Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 956

гр.Русе, 12.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд IV граждански състав в проведеното публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            Председател: Виржиния Караджова   

                                          

 

при секретаря В.Ж.

в присъствието на прокурора…………………………….    

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

1829 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ.

Ищецът М.Х.Т. твърди, че на 12.09.2011 г. постъпил на работа при ответника на длъжност “Товарач” на 4-часов работен ден с основна заплата от  165 лв.С Допълнително трудово споразумение № 17/01.11.12 г. работното време било увеличено на 8 часа, а трудовото възнаграждение-изменено  последно на 340 лв. с ДТС № 18 /01.01.2014 г.Между страните било уговорено и допълнително трудово възнаграждение от 1% за всяка прослужена година.Със Заповед № 25/25.11.14 г., връчена на работника на 02.12.2014 г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ.Сочи, че до  22.12.14 г. работодателят не оформил надлежно и не му върнал трудовата книжка.В тази връзка ищецът подал жалба до ДИТ-Русе.С писмо № 003537/24.01.2015 г. те го уведомили, че ответникът е бил длъжен в 5-дневен срок да му поиска трудовата книжка, за да впише заповедта за прекратяване.Едва на 29.01.2015 г. работодателят го поканил на 02.02.2015 г. да се яви и да предаде документа за вписване на нужните данни.

Иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение  в размер на две брутни заплати от 693,60 лв. за вредите, които е претърпял през периода 02.12.2014 г.-02.02.2015 г., когато  била задържана трудовата му книжка, ведно със законната лихва от завеждане на делото.Търсят се разноски за производството.

Ответницата Д.Н.К., в качеството си на ЕТ”М.-Д.К.”-Русе, оспорва иска. Претендира отхвърлянето му и присъждане на разноски за производството.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 12.09.2011 г., като първоначално ищецът бил назначен на 4-часов работен ден с  основно трудово възнаграждение от 165 лв. и такова в размер на 1% за всяка прослужена година.С допълнителни трудови споразумения работното време било променено на 8 часа, а основната работна заплата-на 340 лв.Със Заповед № 25/25.11.14 г., връчена на работника на 02.12.2014 г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ.

По делото са ангажирани доказателства, че последният пълен отработен месец на ищеца е през м.март 2013 г.Към него момент договореното между страните основно трудово възнаграждение е в размер на 310 лв.

От обясненията на ищеца в съдебно заседание става ясно, че на 22.12.2014 г. подал жалба до ДИТ-Русе във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение.При извършената проверка му обърнали внимание, че заповедта трябва да бъде отразена в трудовата му книжка.Ищецът признава, че не е бил в известност за това.При постъпване на работа при ответницата трудова книжка не му била поискана.Към него момент той не разполагал с такава, тъй като загубил документа.   

С писмо № 003537/24.01.2015 г. ДИТ-Русе го уведомили, че ответникът е бил длъжен в 5-дневен срок да му поиска трудовата книжка, за да впише заповедта за прекратяване.На ЕТ бил даден срок да изпълнение задължението си.Няма данни кога предписанията са връчени на ответника.На 29.01.2015 г. работодателят поканил ищеца на 02.02.2015 г. да се яви и да предаде документа за вписване на нужните данни.На нея дата м.Т. занесъл трудовата си книжка и тя веднага била попълнена.

Разпитаната по делото св.Р.Х., служител на ЕТ, установява, че при запознаване с личното трудово досие на ищеца по повод прекратяване на трудовото правоотношение, констатирала, че лицето няма представена трудова книжка.След изготвяне на заповедта по чл.325 от КТ многократно търсила работника, за да му връчи документа, както и го уведомила, че следва да представи трудовата си книжка.М.Т. обещавал, но така и не се явил в офиса.Заповедта за прекратяване на трудовия договор му била предадена чрез негов колега.Ищецът признава това обстоятелство.

Според св.Ив.И., позната на ищеца, след прекратяване на трудовото правоотношение М.Т. й поискал 200 лв. в заем, тъй като не му било изплатено трудовото възнаграждение.От него тя знае, че след 02.12.2014 г. си търсил работа, но му искали попълнена трудова книжка от последния работодател.С такава той разполагал, но при напускането ответницата не му я поискала, за да я попълни.Според св.Ив.И. ищецът все още няма оформена трудова книжка.

 Според самия ищец обаче, до м.февруари 2015 г. действително си търсил друга работа, но молбите му не били одобрени.При интервютата не е ставало на въпрос,че няма трудова книжка.Предвид обстоятелството, че към него момент вече е бил пенсионер, не подлежал и на регистрация към БТ.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.350 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя, като при незаконно задържане на трудовата книжка, работодателят и виновните длъжности лица дължат солидарно обезщетение по чл. 226 ал. 2 от КТ.Според последната разпоредба, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, като според ал.3 на същата норма, вредата се  определя в размер на брутното трудово възнаграждение на лицето  от деня на прекратяването на трудовия договор до   предаване на трудовата книжка.

Съобразно правилата на чл.348 ал.1 КТ работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка.Предвид нормата на чл.348 ал.3 от КТ трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя–чл.6 ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.Ищецът не е доказал изпълнението на собственото си задължение да представи  трудовата книжка на работодателя, който да отрази в нея необходимите данни, нито наличието на изключението, предвидено в чл.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж-че за първи път е постъпил на работа при ответника.На следващо място, незаконното задържане предпоставя увреждане, което е необходимо да бъде реално–подлежат на обезщетяване само имуществените вреди.Законът презюмира само размера на вредата – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка. Настъпването на вредата и причинната връзка следва да се докажат от ищеца, съобразно доказателствената тежест в настоящото производство.

В процесния случай не се установява наличието на всички кумулативни предпоставки за присъждане на търсеното обезщетение.Безспорно трудовото правоотношение между страните е прекратено.От събраните доказателства обаче, както и от обясненията на самия ищец става ясно, че работодателят не е задържал трудовата му книжка.Такава е нямало представена от работника до 02.02.2015 г.След явяването му в офиса на ЕТ на посочената дата с нужния документ, ищецът е получил последния надлежно оформен.При това положение няма как да се приеме, че ответницата, респ. длъжностно лице от предприятието, да са задържали незаконно трудовата книжка на М.Т..Без значение е обстоятелството, че ДИТ е дала предписание за предприемане на действия по попълване на документа.По делото  се установява, че счетоводителката на ЕТ многократно е търсила ищеца, за да му връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да представи трудова книжка.М.Т. признава, че не се е явил изобщо в офиса, за да получи първия документ.Заповедта му била предадена по негово искане чрез друг работник.При това положение трябва да се приеме, че ищецът умишлено е отказвал срещи с работодателя, т.е. сам се е поставил в невъзможност да получи попълнена трудова книжка.М.Т. признава, че дори не е подавал оплакване в тази връзка до ДИТ-Русе.В срока, в който административният орган е дал предписания на ЕТ, работникът е бил поканен писмено да представи трудовата си книжка и веднага е получил надлежно оформения документ.При липса на доказване от страна на ищеца на твърдението му, че трудовата му книжка е била задържана незаконно, искът следва да се отхвърли.

За пълна изчерпателност на предпоставките за възникване на право на работника по чл.226 ал.2 от КТ следва да се посочи и че по делото не се установява настъпване на някакви вреди, които да са в причинно-следствена връзка с незаконно задържане на трудовата книжка.Финансовите затруднения, за които говори св.Ив.И. нямат никаква връзка с процесния документ.Не се установява и лицето да не е било наето на работа при друг работодател или да е било лишено от възможност да получи обезщетение при регистрация в БТ, поради факта, че е било без трудова книжка, за която както вече беше посочено, не е била задържана незаконно от ответницата.

По изложените съображения, съдът

                                     Р    Е    Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Т., ЕГН  **********,***, срещу ЕТ “М.-Д.К.”, ЕИК 827141182, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. ... № 6, със собственик Д.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Ю.Д. ***, иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за незаконното задържане на трудовата книжка за периода от 02.12.2014 г. до 02.02.2015 г. в размер на 693,60 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Х.Т., ЕГН  **********,***, да заплати на ЕТ “М.-Д.К.”, ЕИК 827141182, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. ... № 6, със собственик Д.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Ю.Д. ***, сумата от 300 лв.-разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                          

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/