Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1313

                                 

гр.Русе, 26.10.2016 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 26-ти септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш.С.,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело 1821 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

          Предявените искове са за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука - правно основание чл.200 от КТ и за заплащане на обезщетение за забава/лихва/ - правно основание чл.86 от ЗЗД.

          Исковете се основават на твърдения на ищцата, че страните са били в трудови правоотношения. Трудовият договор бил прекратен, считано от 07.05.2008г. На 06.06.2005г. при изпълнение на трудовите си задължения претърпяла злополука, вследствие на която получила счупване на шийката на лява тазобедрена става. За тази злополука била подадена декларация до НОИ и след извършено разследване било издадено разпореждане, с което е прието, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. След злополуката ищцата била приета на лечение в МБАЛ-АД-Русе за периода от 06.06.2005г. до 17.06.2005г., като й било проведено оперативно лечение. В резултат на злополуката ищцата претърпяла имуществени и неимуществени вреди. За неимуществените вреди й било присъдено обезщетение по гр.дело № ****/2008г. по описа на РРС. По същото дело й било присъдено и обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода до 27.05.2008 г. За периодите след това – до 01.06.2014 г. по поредица дела пред РРС й били присъдени обезщетения за имуществени вреди за последващите периоди до горепосочената дата, след която обаче тя продължавала да търпи имуществени вреди, което било основание да предяви настоящия иск за тяхното обезщетяване. Имуществените вреди се изразявали в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала като “систем-оператор” в група “Български документи за самоличност” и получаваната от нея пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Не могла да получи и обезщетение в размер на 6 брутни заплати при пенсиониране, т.к. поради претърпяната злополука не могла да се пенсионира на работното си място. Освен това продължавала да има нужда от различни медикаменти за лечението си, които заплащала сама. С оглед изложеното и след допуснато изменение на иска ищцата претендира за осъждането на ответника да й плати:

- имуществени вреди, представляващи разликата от трудовото й възнаграждение и пенсия за инвалидност поради трудова злополука за периода от 01.06.2014 г. до 21.03.2016 г. в размер на 13 431,34 лв.,  ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва от 01.06.2014 г. до завеждане на иска в размер на 2504,35 лв.

- имуществени вреди, представляващи всички разходи по проведеното извънболнично лечение за периода от 01.06.2014г. до завеждането на иска (01.04.2016 г.) в размер на 1153,41 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва от 01.06.2014 г. до завеждане на иска в размер на 215,32 лв.

- 5100 лв. - имуществени вреди, представляващи неполученото обезщетение в размер на 6 брутни заплати. 

В срока по чл.131 ответникът излага становище, с което оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Позовава се на това, че ищцата е преустановила работа по своя инициатива, а е нямало пречка да продължи да работи като трудоустроена. Освен това счита, че евентуалната разлика между пенсията и заплатата, която би получавала следва да бъде заплатена като разлика между чистото трудово възнаграждение, а не с брутното такова. По отношение на иска за разходи за извънболнично лечение счита, че част от закупените медикаменти – ортопедични чехли, обувки, стелки и бастун, не са във връзка с трудовата злополука. Счита, че медикаментите не са предписани от здравните органи. Исковете за лихва се оспорват като акцесорни. По отношение на претендираното обезщетение поради неполучено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се взема становище за неоснователност, тъй като не е имало яснота дали ищцата ще продължи да работи при същия работодател и дали е щяла да има право на това обезщетение.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Ищцата е работила по трудово правоотношение в Министерството на вътрешните работи на длъжност “Систем-оператор” в група “Български документи за самоличност” към Областна дирекция “Полиция”- от 06.08.1984г. до 07.05.2008 г. Трудовият й договор е прекратен на основание чл. 325, т.1 от КТ със заповед на директора на Национална служба „Полиция”, считано от 07.05.2008г. На 06.06.2005г. при изпълнение на трудовите си задължения ищцата претърпяла трудова злополука вследствие на която получила счупване на шийката на лява тазобедрена става, наложило оперативна интервенция – метална остиосинтеза /неизвадена/ и свързаните с него усложнения: псевдоартроза на шийката на лява бедрена кост, скъсяване на ляв долен крайник с 2 см., тежък функционален дефицит на крайника – прогресиращ болков синдром. Последвали и придружаващи заболявания – увреждане на четвърто и пето лумбосакрално коренче вляво, остехондроза, увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, с радикулопатия. Тези усложнения настъпили като пряка причинно-следствена връзка с първоначалното увреждане – счупване на шийката на лява бедрена кост  и налагат продължаване на лечението на ищцата и понастоящем, чрез приема на различни медикаменти и ползването на помощни средства. С разпореждане от 07.01.2011г. на ТП на НОИ гр. Русе, на ищцата е определена за получаване пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 246,02лв., считано от 01.01.2011г., от 01.06.2012г. до 01.06.2014г. размерът на пенсията е увеличен на 269,92 лв., за периода до 01.07.2015 г. – на 277,22 лв., а за периода до 21.03.2016 г. – на 281,90 лв. За претърпените неимуществените вреди от ищцата, й е присъдено обезщетение по гр.дело № ****/2008г. по описа на РРС. По същото дело й е присъдено и обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода от 06.06.2005г. до 27.05.2008г. За периода 01.06.2010г. до 01.06.2012г. са й присъдени обезщетения за претърпени имуществени вреди по гр.дело № 4104/2010г. по описа на РРС, а за периода 01.06.2010г. до 01.06.2012г. са й  присъдени обезщетения за претърпени имуществени вреди по гр.дело № 4182/2012г. по описа на РРС. а за периода 01.06.2012г. до 01.06.2014г. са й  присъдени обезщетения за претърпени имуществени вреди по гр.дело № 3573/2014г. по описа на РРС. По настоящото дело е изготвена икономическа експертиза, съгласно заключението на която, разликата между начислените брутни трудови възнаграждения, ако ищцата би била на работа за процесния период /беше й продължило трудовото правоотношение с ответника/ и пенсията за инвалидност поради трудова злополука  която е получила за периода 01.06.2014 г. до 21.03.2016 г. е равна на 13 431,34 лв., а мораторната лихва върху нея за този период е в размер на 1 298,04 лв. При съобразяване не на брутното трудово възнаграждение, а на нетното такова, което ищцата би получавала за процесния период, вещото лице е определило тази разлика в размер на 9 953,12 лв., а мораторната лихва върху нея за периода в размер на 962,55 лв. При изчисленията вещото лице е съобразило всички елементи на трудовото възнаграждение с постоянен характер. От заключението на вещото лице е видно, че месечният размер на брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала към момента на достигането на възраст и стаж за пенсиониране е 853,32 лв. Към исковата молба ищцата е приложила издадени на нейно име като купувач фактури и рецепти за закупуване на лекарства и помощни средства на обща стойност 1153,41 лв. Разпитаната по делото свидетелка И.Т., дъщеря на ищцата, установява, че всички запупувани медикаменни и помощни средства са закупени след като са били предписани от медицински лица или е била направена консултация с такива относно това дали са подходящи за ищцата. От писмените доказателства е видно, че става въпрос не само за лекарства, но и за хранителни добавки, предназначени за поддържане на опорно-двигателния апарат. Същото свидетелката установява и по отношение на помощните средства – „…Ортопедичните чехли, стелки и бастун са абсолютно необходими. Тя без тях не може да се движи….Бях с нея, когато пробва ортопедични обувки и стелки в магазина за специализирани такива”. При така установеното следва да се съобрази разпоредбата на чл. 200, ал.3 от КТ - работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Наличието на настъпила трудова злополука с ищцата по време, когато се е намирала в трудово правоотношение с НС „Полиция”, чиито правоприемник по силата на закона се явява МВР е въпрос, който е решен със сила на присъдено нещо по гр.д.№****/2008г. по описа на РРС и не подлежи на преценка в настоящото производство, което е с предмет претендирани от ищцата имуществени вреди пряка и непосредствена последица от тази трудова злополука и настъпилите от нея усложнения в здравето й в последващ период - от 01.06.2014 г. до 21.03.2016 г. Работодателят отговаря за вреди от трудова злополука и когато тя не е довела до пълна неработоспособност или смърт. Дори настъпилото увреждане на здравето да не накърнява работоспособността, то може да причинява имуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Поради това неоснователни се явяват възраженията на ответника срещу основателността на исковата претенция, основани на обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено по нейно желание, както и на това, че тя е можела да бъде трудоустроена и да си намери подходяща работа за лице с намалена работоспособност. Безспорно по делото е установено, че след настъпилата трудова злополука ищцата не е била в състояние да изпълнява трудовите си задължения, поради което с разпореждане на компетентните органи - НОИ й е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и лична социална пенсия за инвалидност, получавани и през процесния период. В този случай, разликата между трудовото възнаграждение, което тя би получавала при ответника на същата длъжност, ако не беше настъпила трудовата злополука и получаваната пенсия съставлява за нея имуществена вреда, пропусната полза. Настоящият съдебен състав намира за правилно становището на процесуалния представител на ищцата, че при изчисляване на тази вреда следва да се съобрази брутния размер на трудовото възнаграждение което би било получавано, а не нетния му. Приетото обратно становище по делата за предходни периоди, за които на ищцата е присъдено обезщетение въз основа на нетното й трудово възнаграждение не обвързват решаващият състав в това производство. Работодателят дължи заплащане на брутното трудово възнаграждение, а удръжките от него са задължение на работника към държавата за данъци и осигуровки, срещу които получава съответните облаги – по-висока пенсия, обезщетение при безработица и временна нетрудоспособност и пр., от които ищцата не би могла да се възползва. По тази причина по смисъла на КТ „трудово възнаграждение” е брутното такова и то служи за база за изчисляване на всички предвидени в закона обезщетения. По въпроса е налице и практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК - ­ решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010г. на ІVг.о., в което е прието, че основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение и по силата на чл. 245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед на това и определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропусната полза се извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение и се удържат от него, но едва при плащането му. По същия начин, ако за обезщетението по чл. 200 от КТ са предвидени такива публични задължения, те ще се удържат /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от обезщетението при изплащането му. В този смисъл се съдържат аргументи и в решение №178/14.03.2013г., постановено по в.гр.д.№104/2013г. на РОС, решение №2048 от 15.12.2006г. по гр.д. №693/2004г. на ІІІг.о. на ВКС, решение №349/13.03.1992г. по гр.д.№1882/91г. на ІV г.о. и други. Предвид изложеното, при определяне на дължимото обезщетение на ищцата за имуществени вреди представляващи пропуснати ползи за исковия период 01.06.2014 - 21.03.2016 г., следва да се съобрази заключението на вещото лице във варианта му на база брутно трудово възнаграждение. Върху същото се дължи и лихва за забава, защото  работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от момента на настъпване на увреждането, съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а не след покана – р. № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. ІV г.о., по чл. 290 ГПК, поради което искът за мораторна лихва за забава също следва да бъде уважен съобразно размера установен чрез изчисление с лихвен калкулатор. Същото се отнася и за иска за имуществени вреди за закупени медикаменти, хранителни добавки и помощни средства. Същите са във връзка със здравословното състояние на ищата предвид претърпяната злополука. Без значение е, че не всички са предписани с рецепта, т.к. нормативната уредба в страната позволява продажбата и закупуването на такива не само по изрично лекарско предписание (с рецепта), но и на свободна продажба. Искът за имуществени вреди поради неполучено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни заплати също е основателен, т.к. те представляват пропусната полза по смисъла на чл.200, ал.3 от КТ. Това е така, т.к. ако ищцата не би претърпяла злополуката би получила това обезщетение при наличие на останалите предпоставки за получаването му, за които не се спори, че са налице към настоящия момент. Връзката между тази пропусната полза и увреждането е идентична с тази между увреждането и претърпяната вреда в размер на разликата между заплата и получавана пенсия за инвалидност. Този иск следва да се уважи изцяло в размер на 5 119,92 лв., т.к. това е шесткратиня размер на последното брутно трудово възнаграждение.

Предвид уважаването на исковете и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв.- адв. възнаграждение.

Ответникът следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 200 лв. за възнаграждение на вещо лице по приетата експертиза и лв. – държавна такса върху исковете.

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи на Република България – гр. София, ул. „Шести септември” №29, представлявано от министъра на вътрешните работи да заплати на Ц.Г.Е., ЕГН:********** ***, на основание чл. 200, ал.3 от КТ,  сумата в размер на 13 431,34 лв., представляваща разликата от брутното й трудово възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност поради трудова злополука за периода от 01.06.2014 г. до 21.03.2016 г.,  ведно със законната лихва върху нея от 01.04.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 504,35 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.06.2014 г. до 01.04.2016 г., сумата в размер на 1 153,41 лв.,представляваща имуществени вреди - разходи по проведено извънболнично лечение за периода 01.06.2014 г. до 01.04.2016г, ведно със законната лихва от 01.04.2016г. до окончателното й изплащане и сумата от 215,32 лв., представляваща обезщетение за забава  за периода от 01.06.2014г. до 01.04.2016г., сумата в размер на 5 119,92 лв.- обезщетение за имуществени вреди- пропусната полза поради неполучаване на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на шест брутни заплати, ведно със законната лихва от 01.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1000 лв. – разноски по делото за адв. възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи на Република България – гр. София, ул. „Шести септември” №29, представлявано от министъра на вътрешните работи да заплати по сметка на Русенския районен съд 200лв. за възнаграждение на вещо лице и 942,22 лв. - държавна такса по делото.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.

 

Районен съдия: