Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1497

 

гр.Русе, 30.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря С. К като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1943 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Ищецът „Монтюпе” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Р, И п, Индустриален парк, твърди, че с ответника били в трудово правоотношение, по силата сключен трудов договор № 161/23.04.2012г., съгласно който А Р. работил на длъжността "машинен оператор". В т.13 от договора страните договорили предизвестие от всяка от страните за прекратяване на същия от 45 дни. Със заповед № 171/25.09.2013г. на ищеца било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 26.09.2013г. на основание чл.326, ал.1 от КТ по писмено заявление от ответника за едностранно прекратяване на безсрочния трудов договор. А.Р. не е отработил 45-те дни от уговорения срок на предизвестие, като е изплатил 742.92 лева от дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Последното получено от ответника брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е за м.07.2013г. и същото възлиза в размер на 659.19 лева. По тази причина и той остава да дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 245.87 лева, след приспадане на платените от негова страна 742.92 лева, което до момента не е заплатено. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 245.87 лева, представляваща остатъка от дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от 45 дни. Претендира и направените по делото разноски.

         Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.220, ал.1 от КТ.

Ответникът А.Х.Р. призован по постоянния му и настоящ адрес не се явява. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявения иск.

         От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор № 161/23.04.2012г., съгласно който А.Р. работил на длъжността "машинен оператор" в ищцовото дружество. В т.13 от договора страните договорили предизвестие от всяка от страните за прекратяване на същия от 45 дни. Със заповед № 171/25.09.2013г. на ищеца било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 26.09.2013г. на основание чл.326, ал.1 от КТ - по писмено заявление от ответника за едностранно прекратяване на безсрочния трудов договор, от 25.09.2013г. Липсва спор относно факта, който се признава от ищеца в исковата молба, че ответникът е заплатил сумата от 742.92 лева за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.

         От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника в ищцовото дружество за пълен работен месец възлиза в размер на 659.19 лева. Размерът на обезщетението за 45 дни неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, изчислено на база брутното трудово възнаграждение на А.Р. за пълен работен месец преди прекратяването на трудовия договор възлиза на 988.79 лева в брутен размер. През м.09.2013г. е било извършено прихващане от нетното трудово възнаграждение на ответника в размер на 742.92 лева от дължимото обезщетение, като остава дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 245.87 лева в брутен размер.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.220, ал.1 от КТ, когато в трудовия договор е предвиден срок на предизвестие за прекратяването му, работника дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. От представения по делото трудов договор, сключен между страните и конкретно т.13 от същия, се установява, че страните уговорили 45 дни срок на предизвестие за работника при прекратяване на трудовото правоотношение. На 25.09.2013г. ответникът е подал на основание чл.326, ал.1 от КТ писмено заявление за едностранно прекратяване на безсрочния трудов договор, считано от 26.09.2013г. Със заповед № 171/25.09.2013г. на ищеца било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 26.09.2013г. на основание чл.326, ал.1 от КТ - по писмено заявление от ответника за едностранно прекратяване на безсрочния трудов договор. Т.е от тези доказателства е видно, че ответникът не е спазил договорения срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това съдът намира, че предявения иск е доказан по своето правно основание и че А.Р. дължи на работодателя си обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за 45 дни неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудови договор. По отношение на неговия размер, съдът взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно която размерът на обезщетението за 45 дни неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, изчислено на база брутното трудово възнаграждение на А.Р. за пълен работен месец преди прекратяването на трудовия договор възлиза на 988.79 лева в брутен размер. През м.09.2013г. е било извършено прихващане от нетното трудово възнаграждение на ответника в размер на 742.92 лева от дължимото обезщетение, който факт се признава и от ищцовото дружество в исковата молба, като остава дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 245.87 лева в брутен размер. В такъв размер е и предявения от ищеца иск. Поради това предявения иск като основателен и доказан по размер, следва да бъде уважен изцяло. Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.04.2016г. до окончателното й изплащане.

         На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 660.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, държавни такси за издаване на съдебни удостоверения, изплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат и възнаграждение на назначения особен представител.

         Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА А.Х.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Монтюпе” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Р, Източна промишлена зона, Индустриален парк, ЕИК, представлявано от Р Щ К, сумата от 245.87 лева /двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща остатъка на дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за 45 дни неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 660.00 /шестстотин и шестдесет/ лева – направени по делото разноски.

         Връчване решението на ответника да се извърши чрез назначения му особен представител.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: