РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 05.07.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание двадесет и осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Б.Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2619 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от Р.Д.Г., Г.К.Г. и П.Р.Г. против К.К.В., Е.Д.В. и Д.К.К..

Ищците твърдят, че на 21.08.2013 г. дали в заем на ответниците сумата 12500 евро, за което сключили договор за заем. За обезпечаване на вземането по договора за заем е издаден запис на заповед от същата дата и посочен падеж 21.08.2014 г. Тъй като падежът настъпил, а ответниците не платили, ищците се снабдили със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че съществува вземането  им за 12500 евро, представляваща неизплатена стойност по запис на заповед, издаден на 21.08.2013 г., ведно  със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК- 09.03.2016 г. до изплащането на задължението. Претендира разноски в заповедното производство и в исковото производство 

Ответниците в своя отговор възразяват относно основателността на иска и считат, че тъй като представеният документ по чл. 417 от ГПК в заповедното производство не съдържа в текста си израза «Запис на заповед», същият е нередовен от външна страна, не съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ и не е запис на заповед, поради тази причина, според ответниците, той не е годен да прояви надлежно съответния менителничен ефект и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1265/2016 г. по описа на РРС е незаконосъобразна, а установителният иск е неоснователен. Молят да бъде отхвърлен иска и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че по подадено от ищците заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1265/2016 год. по описа на РРС и издадена заповед за незабавно изпълнение № 724/15.03.2016 год., както и изпълнителен лист от същата дата. След подадени от длъжниците възражения, с определение № 1496/28.03.2016 год. е спряно принудителното изпълнение, постановено на основание издадената заповед. На заявителите е указано да предявят иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Това обуславя правния им интерес от водене на настоящото дело.

 

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 и чл. 418 от ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.

Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен иск  е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по записа на заповед не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на вземанията.

Безспорно е в теорията и практиката, че записът на заповед от една страна е ценна книга, а от друга страна е едностранна, формална и абстрактна правна сделка. В случая не е спазена предвидената в закона форма и представеният по заповедното производство запис на заповед е нередовен от външна страна.

Съдържанието на записа на заповед е регламентирано в чл. 535 от ТЗ, а именно: наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. Според чл. 536 от ТЗ документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 , не е запис на заповед, освен в следните случаи: запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване; ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя и ако в записа на заповед не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, според т. 1 от което за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "запис на заповед", а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът "запис на заповед". Представеният документ, от който черпят права ищците и който е станал основание за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, е озаглавен запис на заповед, но в текста на документа не фигурира това наименование, поради което представеният документ не е запис на заповед и не може да породи целения менителничен ефект. В този смисъл е и т. 17 от   Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Поради това предявеният иск следва да се отхвърли  като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят  на ответниците направените в настоящото производство разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1280.00 лева за заплатено възнаграждение на един адвокат.

Мотивиран от горното,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от  Р.Д.Г. с ЕГН **********, Г.К.Г. с ЕГН ********** и П.Р.Г. с ЕГН ********** против К.К.В. с ЕГН **********, Е.Д.В. с ЕГН ********** и Д.К.К. с ЕГН ********** искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че съществува вземането им в размер на 12500,00 евро, представляваща незаплатена стойност по запис на заповед, издаден на 21.08.2013 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 09.03.2016 год. до изплащане на задължението, материализирано в Заповед № № 724/15.03.2016 по ч.гр.д. № 1265/2016 год. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Р.Д.Г. с ЕГН **********, Г.К.Г. с ЕГН ********** и П.Р.Г. с ЕГН ********** да заплатят на К.К.В. с ЕГН **********, Е.Д.В. с ЕГН ********** и Д.К.К. с ЕГН ********** сумата 1280,00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: