Р Е Ш Е Н И Е

№ 1283

 

гр. Русе, 21.10.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на десети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

      

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1230 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Н.Т.С., и..........д."Агенция за събиране на вземания" АД, заявява, че на 11.01.2013г. Х.Т.Д., издал в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД запис на заповед за сумата 979.20 лева с падеж 07.11.2013г.

На 14.10.2015г. менителничният документ бил прехвърлен с джиро от "Изи Асет Мениджмънт" АД на "Агенция за събиране на вземания" АД. Молителят сочи, че джирото е специален способ за заместване на един носител на инкорпорираното в ценната книга субективно право с друг,  съставлява формално волеизявление на кредитора по ефекта и се извършва с писмена бележка върху ценната книга или прикрепена към нея допълнителен лист. В случая, на гърба на записа на заповед било отбелязано, че на 14.10.2015г. "Изи Асет Мениджмънт" АД джиросва всички права по записа на заповед в полза на "Агенция за събиране на вземания" АД. Счита, че след като джирото е извършено в законоустановената форма и ред е породило целения правен ефект.

В качеството си на кредитор по процесния запис на заповед, ищецът входирал заявление по образец за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК, във връзка с което било образувано ЧГД №6741/2015г. по описа на РРС. След проверка редовността на менителничния документ, съдът издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата 933.75 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на депозиране на заявлението, като присъдил и направените по делото разноски: 25 лева - платена държавна такса и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на заповедта и изпълнителния лист, по молба на "Агенция за събиране на вземания" АД ЧСИ Цветанка Стойчева Георгиева образувала изпълнително дело №1063/2015г. В законоустановения срок, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

С оглед изложеното, Н. С. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Х.Т.Д., ЕГН **********, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" АД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к."Люлин" 10, бул."Д-р Петър Дертлиев"№25, офис - сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4 сумата 933.75 лева - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №6741/2015г. по описа на РРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК адв.Д.М. - особен представител на ответника Х.Т.Д. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовите претенции, не ангажира доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Във връзка с депозирано от "Агенция за събиране на вземания" АД заявление, по гражданско дело №6741/2015г. по описа на РРС, на 13.11.2015г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК срещу Х.Т.Д. за сумите: 933.75 лева – главница по запис на заповед с дата на издаване 11.01.2013г. и падеж - 07.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2015г. до изплащане на вземането, както и сумите: 25 лева - заплатена държавна такса и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. На 23.12.2015г., в законоустановения срок, ответникът е депозирал възражение за недължимост на визираните в заповедта за изпълнение суми.

В заповедното производство е представен запис на заповед от 11.01.2013г., с който ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на "Изи Асет Мениджмънт" АД сумата 979.20 лева на 07.11.2013г. На 14.10.2015г., кредиторът прехвърлил на вземането си на ищцовото дружество.

Безспорно е, че менителничния документ обезпечава задължението на кредитополучателя по договор за паричен заем №1756885/11.01.2013г., по силата на който "Изи Асет Мениджмънт" АД предоставил на Х.Т.Д. сумата 500 лева. Съгласно чл.3 от контракта, ответникът приел да погаси задължението на 10 равни месечни вноски, в периода 10.02.2013г. - м.ноември 2013г., формирани от главница, лихва и разходи по заема.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 933.75 лева – главница по запис на заповед с дата на издаване 11.01.2013г. и падеж - 07.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2015г. до изплащане на вземането, предмет на заповед №4152/13.11.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №6741/2015г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело №6741/2015г. по описа на РРС е видно, че длъжника е оспорил дължимостта на сумата, визирана в заповедта за изпълнение. На 11.02.2016г. заявителят е уведомен за постъпилото възражение и възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок – на 29.02.2016г., при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Изясняване обективната истина в производството по чл.422 ГПК, когато изпълнителното основание е запис на заповед, не се свежда само до проверка действителността на ценната книга, тъй като в този случай само биха се повторили действията на заповедния съд, което на практика обезсмисля исковото производство. Елемент от това производство е и изследване правопораждащите вземането факти, с оглед изразените от страните защитни тези, респективно съществуване или несъществуване на вземането. Въпреки абстрактния характер на записа на заповед като сделка, за която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, в исковото производство издателят - ответник, разполага с правото да противопостави, както абсолютните си възражения срещу менителничния ефект, така и личните си, основани на каузални отношения с кредитора. Не може да се отрече необходимостта от изследване на каузалното правоотношение между страните, по повод което е издаден менителничния ефект, доколкото такава процесуална защита е проведена. Абстрактният характер на записа на заповед не изключва възможността поемането на паричното задължение по ефекта да е с определена цел, произтичаща от каузални правоотношения. Ценната книга може да създава алтернативност на вземанията; да е издадена с цел новиране на каузално задължение, превръщайки го в абстрактно; да е издадена за обезпечаване на едно възникнало или бъдещо задължение по каузална сделка.

В случая не се спори, че процесния запис на заповед обезпечава съществувало между "Изи Асет Мениджмънт" АД и Х.Т.Д. каузално отношение - договор за паричен заем. Според клаузите на контракта, дружеството е предало на ответника уговорената сума, т.е. заемодателят се явява изправна страна в облигационната връзка. За обезпечение на дълга, заемателят издал процесния запис на заповед, чиято редовност не се оспорва.

Записът на заповед е прехвърлен от "Изи Асет Мениджмънт" АД на "Агенция за събиране на вземания" АД по предвидения в ТЗ ред - чрез джиро, като са спазени законовите изисквания относно формата. Джирото е специален търговскоправен способ за заместване носителя на субективно право, материализирано в заповедна ценна книга, с друг. Действието на джирото е нормирано в чл.317, ал.1 и ал.2 ТЗ, като по отношение на неговата форма, легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, е налице препращане в чл.317, ал.3 ТЗ към разпоредбите за менителницата. За ралика от цесията, действието на джирото спрямо длъжника, с оглед осигуряване бързина на търговския оборот, не е обусловено от съобщаването му на последния. В разглеждания случай обаче, подобно на цесията, специалният закон - чл.26, ал.4 ЗПК, която норма съдът приема за императивна с оглед преследваната цел, също изисква нарочно уведомяване на длъжника. Потребителят е следвало да бъде информиран за прехвърляне на вземането от стария кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД като евентуалното му уведомяване от новия кредитор (джиранта), в лицето на ищеца, няма такова действие. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – прехвърлянето на вземането има действия спрямо длъжника от деня, когато предижният кредитор му съобщи за прехвърлянето (ТР №142-7/11.11.1954г. на ОСГК и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г., ІІ т.о. на ВКС). В настоящия казус не се твърди, а и не са налице доказателства, водещи до извод, че длъжникът е бил уведомен за прехвърляне на задължението от първоначалния кредитор. Подобна роля не може да играе нито исковата молба, нито заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като съдържащите се в тях изявления изхождат не от стариа, а от новия кредитор.

По изложените съображения съдът намира, че използването от кредитора на търговскоправния метод за прехвърляне правата по издадената с обезпечителна цел ценна книга от длъжника – чрез джиро, без кредиторът да уведоми последния за извършеното прехвърляне, съставлява заобикаляне на императивна норма на закона – чл.26, ал.4 ЗПК, поради което джирото, като едностранна сделка се явява нищожно. Както се приема и в мотивите на ТР №5/28.11.2012г. по т.д.№5/2012г. ОСГК, заобикаляне на закона ще е налице, когато чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона, се достига до забранен от закона резултат. В случая този забранен резултат се състои в прехвърляне на вземането по договора без потребителят да е бил уведомен за това от стария кредитор. Следователно правата по менителничния ефект не са били прехвърлени в полза на ищеца и същият не е активно материално легитимиран да води иска по чл.422, ал.1 ГПК, поради което претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора в тежест на ищеца са направените от ответника разноски, както в заповедното, така и в исковото производство. В случая липсват данни за наличието на такива.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис4, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С. против Х.Т.Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата: 933.75 лева – главница по запис на заповед с дата на издаване 11.01.2013г. и падеж - 07.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2015г. до изплащане на вземането, предмет на заповед №4152/13.11.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №6741/2015г. по описа на РРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: