РРС, съдът е приел в мотивите на решението, че общия размер на дължимото й се обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 3 000.00 лева, като неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки, страдания, стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, както й че на ищцата ще остане белег от ухапването, който не се очаква да се заличи, което представлява допълнително неудобство за нея при носене на поли и по-къси панталони. Прието е и че на ищцата са причинени тези неимуществени вреди от вещи, които по силата на законови разпоредби са под надзора на ответника, тъй като в чл.40 и чл.41, ал.2 от ЗЗЖ Община Русе, като орган на местната власт чрез своя изпълнителен орган – кмета, приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, изграждат приюти за безстопанствени животни и отговарят за дейността им й е длъжен да организира улавянето и изолирането на безстопанствени животни, в това число и безстопанствените кучета. Съща така и съгласно чл.47, ал.3 от с.закон – безстопанствените кучета са под надзора на ответника, който по силата на чл.50, ал.2 от ЗЗЖ е задължен да вземе всички мерки за предотвратяване агресивното поведение на кучетата към хората. Прието е и, че е налице причинна връзка между неизпълнението на надзорното задължение на ответника по посочените законови разпоредби и причинените на ищцата неимуществени вреди, защото ако то е било изпълнено, то Ч. не би претърпяла такива от ухапване на бездомно куче.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

От влязлото в сила съдебно решение № 264/2016г. по гр.дело № 4033/2015г. по описа на РРС, съдът намира, че се доказва по несъмнен начин, че ищцата е била ухапана на 04.06.2015г. около 19.00 – 19.30 часа в гр.Р, кв.Ч, в близост до предприятие „Тераком”, от бездомно и скитащо куче, с което са й били причинени болки и страдания и причинено психично разстройство. Мотивите на това съдебно решение се ползват с доказателствена сила между страните и по настоящото дело и тази доказателствена сила важи относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е както на страните по делото, така и на трети лица и може да се оборва инцидентно с всякакви доказателствени средства. По настоящото дело ответникът обаче не е ангажирал доказателства, които да опровергаят доказателствената сила на мотивите по постановеното и влязло в законна сила предходно решение на РРС. Безспорно е че при уважаването на частичния иск с цитираното съдебно решение, силата на пресъдено нещо не се разпростира върху непредявения размер на иска. В този смисъл е и задължителното указание дадено в т.1 от ТР № 1/2001г. на ВКС. Това обаче касае единствено размера на спорното право, но не и правопораждащите го юридически факти. Ответникът вече не може да прави възражения относно съществуването на спорното право, тъй като вече са преклудирани. При предявен иск за остатъка от размера той може да прави възражение относно съществуването на спорното право, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на устните състезания по делото, по което е разгледан частичния иск. В случая такива не са налице, а се оспорва само размера на претендираното от ищцата обезщетение, като завишен.

От доказателствата по приложеното гр.дело № 4033/2015г. по описа на РРС, съдът намира за размера на дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следното: Последните представляват настъпилите увреждания на телесната цялост и здраве на ищцата, както и нарушаване на нормалното й душевно и психическо здраве. Размерът на същите следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът, като взе предвид характера на телесните увреждания, причинените от тях болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение – почистване на раната, превръзки и имунизации от тетанус и бяс, настъпилото усложнение на раната и болезненото му овладяване, периода на възстановяване на уврежданията – 1.5 – 2 месеца за заздравяване на раната от ухапването и последвалото психично разстройство – страх от бездомни кучета, нарушен сън и изнервеност, които продължават и към момента, както и това, че на ищцата ще остане белег от ухапването, който не се очаква да се заличи, следва за цялостното обезщетяване на пострадалата, Община Русе да й заплати сумата от 3 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди.

 С цитираното влязло в сила съдебно решение е бил присъден на Ч. частичен размер от това обезщетение, в размер на 1 200.00 лева, като остават да се дължат 1 800.00 лева. Поради това предявеният иск следва да се уважи изцяло до претендирания размер от 1 800.00 лева, като основателен и доказан по размер. Върху присъдената главница на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се присъди законна лихва, считано от датата на деликта – 04.06.2015г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 450.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Община – гр.Р да заплати на А.К.Ч. ***, с ЕГН: **********, сумата от 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща остатъка в пълен размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ухапване от бездомно куче на 04.06.2015г. в гр.Р, намиращо се под надзора на Община – гр.Р, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева – направени по делото разноски.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: