Р Е Ш Е Н И Е

                                  № 1046

                           гр.Русе, 28.07.2016 г.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2270 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно и субективно съединение искове са с правно основание чл.150 от СК.

С.С.Б., действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Г.К.Г. и непълнолетната А.К.Г., действаща лично и със съгласието на майка си С.С.Б., твърдят, че ответника К.Б.Г. е баща на децата като с решение № 75/ 12.01.2012 г., постановено по гр.д. № 12107/ 2011 г. по описа на РРС било утвърдено споразумение по чл.51, ал.1 от СК, по силата на което последният се задължил да заплаща на своите дъщери ежемесечна издръжка, както следва: на детето Г. – 80 лева, а на детето А. – 120 лева. Майката на децата поддържа, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които са били определени издръжките, което обосновава увеличението на техния размер. Поддържа, че през учебната 2016/2017 г. А. ще бъде ученичка в Професионалната гимназия по туризъм в гр.Русе като нарасналите й нужди от храна, дрехи, учебници, както и разходите за транспорт и квартира обективно налагат увеличение на определената издръжка. Твърди, че издръжката на детето Г. понастоящем е под нормативно определения минимален размер, а нейните нужди също са се увеличили. Сочи, че на 19.06.2015 г. детето паднало с колелото и се ударило в дърво, при което получило множество травми по цялото тяло, довели до определяне с решение на ТЕЛК на 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. На 08.02.2016 г. майката С.Б. била назначена като придружител с 5–часов работен ден с нетно месечно възнаграждение от около 200 лева. Твърди, че ответникът работи по трудов договор в Германия като получава месечно трудово възнаграждение от около 2000 евро, което му позволява без затруднения да заплаща претендираната за всяко от децата месечна издръжка от 400 лева. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на издръжката за детето А. от 120 лева на 400 лева месечно, а за детето Г. – от 80 лева на 400 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжките. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът К.Б.Г., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по размер. Твърди, че трудовото му възнаграждение не възлиза на 2000 евро месечно, както се сочи в исковата молба, а е в размер на 959, 46 евро, след приспадане на всички удръжки и дължимия наем. Сочи, че е участвал с много по-големи суми в издръжката на дъщерите си, които далеч надхвърлят определените с решението издръжки съответно от 80 лева и 120 лева. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за увеличение на дължимата на детето Г. издръжка за горницата над 120 лева до пълния претендиран размер от 400 лева, а за детето А. – за горницата над 150 лева до пълния претендиран размер от 400 лева.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл.143, ал.2 от СК основно задължение на родителите е да издържат своите непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Определената веднъж издръжка обаче не е статична величина, доколкото същата е функция от съответното изменение на обстоятелствата, при които първоначално е била определена. В този смисъл е и законодателното разрешение на въпроса в чл.150 от СК. Съгласно цитираната разпоредба присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата. Кога ще е налице такова изменение е посочено в т.19 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС – трябва да има трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото да дава издръжка лице.

В разглеждания случай първоначалните издръжки на децата А. и Г. са определени с решение № 75/ 12.01.2012 г., постановено по гр.д. № 12107/ 2011 г. по описа на РРС в размер съответно от 120 лева и 80 лева месечно. С ПМС № 375/28.12.2015 г., считано от 01.01.2016 г., минималната работна заплата за страната е определена в размер на 420 лева, а според чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, т.е. тя е равна на 105 лева месечно. Очевидно е, че издръжката, определена на детето Г., понастоящем е под нормативно определения минимум, поради което безспорно следва да бъде увеличена.  Съдът намира обаче, че са налице основания за увеличение на издръжките и на двете деца, доколкото безспорно през изминалия период от определянето на издръжките са се увеличили техните нужди като е настъпило изменение и в икономическата ситуация в страната.

От представените с исковата молба доказателства се установява, че на майката на децата е изплатено възнаграждение от дирекция „Социално подпомагане” – Ветово в брутен размер за месец февруари 2016 г. от 204, 80 лева, а за месец март 2016 г. – 281, 60 лева. От представеното удостоверение от ТП на НОИ – Русе е видно, че за периода от месец март 2015 г. до месец септември 2015 г. включително й е изплатено обезщетение в общ размер на 1115, 38 лева, или средно 185, 90 лева месечно. Представени са и удостоверения от СОУ „Васил Левски” – Ветово за това, че през учебната 2015/2016 г. и двете деца са записани като редовни ученички, съответно във II и VIII клас. Ответникът е представил фиш за получената от него работна заплата за месец януари 2016 г., от който е видно, че брутното му трудово възнаграждение за този месец възлиза на 1219,93 евро, а изплатената му нетна сума (според отговора – след приспадане и на месечения наем за жилище) – в размер на 959, 46 евро, с левова равностойност 1876, 54 лева.

От представената медицинска документация – решения на ТЕЛК и епикризи се установява, че след падане с колелото и удар в дърво детето Г. е получило множество фрактури, обхващащи няколко области от тялото, поради което й е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ като след преосвидетелстване срокът на чуждата помощ, която се осъществява от майката на детето, е продължен до 01.06.2019 г. В решението на ТЕЛК от 03.06.2016 г. е отбелязано, че при инцидента детето е получило вътречерепна травма, чиито последици са довели до невъзможност за самостоятелно вървене като то прави само няколко крачки с чужда помощ.

При тези данни съдът намира, че е налице обективно увеличение на нуждите и на двете деца, както от гледна точка на изминалия от предходното определяне на издръжката период от време, така и с оглед икономическите процеси в страната. Понастоящем А. е на 15 години и й предстои продължаване на образованието в средно учебно заведение в гр.Русе, което предполага допълнителни разходи за транспорт и квартира или общежитие. Детето Г. е на 9 години и се възстановява от получените тежки травми като всички грижи за двете деца са поети от тяхната майка. Необходимостта от полагане на непосредствени и непрекъснати грижи за по-малкото момиче обективно лишава майката от възможността да работи по трудово правоотношение, както предлага процесуалния представител на ответника в отговора си. Майката на децата получава възнаграждение в качеството си на придружител в брутен размер около 240 лева месечно. В същото време ответникът, считано от 07.03.2012 г., работи при настоящия си работодател в Германия и реализира нетен месечен трудов доход с левова равностойност от 1876, 54 лева. Както е посочено и в т.1 от Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, по-големите материални възможности на родителите са основание за присъждането на по-големи по размер издръжки.

С оглед нуждите на децата, здравословното състояние на детето Г. и материалните възможности на техните родители, съдът определя размера на дължимата на всяко от тях ежемесечна издръжка на около 450 лева. Съгласно т.7 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. издръжката следва да бъде разпределена между двамата родители като се вземат предвид възможностите на всеки от тях, както и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В разглеждания случай бащата на децата реализира трудови доходи в близо осем пъти по – висок размер от тези на тяхната майка като грижите за тях са поети изцяло от майката. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът разпределя така определения размер на издръжката като ответникът следва да заплаща сумата в размер на 400 лева месечно за всяко от децата, а остатъкът от тяхната издръжка и непосредствените грижи следва да се поемат от майката.

По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло. След заплащането на така увеличените издръжки бащата ще разполага с остатъка от получавания от него доход в размер на 1076, 54 лева, или около 550 евро, с които да посреща нуждите си от храна, облекло и др. Както беше посочено и както следва от самия закон, нуждите на децата следва да бъдат покривани с приоритет пред тези на техните родители.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на майката на децата следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

На основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, в тежест на ответника са и дължимите върху увеличението на издръжките държавни такси, изчислени върху определената съгласно чл.69, ал.1, т.7 от ГПК цена на всеки от двата иска, в общ размер на 864 лева, която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.

Мотивиран така, Русенският районен съд

                                   Р    Е   Ш   И :

ИЗМЕНЯ размера на издръжките, определен с решение № 75/ 12.01.2012 г., постановено по гр.д. № 12107/ 2011 г. по описа на Русенския районен съд за децата А. К. Г., с ЕГН ********** и Г. К. Г., с ЕГН **********, като ги увеличава съответно от 120 лева на 400 лева месечно за детето Анес и от 80 лева на 400 лева за детето Гайе, поради което

ОСЪЖДА К.Б.Г., с ЕГН **********,***, да заплаща на децата си А. К. Г., с ЕГН ********** и Г.К.Г., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С.С.Б., с ЕГН **********,***, чрез адв.Т.Б. от РАК, ежемесечна издръжка в размер на 400 лева за всяко от децата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване или изменение на издръжките.

ОСЪЖДА К.Б.Г., с ЕГН **********, да заплати на С.С.Б., с ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.Б.Г., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от общо 864 лева – държавна такса върху увеличението на издръжките.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: