Р Е Ш Е Н И Е

1383

                                                 гр. Русе, 04.11.2016 год.

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенският районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2497 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал.1 ГПК.

Постъпила е искова молба от Т.Д.М., Ц.Д.П. и Д.Д.М. срещу Я.А.Я., Д.Д. ***, в която се твърди, че ищците са собственици на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Русе, местност „Н.Х.”, с площ от 1528 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, номер на предходен план 149, при съседи: ***********, ***********, ***********, ***********, ***********, ***********,, при права 4/9 идеални части за първия ищец, по 1/9 идеални части за втория и третия ищец.  Твърди се, че през 1970 год. Т.Д.М. е закупила от П.Х.В. недвижим имот, представляващ 1000/1500 идеални части правото на собственост върху лозе, цялото с площ от 1500 кв.м., находящо се в землището на гр.Русе, местност „Н.Х.”, при съседи:  наследници на С. Д., Г. Т. и пътека с право на самостоятелно ползване на част от 1000 кв.м., при граници за нея: Д.Х. М., П.Х.В. и нива, к.**, п.**. За извършената сделка бил издаден Нотариален акт №**, том **, дело №****/1970г., парт. кн. том ***, стр.*** на Нотариус при Русенски районен съд. По-рано Д. М. /съпруг на първата ищца/ бил закупил съседното лозе, представляващо парцел ** и граничещо с частта от новозакупения имот. Дворното място било обработвано от сем. М., които се грижели за насажденията в него, а по-късно това правили и с помощта на техните деца. Твърди се, че до 2011г. сем. М. обработвали лично процесния имот, а след смъртта на съпруга на Т.М. – Д. М., тя започнала все по-рядко да ходи в имота. Въпреки това не го била изоставила, не се е дезинтересила от него. Била предоставила същия на свои приятелки, които отглеждали зеленчуци. При проявен интерес от познати за закупуване на имота, покойният Д. М. категорично уведомявал, че имотът не се продава. На 11.12.2015г. ищцата Т.М. извършила дарение на внуците си на закупен друг съседен поземлен имот. Имала желание да извърши дарение и на процесния имот, но когато предприела действие за снабдяване с необходимите документи,  разбрала че имотът е продаден. При извършена справка в Служба по вписванията  установила, че на 28.11.2013г. за него бил съставен Акт за частна общинска собственост №****, вписан в Служба по вписванията на 04.12.2013г. под № ***, том **. Актът бил съставен на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 ЗОС, във връзка с чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Основание за издаване на акта било обстоятелството, че процесният имот не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. На 27.05.2014г. бил сключен договор  за продажба на имота между Община Русе и ответника Я.А.Я.,  който бил по това време в брак с ответницата Д.Д.Я.. След сключване на сделката, ответникът Я. бил посещавал имота, сякъл дървета, обяснявал на съседи, че вече той е собственик. Ищците считат, че те са собственици на процесния имот, придобит в съпружеска имуществена общност между Т. и Д. М., а след смъртта на последния останал в съсобственост между тримата ищци. Също така се твърди, че и Т. и Д. М. добросъвестно владеели повече от 40 години владението върху имота, като упражнявали непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно, поради което при условията на евентуалност считат, че са придобили в съсобственост 6/9 идеални части от имота им по давност. Въз основа на изложените обстоятелства, ищците считат, че за тях е налице правен интерес от предявяването на установителен иск по отношение на Община Русе, с оглед на което претендират да бъде признато за установено по отношение на Община Русе, Я.А.Я. и Д.Д.Я., че ищците са собственици при права 4/9 идеални части за Т.Д.М., по 1/9 идеална част за Ц.Д.П. и Д.Д.М. на Поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-1891/15.12.2007г. на Изп.Директор на АГКК, с адрес: гр.Русе, местност „Н.Х.”, с площ от 1528 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, номер по предходен план 149, при съседи: ***********, ***********, ***********, ***********, ***********, ***********; както и ответниците Я.А.Я. и Д.Д.Я. да бъдат осъдени да им предадат владението на същия. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът Община Русе изразява становище за недопустимост на предявеният срещу нея установителен иск, а в условията на евентуалност го счита за неоснователен. Община Русе се легитимирала като собственик на процесния поземлен имот по силата на Акт за частна общинска собственост, а съобразно Договор за продажба на общинска собственост по реда на ЗОС е отчуждила същия на ответника Я.А.Я.. След сключване на този договор, както и към настоящия момент Община Русе не била собственик на процесния имот, което обуславяло липсата на правен интерес на ищците за установяване спрямо Община Русе, че са съсобственици на 2/3 идеални части от него. По тази причина ответникът счита предявеният срещу него установителен иск за недопустим. Също така се излагат и аргументи за неоснователността му, като се сочи, че описаният в нотариалния акт за покупко-продажба, с който се легитимират като собственици ищците, не е индивидуализиран имота предмет на сделката, съобразно нормативните изисквания, поради което се твърди, че липсва идентичност между описания в нотариалния акт недвижим имот и процесния, за който Община Русе е издала акта за общинска собственост, а последствие е отчуждила. Оспорва се и твърдението на ищците, че по отношение на процесния  имот са били упражнявани от тях фактически действия, манифестиращи принадлежността на правото на собственост спрямо недвижимия имот. Липсвало позоваване от тях на придобивна давност чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт и прочие. По тези съображения се счита, че предявеният иск е и неоснователен.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответниците Я.А.Я. и Д.Д.Я. оспорват предявените искове. Излагат становище, че са придобили процесния имот на законно основание, като са го закупили по реда на ЗОС от Община Русе. Актът за частна общинска собственост, който бил съставен съгласно чл.5 ал.2 ЗОС, бил официален удостоверителен документ и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила. Този акт не бил оспорен от ищците по реда, предвиден в ГПК, поради което след сключване на договора ответниците придобили имота, който установили, че бил буренясал, необработван, необгрижван от десетилетия, а съседи ги уведомили, че не е стопанисван повече от 18 години. Твърди се още, че ищците не са собственици на каквато и да е част от собствения на двамата ответници имот, тъй като не са го придобивали нито с правна сделка, нито по давност. Оспорва се и идентичността на описания в представения към исковата молба нотариален акт имот, с този който е закупен от двамата ответници.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Нотариален акт №**, том **, дело №****/1970г., парт. кн. том ***, стр.*** на нотариус Цвятко Миланов с район на действие Русенски районен съд, ищцата Т.Д.М., по време на брака си с Д.Х. М. е закупила от П.Х.В. недвижим имот, представляващ 1000/1500 идеални части правото на собственост върху лозе, цялото с площ от 1500 кв.м., находящо се в землището на гр. Русе, местност „Н.Х.”, при съседи:  наследници на С. Д., Г. Т. и пътека с право на самостоятелно ползване на част от 1000 кв.м., при граници за нея: Д.Х. М., П.Х.В. и нива, к.**, п.**.  

Д.Х. М. е починал на 26.03.2012г., като е оставил за свои законни наследници съпругата и две деца – тримата ищци по делото.

На 28.11.2013г., Община Русе на осн. чл. 56, ал.1 и чл. 2, ал., т.1 ЗОС, във вр. чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ е издала акт №**** за частна общинска собственост за земеделска земя, представляваща поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. Русе, с площ 1528кв.м., с начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, вписан в Служба по вписванията Русе на 04.12.2013г. под № ***, том **. На основание заповед №РД.01-1669/05.06.2014г. на Кмета на Община Русе и договор №22500/27.05.2014г. за продажба, имотът е продаден на ответника Я.А.Я. по време на брака му с ответницата Д.Д.Я.. С приемо-предавателен протокол от 23.06.2014г., представители на Община Русе са извършили фактическото предаване на поземления имот на ответника Я.Я..

Според заключението на изготвената по делото експертиза, налице е идентичност между имота подробно описан в нотариалния акт №** том **, дело №****/1970г., парт. кн. том ***, стр.*** на нотариус Цвятко Миланов, с поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. Русе. Към заключението си, вещото лице е изготвило и приложило комбинирана скица, с отразени през годините промени в границите и номерацията на процесния имот.

Свидетелят Г.Д.Г. установява, че от 17-18г. обработвал място, граничещо с това на ищцата Т.. Той познавал последната и покойния й съпруг и знаел, че съседното място е тяхно. Посочва процесният имот на предявената му комбинирана скица към заключението на вещото лице. Често ги виждал там през годините. Мястото на ищците представлявало овощна градина с череши, орехи и кайсии. Свидетелят познавал и ответника Я., който около 2000г. си бил купил място, съседно на това на ищците, делял ги път. През 2014г. свидетелят видял Я., който му казал, че е купил мястото на Т.. Поради това Г. останал с впечатлението, че ищцата му го е продала. Свидетелят видял, че след това в процесния имот всички дървета са изсечени. Друг съсед, Панайот, му споделил, че Я. изсякъл дърветата, включително и няколко от неговото съседно място, тъй като между тях нямало ограда.

Свидетелят Х.П. Г. установява, че преди години бил собственик на имот в близост до процесния. Бил го закупил с нотариален акт от зъболекарка. Познавал ответника Я., който през 1996г. купил процесния имот, който свидетелят посочва на комбинираната скица. През годините този имот не бил поддържан и стопанисван. В него свидетелят не бил виждал никога ищцата.    

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По установителния иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК: съгласно задължителните указания дадени в т. 3Б по ТД№4/2014г. на ОСГК на ВКС, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. По тази причина наведените от ответника Община Русе доводи за недопустимост на установителния иск спрямо него се явяват неоснователни.

Като титул за собственост, нотариалният акт за сделка с недвижим имот има обвързваща доказателствена сила относно удостовереното в него право на собственост. Същият се ползва със своебразна законна доказателствена сила относно удостоверителното изявление на нотариуса, че правото на собственост съществува. Следователно този, който се позовава на нотариалния акт, с който е извършена сделка за придобиване на собствеността, по принцип се освобождава от доказване правото на собственост на своя праводател. В конкретния случай представеният от ищците нотариален акт №**, том VІ, дело №****/1970г., парт. кн. том ***, стр.*** на нотариус Цвятко Миланов ги легитимира като съсобственици на подробно описания в него недвижим имот, при посочените в исковата молба права. В настоящото производство ответниците не са оспорили материалната доказателствена сила на нотариалния акт, представен от ищците, поради което следва да се приеме, че по делото няма спор, че Т. и Д. М. са придобили в режим на СИО 1000/1500 ид.части /или 2/3 ид.части/ от описания в нотариалния акт имот. Оспорена е идентичността на този имот с този по АОС №****/28.11.2013г.

Според заключението на изготвената по делото експертиза, неоспорено от страните, налице е идентичност между описания в нотариалния акт и АОС недвижим имот. Разминаването в площта на имота с 42кв.м. по различните планове не обосновава различен извод.

По силата на чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ. Този акт обаче няма правопораждащо действие. Ако е съставен по определените в закона ред и форма и е утвърден от посочените в закона длъжностни лица, той е официален удостоверителен документ. Обстоятелствата, констатирани в този акт имат доказателствена сила до доказване на противното - чл.38 ППЗОС. В конкретния случай, с предявяването на исковете за собственост, ищците са оспорили доказателствената сила на представения АОС. Последният е издаден на основание чл. 56, ал.1 и чл. 2, ал., т.1 ЗОС, във вр. чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ – земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Посоченият по-горе нотариален акт и заключението на вещото лице удостоверяват обаче, че идеална част /2/3/ от актувания от Общината имот е принадлежал на първата ищца и съпругът й, а след смъртта на втория тази част е останала в съсобственост на тримата ищци. Няма данни и твърдения по делото, че след придобиването на част от процесния имот, ищците са го отчуждили или на друго основание са загубили правото си на собственост. По тази причина следва да се приеме, че в настоящото производство е оборена доказателствената сила на представения АОС. Правно ирелевантно за спора е обстоятелството дали ищците са ползвали  имота и как са го стопанисвали. Основание за актуването му като частна общинска собственост по силата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ е имотът да не принадлежи на друг субект, а не  да е изоставен, лошо стопанисван и пр. След като не са били налице предвидените от закона предпоставки, 2/3 ид. части от процесният имот както към момента на актуването му, така и след това при продажбата му на ответниците Я. не са бил общинска собственост, а собственост на тримата ищци при правата посочени в исковата молба. С договора  от 27.05.2014г. ответниците Я. не са придобили собствеността върху 2/3 ид. части от процесния имот, доколкото те не са принадлежали на прехвърлителя Община Русе.

По изложените съображения, следва да бъде уважен предявеният установителен иск за собственост на ищците по отношение и на тримата ответници. Доколкото по делото няма спор, а и се установява от свидетелските показания, включително и от приемо-предавателния протокол от 23.06.2014г., ответниците Я.Я. и Д.Я. владеят понастоящем процесния имот без правно основание, то предявеният спрямо тях осъдителен иск за предаване владението на 2/3 ид. части от него, за която се легитимират като собственици тримата ищци, също се явява основателен. Съгласно константната съдебна практика, няма пречка да бъде уважен ревандикационен иск за идеална част от недвижим имот.

Предвид изложеното по-горе относно правото на собственост на ищците, съдът не следва да обсъжда въведеното в условията на евентуалност от тях второ основание за собственост върху процесния имот – давностно владение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на тримата ищци следва да се присъдят направените от тях разноски по делото. Съгласно представения от тях списък по чл. 80 ГПК, претендират разноски в общ размер на 1488лв., от които 1200лв. за адвокатско възнаграждение. За реалното заплащане на разноските са представени доказателства. Процесуалният представител на ответниците Я. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал неговото намаляване. Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Предмет на делото не е един иск, а два обективно съединени иска за собственост на процесния имот. Поради тази причина и след като в представения договор за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение е посочено общо и като платено, настоящият съдебен състав приема, че за всеки от исковете ищците са заплатили по 600лв., толкова, колкото и двамата ответници Я. са платили на адвоката си. Поради това не би могло да се приеме за основателно възражението на последния. Липсва основание за солидарно присъждане на разноските, поради което половината от тях следва да бъдат заплатени от първия ответник – Община Русе, а другата половина от ответниците Я..

   Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Русе, с административен адрес гр. Русе, пл. Свобода №6, представлявана от кмета Пламен Стоилов и по отношение на Я.А.Я. с ЕГН********** и Д.Д.Я. и двамата с адрес ***, че Т.Д.М. с ЕГН********** е собственик на 4/9 ид. части, Ц.Д.П. с ЕГН********** е собственик на 1/9 идеална част  и Д.Д.М. с ЕГН********** е собственик на 1/9 идеална част от Поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-1891/15.12.2007г. на Изп.Директор на АГКК, с адрес: гр. Русе, местност „Н.Х.”, с площ от 1528 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, номер по предходен план 149, при съседи: ***********, ***********, ***********, ***********, ***********, ***********.

ОСЪЖДА Я.А.Я. с ЕГН********** и Д.Д.Я. и двамата с адрес *** да предадат владението на 6/9 идеални части от Поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-****/15.12.2007г. на Изп.Директор на АГКК, с адрес: гр. Русе, местност „Н.Х.”, с площ от 1528 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, номер по предходен план 149, при съседи: ***********, ***********, ***********, ***********, ***********, ***********. на Т.Д.М. с ЕГН**********, Ц.Д.П. с ЕГН********** и Д.Д.М. с ЕГН**********.***, с административен адрес гр. Русе, пл. Свобода №6, представлявана от кмета Пламен Стоилов да заплати на Т.Д.М. с ЕГН**********, Ц.Д.П. с ЕГН********** и Д.Д.М. с ЕГН********** сумата от 744лв. разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА Я.А.Я. с ЕГН********** и Д.Д.Я. и двамата с адрес *** да заплатят на Т.Д.М. с ЕГН**********, Ц.Д.П. с ЕГН********** и Д.Д.М. с ЕГН********** сумата от 744лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                         Районен съдия :